Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (98)

98

Мери Лейни се навежда напред, задавена от силна кашлица, съпътствана от храчки и засъхнала кръв. Използвам автоматичните бутони на леглото, за да го вдигна до шейсет градуса, а след това натискам звънеца за повикване на сестрата.

— Тук сме, Мери — казвам и хващам ръката й, за да я утеша. — Намираш се в болница и си в безопасност.

Щом пристъпът на кашлица отшумява, Мери остава напълно неподвижна. Очите й, които още приличат на цепки в лилавите отоци, са втренчени право напред.

В момента си припомня всичко.

След това надава тих стон. Раменете й се разтреперват, а по подутите й бузи потичат сълзи.

— Не може вече да те нарани — успокоявам я.

— Той… той… вие… — Опитва се да каже нещо, но дъхът й пресеква и тя хлипа приглушено.

— Още не сме го заловили — казва Букс. — Ще го хванем. Ще ни е нужна помощта ти, Мери.

Още разплакана, Мери започва да оглежда ръцете и краката си, потупва тялото си с длани, сякаш търси скрито оръжие. После внимателно докосва лицето си с пръсти, това ужасно насинено и подуто лице.

— Аз съм агент Букман, а това с Емили Докъри, анализатор на проучвания във ФБР. Съжалявам, но наистина трябва да поговорим с теб сега.

След малко Мери кима, а тялото й престава да се разтърсва от хълцане. Подавам й кърпичка и тя леко избърсва лицето си. После се обръща към мен.

— Ти… ме откри — проронва. — Ти беше. Ти… не ме изостави.

Хващам ръката й и леко се усмихвам.

— Ще се оправиш.

— Той какво… какво направи Уинстън? У-уби ли…?

Обръщам се към Букс, а той кимва.

— Издирван е за убийство. За поредица от убийства.

Тя приема тази новина тежко. Ако съдим по последния „Сеанс на Греъм“, той й е говорил през цялото време, докато е млател лицето й, трябва да е заподозряла, че е извършил ужасни неща.

— Добре, всички се отдръпнете — нарежда лекарят, щом влиза в стаята.

— Побързай, Мери — казва Букс. — Това е важно. Подсказа ли ти с нещо накъде се е запътил? Или каква е следващата му стъпка? Нещо, каквото и да е?

Букс спира лекаря с протегната ръка.

Мери прочиства гърлото си.

— Той каза… той каза…

— Настоявам да се погрижа за пациентката си — нервира се лекарят.

— Това е важно — прекъсва го Букс. — Продължавай, Мери. Какво каза той?

— Каза, че никога няма да го заловите — отвръща тя. — Каза, че е невидим.