Иван Вазов
Поет (4)

IV. Шилер

Кога поетът всичко изгребе

        из тайните на свойто сърце страдно

и геният мъртвей под челото му блядно,

        той проси мощ от синьото небе.

        Кога поетът храбро загребе

        на битието в бурите сърдити

и члунът му се бий с нощта и канарите,

        той фърля взор към синьото небе.

        Кога земята всичко погребе

        за него: слава, радост, упованье,

и място тука веч за него не остане:

        той дири кът във синьото небе.