Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (35)

35

Отварям съобщението на десктопа си, където ще ми е по-лесно да чета доклада на съдебния лекар на окръг Дю Паж. Чела съм само един експертен патологичен доклад през живота си и той беше под друга юрисдикция, така че не съм особено веща в тази област. Подобно на този, който бях чела — а вероятно и на всички останали, — има обобщено заключение на възможно най-достъпен език за това какво е открил съдебният лекар относно смъртта на Джоел Суонсън от Лайл, Илинойс. Превъртам дотам и сдържам дъха си.

Следователите по пожари не са открили доказателства за преднамерени действия за причиняване на пожара и са заключили, че е бил причинен от запалена свещ в спалнята на покойната, която е подпалила завесите и огънят се е разпространил на горния етаж на къщата.

— Да бе — промърморвам. През цялото време знаехме за това. Наглася нещата така, че да създадат впечатление за случайно възникнал пожар. Не е изненадващо. Сега експертното заключение.

Наличието на натрупване на сажди по лигавиците и горната повърхност на езика показва, че покойната е била жива по време на пожара и е вдишала дим и други токсични химикали. Меките тъкани и кръвта в запазените органи бяха с черешов цвят, което е типично при нива на карбоксихемоглобина над трийсет процента и е показателно за вдишване на токсични количества въглероден окис и цианид.

— Това не може да е истина — продумвам. Казват, че е вдишала дима. Джоел е била жива, когато е започнал пожарът?

Тези находки са съпоставени с липсата на каквито и да били доказателства за наранявания по тялото на покойната, причинени от удар с тъп предмет или друга външна намеса, с изключение на горещината, генерирана от огъня.

Няма доказателства за порезни, огнестрелни рани или нещо подобно. Нищо, което не може да бъде обяснено с пламъците и топлината, излъчвана от тях.

— Не — простенвам.

Предвид горните находки заключението е, че става въпрос за случайна смърт, а причината за нея е била задушаване вследствие на вдишване на дим по време на пожара.

— Не! — крясвам и блъсвам клавиатурата на една страна, тя се премята във въздуха и увисва на кабела си до бюрото.

— Лоши новини? — Букс се е появил на вратата.

— Това е грешно — настоявам. — Не може да е правилно. Не може да е правилно.

Скачам от стола си, опирам глава в стената и се взирам в пода. Букс се приближава до бюрото ми и прочита доклада на компютъра ми.

— Боже, съжалявам, Еми.

Телефонът ми отново издава сигнал, друго съобщение. Не помръдвам. Не отлепям глава от стената, нито поглед от пода.

— В пощата ми трябва да има ново писмо — промълвявам. — Предполагам, че е от патолога в окръг Шампейн.

— Почакай. — Букс вдига клавиатурата и хваща мишката. — Да. Ето го.

— Би ли го прочел вместо мен, Букс? — Затварям очи и с минаването на времето спомените за спора с майка ми по повод смъртта на Марта ме удрят през лицето.

— Има нещо нередно — казах й. — Трябва да ги накараме да извършат аутопсия.

— Защо, Еми? Защото мислиш, че леглото й е преместено след последното ти посещение?

— Не го мисля, знам го. Така или иначе, мамо, имам подозрения. Мисля, че трябва да…

— Мислиш, че трябва да им позволим да нарежат детенцето ми и да извадят всичките му органи? Според теб не е ли страдала достатъчно от изгарянето? Искаш да я накълцат, сякаш е някакъв научен експеримент? Аз няма да го допусна.

— Мамка му — тихо сумти Букс. — Мамка му.

— Не го казвай — моля го.

— Съжалявам, Ем. Докладът е почти същият като този от Дю Паж. Съдебният лекар от окръг Шампейн смята, че смъртта на Къртис Валънтайн е случайна и е причинена от вдишване на дим.

Усещам го близо до мен. Слага ръце върху раменете ми.

— Недей. Не ме докосвай. — Извивам тяло да го избегна и отивам в другия край на стаята. — Сбъркали са. Не виждаш ли? И двамата са сбъркали!

Букс отмества поглед от моя и пъха ръце в джобовете на панталона си. Той, разбира се, не вижда това. Вижда жена, упорито вкопчена в истина, която дори не е истина, малко момиченце, което настоява, че Феята на зъбките съществува.

— Съжалявам — изрича отново той. — Наистина съжалявам.