Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (50)

50

Сеанс на Греъм

Запис №12

12 септември 2012 г.

— Ало? Хей, как си? Аз съм добре, добре съм.

Така, отново се занимавам с хитрата преструвка, че говоря по телефона, защото се намирам в един бар и правя любимото си нещо, наблюдавам хората. Вие обичате ли да го вършите? Струва ми се, че всички обичат, не е ли така? Не е ли странно, че почти всички ви се виждат особени? И все пак си представяте, че ако местата ви бяха разменени, вие бихте им изглеждали нормален човек.

И така, утре отпътувам, затова тази вечер сериозно трябва да се заловя за работа, но ще ви дам пример как правя онова, което правя — как привличам хората, как печеля доверието им, защото…

(Бележка на редактора: женски глас:)

— Вие писател ли сте?

— Моля? Хей, можеш ли да изчакаш секунда? Някой ми говори. Изчакай секунда.

— Извинете, какво казахте?

(Жена:) — Попитах дали сте писател.

— Дали съм писател? Защо ми задавате такъв въпрос?

(Жена:) — Защото ми се стори, че наблюдавате хората и си водите бележки. Макар да се преструвате, че говорите по телефона.

— Не се преструвам, че говоря по телефона. Наистина говоря.

(Жена:) — Добре, съжалявам за безпокойството.

— Хей, може ли да ти звънна по-късно? Добре… добре, благодаря… чао.

(Жена:) — Съжалявам, това беше грубо от моя страна.

— Не вярвате, че говорех по телефона?

(Жена:) — Вашият изглежда малко странно, но кой ги знае в наши дни. Просто… по-добре да си гледам своята работа. Наистина.

— Не, няма проблем. Всичко е наред. Между другото, аз съм Греъм.

(Жена:) — Аз съм Мери.

— Мери, Мери, все се чумери.

(Жена:) — Може и така да се каже. А Греъм английско име ли е?

— Да, точно така. Какво пиеш, Мери?

(Жена:) — Клъб сода. Е… писател ли си?

— Не, не съм. Ще пробваш ли с още едно предположение?

(Жена.) — Ченге ли си?

— Не. Защо, да не би да приличам на ченге?

(Жена:) — Всъщност не. Но начинът, по който оглеждаш хората… Мислех си, че може да работиш под прикритие. Например да следиш някого.

— Може пък да следя теб, Мери. Да си направила нещо лошо, за което трябва да знам?

(Жена (през смях:)) — Интересен въпрос.

— О, добре, заинтригува ме. Кажи.

(Жена:) — Просто се пошегувах.

— Какво можеш да загубиш, Мери? Не ме познаваш. Аз съм просто посетител в бара. Може пък да съм свещеник. Да опростя греховете ти.

(Жена:) — Ако нямаш нищо против, аз се придържам към петия.

— О, никак не си забавна. Ще ти помогна ли, ако първо аз призная своите грехове?

(Жена:) — Разбира се.

— Аз съм сериен убиец. Записвам мислите си на фалшив телефон за поколенията. Нали разбираш, за да ме изучават във ФБР някой ден.

(Жена:) — Колко са жертвите ти?

— Стотици, Мери.

(Жена:) — Мммм… тази роля не ти отива. Имаш безобидно излъчване.

— Точно затова толкова ме бива в това, с което се занимавам. Заблуждавам хората. Такива като теб например.

(Жена:) — Значи, искаш да кажеш, че ме заблуждаваш? Опитваш се да спечелиш доверието ми?

— Точно така.

(Жена:) — А на теб хрумвало ли ти е, че може аз да съм сериен убиец, който се опитва да заблуди теб?

— Май ще е по-добре да внимавам. Кажи, Мери, какво те води тук?

(Жена (киска се:)) — Приятно момиче като мен на подобно място?

— Точно това имам предвид.

(Жена:) — Ами… наистина ли искаш да знаеш? Имах уговорка. Среща с непознат. Приятелка ми я уреди с един тип и се срещнахме тук. Работя тук, затова мястото ми се видя подходящо. Изпихме по питие и той си тръгна.

— Не мина ли добре?

(Жена:) — О, чудесно мина. Той беше много свестен.

— Струваш ми се разочарована от това, Мери.

(Жена:) — Може би малко. Но всъщност точно такъв трябва да си потърся, нали така? Свестен мъж. И без друго всички ми го казват.

— Но ти не търсиш това?

(Жена:) — Е, очевидно искам да бъде свестен. Но основното, което ме интересува, е… да кажем интересен, поради липсата на по-подходяща дума. Не прекалено ванилов. Нали разбираш, малко по-тъмен, не напълно ошлайфан.

— Търсиш си лошо момче?

(Жена:) — Е, не бих го нарекла точно така.

— Но не някои с моята безобидност.

(Жена:) — Човек може да е безобиден и пак да е интересен.

— Добре тогава. Кое у мен е толкова интересно?

(Жена:) — Нека… нека не задълбаваме в това.

— Любопитно ми е. Кое у мен ти се видя интересно? Не те свалям. Нищо подобно. Да приемем, че няма да има флиртуване. Ала признавам, че ми се иска да чуя отговора.

(Бележка на редактора: пауза от двайсет и седем секунди.)

— Значи, ще ме оставиш просто така? Ще си тръгнеш без…

(Жена:) — Просто… утре трябва да ставам рано. Все пак ми беше приятно да си поговорим, Греъм. Късмет с писането… или със серийните убийства.

— Мери, Мери, ти пак се начумери.

(Бележка на редактора: пауза от единайсет секунди.)

(Жена:) — Добре. Наистина ли искаш да знаеш кое ми се струва интересно у теб?

— Крайно ме заинтригува.

(Жена:) — Няма да ти се хареса.

— Ще се подготвя за това.

(Жена:) — Ами… струва ми се, че се дължи на погледа ти. Сякаш искаш нещо, което ти липсва. Изглеждаш… затормозена личност. Надявам се да греша. Сега наистина трябва да бягам. Приятно ми беше да се запознаем, Греъм.

(Бележка на редактора: пауза от четирийсет и една секунди.)

Мери, Мери. Мери, Мери.

О, боже.

(Край)