Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (57)

57

Чувам звуци от чаткане по клавиатура от другата страна на телефонната линия. След това сержант Роджър Бърцос от полицейското управление в Ню Бритън ми казва:

— Добре, госпожице Докъри. Получих данни за правомощията ви. Какво всъщност ви интересува?

— Снощният пожар в града ви.

— Да, какво за него?

— Искам да изпратите някого на местопрестъплението…

— Вече сме изпратили полицаи.

— Добре, чудесно. Накарайте ги да попитат пожарникарите за броя на жертвите и точното им местонахождение в къщата.

Пауза. Не съм сигурна дали си записва, или изразява раздразнението си от мен.

— Кажете им също да разпитат съседите, за да потвърдят общия брой на хората, които живеят в къщата.

— Добре, госпожице Докъри. Ще го направя.

— Информацията ми е нужна веднага щом я получите.

— Разбрано.

Това е третото ми подобно обаждане тази вечер, след като научих за скорошни пожари в жилищни квартали по новините и от уебсайтове. Знаем, че нашият субект причинява два пожара седмично в района, който посещава през „есенното си пътуване“. Искаме да идентифицираме първия ножар възможно най-бързо, за да бъдем в готовност за втория. Друг е въпросът дали от това ще излезе нещо добро, но си струва да се опита.

Опитвам се да засека тези пожари в реално време. Преди, когато се занимавах сама с тази операция, обаждах се в местното полицейско управление на следващия ден или след няколко дни. Сега го правя веднага, след като разбера за пожара.

Наближава полунощ, последните минути от петък. Не успявам да се съсредоточа достатъчно добре. Клепачите ми натежават. Крайниците ми са отекли. Недоспала съм на трета степен и се намирам в някакво междинно състояние между вцепенение и зомбираност.

Въпреки това се налага да остана в играта. Защото тази нощ трябва да бъде нощта. Предвид случилото се досега, трябва да е тази нощ. Както ни е известно, той никога не убива в неделя. Обикновено извършва второто си убийство за седмицата в събота. Това означава, че първото е било по-рано през седмицата, обикновено в четвъртък, а понякога в сряда (като при Лутър Фигли и Тами Дъфи в Небраска), но не по-късно от петък. Ето защо трябва да е тази вечер.

Надигам се от бюрото си на осмия етаж в оперативната сграда на ФБР в Чикаго. Изпъвам гръб и протягам ръце.

В съседния кабинет Букс тъкмо се е върнал от бившата къща на Джоел Суонсън в предградието Лайл.

— Нещо интересно? — питам.

Той свива рамене.

— Няма следи от взлом — казва. — Явно е намерил начин да влезе в дома й. Точно както е направил при Къртис Валънтайн. Този тип трябва да е голям чаровник.

Потрепервам при тази мисъл, но вероятно Букс е прав.

Мобилният ми телефон звънва. Обаждането е от скрит номер, което ми подсказва, че е от правоохранителните органи. Изберете си юрисдикция: до момента съм се обадила в полицейските управления на Ню Бритън, Кънектикът; Фъргъс Фолс, Минесота, и Камбрия, Калифорния.

— Госпожице Докъри, обажда се сержант Бърцос от полицейското управление в Ню Бритън.

Е, това беше бързичко.

— Кажете, сержант?

— Оказа се, че хората ми на местопрестъплението вече разполагат с нужната информация. Готова ли сте?

— Готова съм. — Вече съм се върнала в кабинета си, а ръцете ми са върху клавиатурата.

— Името й е Нанси Маккинли. Живее сама. Разведена е, има един син, Джоузеф, който посещава колежа в Хартфорд.

— Добре… — сдържам дъха си.

— Мъртва е — заявява той. — Закъснели са прекалено много. Тялото й е силно обгоряло при пожара.

Приближаваме се…

— Открита е мъртва в спалнята си.

Още по-близо.

— В самото легло? — питам.

— Чакайте да проверя. — Чувам сержанта да говори в далечина по радиостанцията с полицаите на местопрестъплението. Долита пращящият отговор по радиостанцията; след това сержант Бърцос се връща на телефона и потвърждава.

— Била е в леглото си — казва той.

— А произходът на пожара? — питам.

— Казаха, че тази информация е предварителна за момента — отговаря сержант Бърцос. — Пожарът още бушува. Въпреки това мислят, че е започнал точно там, в спалнята.

Отмествам телефона от устата си и крясвам през рамо:

— Букс!

След това отново приближавам слушалката.

— Сержант — казвам. — Искам да ме слушате много внимателно.