Даниел Стийл
Идеален живот (18)

18

Саймън, Блейз и Салима заминаха за Бордо през юли, за да посетят чичо му и братовчедите му. Прекараха чудесно и се отбиха в Париж на път към къщи. Салима никога не беше ходила там. Разведоха ги навсякъде и страшно й хареса. Разхождаха се из града, посетиха „Нотр Дам“ и „Сакре Кьор“, Версай и Лувъра. Обядваха в бистра и обиколиха градините в Тюйлери и Булонския лес. Естествено, ходиха и по магазините. Салима беше в самостоятелна стая в „Риц“. Не бяха довели Беки, тъй като пътешествието беше семейно, и тя се прибра в Ню Хампшир за три седмици.

През юни Блейз съобщи на дъщеря си за бебето. Салима се зарадва и обеща да помага. И страшно се развълнува от завръщането на Саймън. Тъкмо преди да потеглят към Европа, й съобщиха, че е приета в „Джулиард“. Тя и Саймън очакваха нетърпеливо новите си приключения през септември, а и бебето малко по-късно. Шефовете в телевизията приеха новината за бременността й леко. Дори настояха тя да си вземе поне четири седмици отпуска, но тя им обеща да се върне след три. Вече беше наела медицинска сестра, която щеше да спи в стаята до тази на Беки; жената предложи да помага и със Салима. Но Салима вече нямаше нужда от много помощ, а и щеше да е заета в училище. По време на полета към Ню Йорк двамата със Саймън се споразумяха да вземат куче водач. Всичко вървеше идеално. След пътешествието той обеща да им преподава френски и да научи Салима да готви. Всеки допринасяше с нещо за щастливия им живот.

Август отлетя бързо. Зашемети ги с кошмарни горещини, от които Блейз се чувстваше неудобно. Беше решила да не намалява темпото и продължаваше да записва интервюта. Впечатли дори Зак с енергията и трудоспособността си. Накрая си призна, че е бременна, в едно от сутрешните си предавания. Телевизията бе наводнена с подаръци за бебето, които страшно я трогнаха.

Саймън, Блейз и Салима наеха къща в Хамптън и ходеха там всеки уикенд. Понякога Беки и Салима оставаха там и през седмицата и се забавляваха чудесно. Беки пък почиваше в събота и неделя — така й оставаше свободно време да се вижда с новия си приятел, с когото се бе запознала, докато те бяха в Европа. Той беше млад художник — много симпатичен; и Салима също го харесваше.

Саймън започна новата си работа в края на август, точно преди Салима да започне в „Джулиард“. Чувстваше се страхотно развълнуван. Училището се намираше в Бронкс, а възрастта на учениците варираше от три до двайсет и една години. Той работеше с по-големите — там му бе силата, както бе демонстрирал със Салима. Програмата беше по-богата и разширена от тази в „Колдуел“. Той гордо разведе Блейз и Салима из училището още през втората си седмица там. Чувстваше се безкрайно щастлив и нямаше търпение бебето да се роди. Животът му беше идеален с Блейз и Салима, бебето и новата му работа.

Седмица по-късно Салима започна обучението си в „Джулиард“. Имаше чудесен съветник, чиято основна задача бе да я възпира да се записва за всички курсове, които предлагаха. Но въпреки съветите тя се зае с огромно количество работа, а Беки я водеше на училище с автобуса всеки ден. Салима използваше бялото си бастунче в училище и не се притесняваше. Мислеше само за курсовете по музика. Два от тях бяха с Лусиана, която страшно се гордееше с нея. Салима се записа в един църковен хор в Харлем за допълнителен кредит и бе толкова заета с курсове и извънучебни дейности, че Саймън и Блейз не я виждаха често. Но пък всяка вечер им разказваше безброй нови неща.

Блейз продължи да работи до първи октомври, макар че се чувстваше огромна като динозавър. Бебето беше едро и през последните дни от бременността тя изглеждаше готова да роди всеки момент.

Саймън гледаше сутрешното й предаване, преди да тръгне на работа, в деня, когато бебето трябваше да се роди. Блейз се занимаваше с последния скандал в Сената, когато той забеляза странно изражение на лицето й. Тя продължи да говори, но той усети, че нещо не е наред, и й звънна веднага след края на предаването. Тя вдигна веднага.

— Добре ли си? — нервно попита той.

Щеше да закъснее за работа, но първо искаше да се увери, че тя е добре. Определено му се беше сторила странна.

— Така мисля — колебливо отговори тя. — Водите ми изтекоха, докато бях в ефир. Ще звънна на лекарката. Радвам се, че се обади.

Саймън внезапно осъзна, че Блейз звучи изплашено. Беше толкова нетипично за нея, че му се искаше да прегърне и да я успокои.

— Идвам веднага — каза той бързо.

Вече бе предупредил в училището, че очаква раждането на детето си всеки момент.

— Не съм сигурна, че идеята е добра — отвърна Блейз с измъчен глас. — Не знам какво точно става, но контракциите ми са на всеки четири минути.

Саймън се опита да потисне паниката си и да говори спокойно заради нея.

— Няма проблеми, скъпа. Помоли Марк или Чарли да те закарат в болницата с Тъли. Ще се видим там след десет минути. Накарай Марк да се обади на докторката. Веднага!

— Добре — едва промълви тя.

Беше й трудно да говори по време на контракциите. Марк се появи в същия момент и се ужаси от вида й. Тя му подаде телефона и Саймън му обясни какво трябва да направи.

— Обади се на лекарката и веднага заведи Блейз в болницата. Тя ражда — заяви той, а после изхвърча от апартамента.

Марк обеща да каже на Тъли да кара възможно най-бързо до болницата.

Всички, които видяха, че си тръгва, заръкопляскаха весело. Придружаваха я Марк и Чарли. Блейз им махна и се усмихна изтощено. Наистина бе останала до последната минута.

— Господи, да не планираше да родиш бебето на бюрото между срещите си? — скара й се Чарли, докато минаваха, през фоайето. Тъли ги чакаше навън.

Блейз не отговори. Болките й бяха много силни. Всичко се развиваше прекалено бързо. На път към болницата Саймън звънна на Беки и я помоли да вземе Салима от „Джулиард“. Тя също искаше да присъства на раждането, и след кратко колебание Блейз се съгласи.

След това Саймън получаваше ежеминутни доклади от Марк, който седеше в лимузината до Блейз, докато Тъли шофираше възможно най-бързо през натовареното движение и се молеше да не му се налага да изражда бебето. Марк съобщи на Саймън, че гинеколожката е на път към болницата.

Нужни им бяха двайсет минути, за да се доберат дотам. Саймън ги чакаше отпред на тротоара. Тъли паркира, а Марк изскочи от колата и извика:

— Доведете лекар веднага! Тя ще роди всеки момент!

Блейз вече не можеше да върви, нито да говори. Тя погледна Саймън с облекчение, когато той нежно й помогна да излезе от колата. Марк доведе сестра с количка, която прецени ситуацията незабавно и буквално се затича към сградата, бутайки количката, в която беше Блейз.

— Хайде да те качим горе — лаконично каза тя. Саймън тичаше до тях.

Блейз стискаше ръката му със страхотна сила.

— Обичам те — успя да прошепне тя между контракциите.

— И аз те обичам — увери я Саймън.

Но всичко се развиваше толкова бързо, че им бе трудно да си кажат нещо повече. Лекарката ги чакаше, когато вратите на асансьора се отвориха в родилното отделение. Тя хвърли един поглед на Блейз, и веднага я закараха в родилната зала. Саймън и сестрата взеха дрехите й след по-малко от минута. Нямаше време за лекарства или упойки. Саймън едва успя да й каже отново, че я обича, а Блейз изстена от болка, когато я качиха на масата. Лекарката я прегледа с доволен поглед и се усмихна на Саймън и Блейз.

— Мисля, че сме готови за раждане — каза тя, а после нареди на Блейз да се напъне.

Саймън наблюдаваше замаяно, а Блейз изпищя страховито. Главата на сина им надникна измежду краката й, и той погледна любопитно родителите си. Изскочи при следващия напън, а Саймън и Блейз заплакаха и се засмяха едновременно. Лекарката сложи бебето на корема на майка му и то се огледа наоколо.

Беше прекрасно момченце. Приличаше на Саймън, но имаше червената коса на майка си. Преди по-малко от час Блейз бе в ефир. Никой от тях не бе очаквал бебето да се роди толкова бързо. Синът им тежеше четири килограма и беше великолепен.

Салима пристигна минути след раждането, когато Блейз вече прегръщаше брат й. Сестрата заведе Салима при майка й и тя се разплака, когато я целуна и докосна бузката на бебето.

— Пристигнах възможно най-бързо — извини се тя.

— Ако майка ти беше родила по-бързо, щеше да се случи още по време на рекламите — отвърна Саймън, изпаднал в благоговение от чудото, на което току-що бе станал свидетел.

Малко по-късно заведоха Блейз в стаята й и тримата прекараха деня заедно, като се редуваха кой да държи бебето. От време на време Блейз го кърмеше.

Беки дойде, за да отведе Салима у дома, а Саймън прекара нощта с Блейз и на сутринта се прибраха вкъщи. Бяха щастливо семейство, заедно с Едмънд Чарлс Уорд. Кръстиха го на чичото на Саймън в Бордо.

Апартаментът беше пълен с цветя, и цял ден продължиха да пристигат подаръци. Телевизията изпрати старинна люлка, претъпкана с бебешки дрехи и мечета. Хари изпрати огромни букети и куп балони. За раждането на бебето бе съобщено във вечерните новини, и в резултат на това пристигнаха толкова много подаръци и цветя, че едва можеха да си проправят път сред тях. Икономката Тереза, сестрата Нагали и Беки седяха в кухнята. Салима седеше с майка си и Саймън в спалнята заедно с бебето. А когато дойде време за вечеря, Саймън осъзна очевидното.

— Мисля, че трябва да се преместим — каза той на Блейз.

Нямаше начин да съберат толкова много хора в елегантния й апартамент. Тя се засмя весело и се съгласи:

— И аз така си мислех.

Блейз изглеждаше сияйна и щастлива, докато кърмеше бебето, а Саймън лежеше до нея и се възхищаваше и на двамата. Никога в живота си не бе виждал нещо толкова красиво.

Майката на Саймън изчака до следващия ден и пристигна от Бостън. Баща му беше прекалено зает, но обеща скоро да дойде да види бебето. В мига, когато влезе, Изабел Уорд отбеляза, че живеят като цигани и каза, че се надява да си намерят нов апартамент.

— Вече помислихме за това — отвърна Саймън.

Апартаментът наистина се пукаше по шевовете. Но майка му огледа бебето възхитено и се усмихна гордо на сина си. Беше изплела сини терлички и шапчици за внука си и му бе написала поема, която звучеше безсмислено и смахнато. Тя подържа бебето и то заспа кротко в ръцете й. Изабел го върна на Блейз и каза с неодобрителен тон:

— Надявам се, че сега ще се ожениш за нея. — Звучеше, сякаш Блейз я няма.

— Мислех, че според теб тя е прекалено стара за мен — подразни я Саймън.

— Имаш дете, Саймън. Не може да живеете заедно като художници или поети. Тя има прилична работа, както и ти.

— Не бъди толкова буржоазна, мамо. Каква бохемка си? — пошегува се той и се засмя. А майка му седна на леглото до Блейз, която той обичаше с цялото си сърце, макар да не беше негова съпруга.

Не бяха женени и не виждаха смисъл да го правят, въпреки думите на майка му. А ако решат да се оженят, щяха да го направят, когато те самите искат.

— Жалко, че бебето има червена коса — промърмори Изабел, вторачена във внука си. — Да се надяваме, че ще потъмнее.

Блейз се засмя. Забележката бе типична за майка му.

— Винаги може да му боядисаме косата — предложи тя.

— Според мен не е добра идея — отвърна Изабел разтревожено.

Сестрата и Тереза се опитваха да оправят положението, а Беки им помагаше, когато можеше. Салима грабна бебето в мига, когато Изабел го остави. Ясно си личеше, че Едмънд вечно щеше да е в нечии прегръдки. Имаше родители и сестра, които го обичаха безумно. Дори баба му го обичаше, въпреки цвета на косата му. Изабел го прегърна отново, преди да си тръгне на следващия ден.

— Е, поне косата му не е чак толкова червена като твоята — каза тя на Блейз и я погледна с обич.

Изабел се радваше безкрайно на новото си внуче. И отново им напомни да се оженят, като че ли можеха да забравят. Блейз и Саймън не споделяха тревогите й.

— L’amour n’apas d’age — усмихна се Изабел.

Любовта няма възраст. После погледна Блейз колебливо и добави:

— Нали знаеш, че когато Саймън стане на петдесет и пет, ти ще си на седемдесет?

Блейз тъкмо бе навършила четирийсет и осем, а Саймън стана на трийсет и три през лятото. Но фактът, че бяха заедно и си имаха Едмънд, бе достатъчно голямо чудо за Блейз. Не я интересуваше аритметиката.

— Всички можем да броим, мамо — изморено промърмори Саймън, докато изпращаше, майка си.

Салима се наведе над брат си и го погали по бузата. Обичаше да го прегръща и да усеща личицето му, долепено до нейното.

— А когато си на осемдесет и пет, аз ще съм на сто — прошепна Блейз с усмивка на Саймън, когато той се върна в спалнята.

После започна да кърми бебето. Едмънд изглеждаше опиянен от удоволствие. Саймън се засмя и каза:

— Звучи ми добре.

Всеки от тях бе намерил човека, от когото винаги бе имал нужда. Просто се бе получило по различен начин. Бяха достатъчно мъдри, за да го оценят и да се радват на този дар. Числата нямат значение. Само хората и любовта са важни.

Саймън й даде всичко, за което някога бе копняла. А Блейз бе жената, която той беше търсил през целия си живот. Допълваха се взаимно и всеки имаше по-добър и пълноценен живот благодарение на другия. Може и да не беше идеален, но те нямаха нужда от това. Имаха точно този живот, който искаха.