Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (76)

76

Сеанс на Греъм

Запис №19

24 септември 2012 г.

Не, не, не. Няма начин това да се случва. Не сега. Не сега!

Не разбирам. Как стана това? Как са могли да узнаят? Направих всичко както трябва! Дори и те го признаха: „Престъпен гений — казват, — заблудил редица следователи и патолози“. Разбира се, че го направих. Екзекуциите ми бяха безпогрешни. Въпреки това очевидно престъпният гений не е бил толкова гениален, нали?

Това глупаво момиче. О, това глупаво, глупаво момиченце на име Еми Докъри. „Катализаторът“ на разследването, както се казва в статията.

Не би трябвало да се изненадвам. Марта ми каза, че си непреклонна, Еми, блестяща и отдадена. А аз проявих самонадеяност. Кого го е грижа, че сестра й работи във ФБР? — казах си. — Никой не би успял да ме разгадае.

Какво трябва да направя сега? Да си събера топчетата за игра и да си вървя у дома? Да приема, че добре се позабавлявах, и да си продължа живота? Те точно това искат. Пуснали са тази статия само за да я видя. Не го ли осъзнавате? В нея няма почти никакви подробности. Те не знаят какво правя, нито как или защо. Ако имаха представа, нямаше да пуснат сведения в пресата. Не, просто някак са успели да разберат какво извърших, но нямат и бегла идея за моята самоличност и местонахождение. За тях съм невидим призрак, както е било винаги. Значи, се опитват да ме сплашат. Да, разбира се — опитват се да ме стреснат, като ми внушат, че са по петите ми. Въпреки това знам, че не са наблизо. Не — точно така, не са близо, няма начин да са наблизо, не са ме приближили. Не са близо.

Не, не, не. Не, не, не.

Как са узнали? Просто не мога да разбера. Толкова много внимавах. Действах така дисциплинирано.

Мислите, че ще ме накарате да престана? Така ли? Мислите, че като пуснете мъглява статия във вестника, ще ме спрете? Въобразявате си, че не съм наясно как вашите хора умишлено публикуват материали, за да стреснат заподозрените? Ако щете, привлечете и сто агенти за разрешаването на този случай, пак няма да ме откриете. Можете да ме пъхнете в автобус, пълен с агенти на ФБР, и те пак няма да ме надушат. Вие изобщо не сте ми в категорията — осъзнавате това, нали? Как беше онази поговорка? „Не можеш да имаш дъга без буря“. Просто ми давате стимул да се усъвършенствам. Да, точно така, това вече е съвсем в духа на Греъм. Вероятно ми е нужно ново предизвикателство. Може това да е втора глава от историята ни. В първа глава аз пътувам из страната абсолютно безнаказано, а ФБР си спи блажено в Хувър Билдинг. В тази глава ФБР се събужда, но въпреки това не може да хване и собствената си сянка. Да, ще се развилнея, точно това ще направя. Ще се развилнея и ще го извърша под самия им нос, за да им докажа колко са безсилни.

И как все пак — как са разбрали? Не мога да повярвам. Умът ми не го побира. Моля, някой да ми обясни.

Няма значение. Не, няма никакво значение. Всъщност се радвам, че се случи така, защото беше започнало да става твърде лесно. А сега вкусът ми към всичко това се завърна. Тази седмица ще падне голяма забава. Ще направя тази седмица още по-специална.

Мислите, че можете да ме уплашите? Гледайте какво ще се случи тази седмица, нещастници, и тогава преценете колко сте ме стреснали.

(Край)