Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (97)

97

Отварям стреснато очи и шумната експлозия се изпарява в мига, щом се събуждам. Напоследък сънищата ми все са такива, не толкова за пламъците, които поглъщат всичко, а за мощната експлозия, която ги причинява.

Примигвам срещу силната светлина. Не ми е ясно защо в болниците така прекаляват с горното осветление. Когато Мери Лейни успее да отвори очите си, почти няма да може да вижда.

А тя ще отвори очи, поне лекарите така казват. Бинтовете, които покриват посиненото й лице, и интравенозният източник, пъхнат в ръката й, говорят за сериозно пострадала жена, но лекарите твърдят, че има нормална мозъчна дейност, което според мен е успокоително, въпреки че не може да има нещо добро в нуждата да измерват мозъчните ти вълни.

Мери има сътресение и носът й е раздробен. Зъбите й са добре и изглежда няма други лицеви фрактури, само лилави отоци, сред които се виждат цепки вместо очи, подута уста и бузи.

Взирам се в надигането и отпускането на гръдния й кош и слушам тихото й дишане. Щом се събуди, очакваме да ни даде някаква информация. Вече опитахме, след като я открихме, но от устата й излизаха само неразбираеми звуци. Лекарите казаха, че била изпаднала в шок и е травматизирана. Обработиха раните й, направиха някакви изследвания и наредиха да изчакаме поне два часа, преди отново да се опитаме да говорим с нея.

Междувременно агентите претърсват дома на Греъм. Открили са гуми в задната част на къщата, които е щял да изгори, туби с бензин и противогази — ето как е вкарвал газовете в дробовете на жертвите, за да имитира задушаване при пожар. Откриха всякакви хирургически инструменти за мъченията, които е извършвал, както и медицински книги на тема хирургия. Проверка на дейността му в интернет показа, че е бил чест гост на порнографски сайтове за мъчения и е търсил допълнителна медицинска информация. Оказа се също, че е посещавал фейсбук страниците на голяма част от жертвите, без да се „сприятелява“ с тях, само е търсил информация, която му е показвала къде са живеели, къде са работели, всякакви факти, които биха му помогнали да се подсигури, преди да извърши нападението.

Става ясно, че се е научил как да подпалва пожари отново от интернет, от страница, в която подробно с обяснено предизвикването на експлозия със закъснение: използвал е лента, с която е провесвал балон от тавана над запалена свещ. Балонът е бил пълен с бензин. Поставял е свещта върху купчина хартия. След като Греъм си е тръгвал, пламъкът на свещта е разтопявал балона, който се е пръсвал, бензинът се е плисвал върху пламъка и огънят се е разпространявал по вестниците. Бум. До пристигането на огнеборците лентата отдавна е изгоряла, а следите от свещта остават, за да се стигне до заключение, че пожарът е предизвикан от запалена свещ, оставена върху вестници и списания.

Сега снимката от шофьорската му книжка се показва навсякъде, по всички кабелни новини и във всички възможни онлайн новини. Всички в страната виждат снимката на пълничкия, почти плешив мъж с присвити очи на име Уинстън Греъм.

Той ще изглежда различно, разбира се. Ще има коса, вероятно и мустаци, ще промени веждите си, ще носи очила и какво ли още не — няма да допусне да го забележат.

Но къде е отишъл все пак? Къде може да отиде?

Нямаме представа. Знаем само, че е изтеглил повече от двеста хиляди долара от банковата си сметка, така че разполага с достатъчно пари в брой да направи доста неща.

Вратата се отваря и влиза Букс. Кимва ми с ледено изражение и се обръща към Мери.

— Още не са минали два часа — напомням.

— Мислех, че може да се е събудила сама.

— Обещах да ти се обадя, ако стане така.

— Много неща ми обеща. — Това е началото на реч, която нещо ми подсказва, че е репетирал. — Обеща, че ако поема този случай, ще следваш напътствията ми, но не го направи.

— Не искам да говоря за това — казвам.

— Еми, дадох ти директна заповед и ти не се подчини. Можеше да бъдеш убита. Можеше да предизвикаш смъртта на Мери. Можеше да предизвикаш експлозия, която да ни погуби всички…

— Но не го направих, нали Харисън? Не го направих. Затова млъкни най-сетне.

Букс продължава да седи прав и оставя мълчанието да работи в негова полза. И двамата сме наясно какво следва.

— Не ме е грижа — заявявам. — Изхвърли ме от случая. Уволни ме. Все ми е едно. Няма да престана да го търся.

— О, естествено, че те отстранявам от този случай — отвръща Букс. — Не мога да те уволня. Но предполагам, че Дикинсън ще се погрижи. Вече поиска пълен доклад за действията ти. Имаше едва двеста представители на правоохранителните органи, полицаи и свидетели. Няма да му преча. Заслужаваш да бъдеш уволнена.

Опирам чело в рамката на леглото на Мери в същата поза, в което бях, преди да влезе.

— Е? — пита Букс.

— Какво „е“?

— Отстранена си от случая.

— Чух те и първия път.

— Тогава трябва да си тръгнеш.

Вдигам поглед към него.

— Няма да си тръгна. Обещах й, че няма да я оставя. Букс ме поглежда така, както прави всеки път, щом проявя ината си.

— Държа ръката й в линейката на път за болницата. Държа ръката й, докато лекарите я преглеждаха, макар още да не мога да повярвам, че ти позволиха. Но пък да те разубеждава човек за нещо, е като да говори на тухлена стена.

— Щом се събуди, ще ме види да стоя тук, Букс. Няма да си тръгна. Приеми го.

— Приеми го. Приеми го! Същата стара Еми, което прави каквото си поиска, когато поиска и както поиска. — Букс сбърчва вежди по познатия начин. Вратът му е аленочервен. Иска му се да ме извлече за косата от стаята.

Освен това би могъл да го направи. Но не го прави. Защото в този момент Мери Лейни рязко си поема дъх.