Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (72)

72

Сеанс на Греъм

Запис №17

22 септември 2012 г.

Мери, Мери, все се чумери,

как расте любовта ми към теб.

Със сладки усмивки и женски игрички

и усукана конска опашка.

Според мен всички ще се съгласим, че му е нужно доста редактиране. Стихоплетец не съм, ясно е.

Но в добро настроение съм, спор няма. О, чуйте ме, започвам да звуча като Йода от „Междузвездни войни“. Не Йода, съдията от Върховния съд или Йода от профсъюза на дърводелците. Има само един Йода! Няма защо да го квалифицирам. „Глупчо съм аз!“

О, боже, наистина се чувствам глупаво. Истински шемет съм, преобличам се два пъти, преди да изляза на среща тази вечер, оправям си косата, два пъти си измивам зъбите. Дори направих няколко лицеви опори, за да е сигурно, че ако докосне ръката ми или ме прегърне, ще почувства твърди мускули. Нормално ли е да се контя тъй старателно? Какво ме интересува? И да не е нормално, нека да е така!

Добре, дишай дълбоко. Не искам да я стресна. Не искам да я отблъсна с прекалено нетърпение. Не бива човек да е прекалено нетърпелив, нали така? Имам предвид, че може и да се радва на компанията ми, но да не е готова за сериозно обвързване.

Господи, на какво приличат инструментите ми. Форцепсите са разбъркани. Скоро ще се наложи да подменя длетото. Мисля да премина от десетмилиметрово на такова от осем милиметра, когато избирам ново. По-трудно е за наточване и вероятно по-трудно за почистване, но е и много по-прецизно. Всичко се свежда до прецизността. Кюретите за кости също са виждали по-добри времена. Какво става с мен? Едно време почиствах старателно инструментите си веднага щом се прибера у дома. Ето какво ми причиняваш, Мери. Разсейваш ме.

Въпреки това не възразявам да ме разсейват!

Дали имам готовност за обвързване? О, виждате ли, отново го правя — бързам прекалено много. Тя е приятно момиче, Греъм, много сладка жена. Може и да предстои нещо в дългосрочен план, но не е необходимо да вземаш решение точно сега, нито пък довечера. Карай полека. Нали така казват хората — карай полека?

Добре. Да. Така е. Ако действам твърде напористо, тя ще се отдръпне. Просто се дръж естествено, отпусни се и остави нещата да се случват от само себе си.

О, а ето и неприятната подробност за Мери: тя работи от понеделник до сряда и разполага с най-подходящите за социални контакти вечери от четвъртък до неделя. Какъв лош късмет! Това са вечерите, през които осъществявам малките си пътувания. Вечерите, през които ме няма, са нейните свободни вечери! Дали това е знак, че не ни е писано да сме заедно?

Добре, ето какво мога да направя аз. Не бива да прекалявам. Да се насладим на хубава среща в събота вечер и… да не бързаме.

Господи, използвам клишета. Но предполагам, че са станали клишета, защото са истина. Просто не бързай, отпусни се, остави отношенията да подишат като младо каберне совиньон.

Но не бива да се стига и до другата крайност — не прекарвай твърде много време в старание да покажеш незаинтересованост, да изпращаш погрешни сигнали. Не се старай прекалено. Дръж се естествено.

Да се държа естествено? Кое ми е естественото на мен?

Направо се подлудявам. Просто върви да се забавляваш, без да възлагаш много надежди. Добре. Да. В това е истината. Просто върви да се забавляваш, без да мислиш за бъдещето.

И не забравяй да подмениш острието на ножа за ампутация.

За всеки случай.

(Край)