Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (34)

34

Извръщам се от компютъра си и се взирам в часовника. Минава пет часът. Къде са те? Потропвам с крака по пода. Не мога да се концентрирам. Би трябвало да се ровя из морето от информация в НСДИ за неразрешени случаи на палеж или подозрителни пожари, но не мога да се съсредоточа, не и когато сме толкова близо. И от двете места, от окръг Дю Паж и от окръг Шампейн, ми обещаха резултатите от аутопсиите до пет часа. Е, минава пет, хора — къде сте?

Тръгвам към кабинета на Букс. Софи Таламас е на стола си от другата страна на бюрото му, наведена напред, за да могат с Букс да си приказват тихичко, всеки подпрял лакти на плота и едва няколко сантиметра делят главите им. Помежду им съществува фамилиарност, езикът на тялото им загатва интимност. Не е нужно да ме ударят по главата, за да го забележа. И сляпа маймуна би усетила химията между тях.

Щом ме забелязват, отдръпват се един от друг. Облягат се назад вместо напред, извръщат лицата си към мен и израженията им показват, че не са ме очаквали. Ще ми се да можех да си изляза от стаята, но тогава ситуацията би станала още по-неловка.

— Получи ли докладите от криминалистиката? — пита Букс, като се връща към обичайното поведение.

Поклащам глава и вдигам смартфона си.

— Предполагам, че ще се обадят всеки момент.

— Влез. Седни.

Софи отмества стола си назад и освобождава път към мястото до себе си.

— Прегледа ли пожарите от снощи? — питам я. Възложила съм й работата, която вършех през последната година, преглеждане на уебстраници, абониране за електронна поща с последните новини, за да се следи случилото се през деня, за да открием следващото убийство, извършено от субекта ни.

— Да — отговаря тя. — Няма нищо от вчера през деня или снощи.

Кимам неохотно. Не мога да бъда сигурна, че е станала достатъчно добра в това. Бих проверила работата й, ако имах време. Ние сме само четирима, а вършим работа поне за дванайсет.

— Тъкмо обяснявах на Софи проблема с юрисдикцията — бърза да каже Букс, вероятно забелязал изражението ми.

Кимам, сякаш съм му повярвала. Начинът, по който се бяха сгушили, как се отдръпнаха едновременно, щом ме видяха — не мисля, че темата на разговора им е била проблемът с юрисдикцията.

Този случай не е под юрисдикцията на ФБР, докато не се пресече щатската граница, и дори да успеем да установим случаи на убийства в Шампейн и Лайл, Илинойс, така или иначе, не се пресичат щатски граници. Докато местните не поискат помощ от нас, нямаме шанс. Това е пречка за нас, но до момента срещаме само пречки, така че тази може да се нареди на опашката.

— Нямах намерение да ви прекъсвам — казвам.

— Не ставай глупава — отвръща Букс твърде ентусиазирано. — Влизай.

Звъненето ме спасява. Звънене за входяща поща в телефона ми. Поглеждам съобщението.

— Аутопсията на Джоел Суонсън — изричам.