Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (30)

30

Букс продължава да стои облегнат на вратата, докато пиша.

— Какво? — питам.

— Щяхме… щяхме да идем да пийнем по нещо.

Усещам как нещо се преобръща в стомаха ми. Това е нещо различно у Букс. Едно време, когато работеше в Бюрото, в моментите на горещо преследване — при недостига на време и риска от преследването — последното, което нравеше, беше да пие алкохол. Той постоянно беше на ръба, винаги премисляше доказателствата. По някой път, когато още бяхме заедно, той седеше на масата за вечеря срещу мен, но виждах, че е някъде далеч и се опитна да намери път, който да го отведе в главата на злодея, прави предизвикателни предположения, преразглежда ситуацията от нови ъгли, затваря едното око, а след това другото и се мъчи да прецени дали картината изобщо се е променила. Спомням си как веднъж бяхме с Букс в един киносалон и по средата на филма по някаква причина се обърнах към него, а светлината от екрана осветяваше лицето му, но картината се промени и в този момент очите му се ококориха и проблеснаха, а аз бях сигурна, че ако някой можеше да надникне през тези очи, щеше да установи, че те не гледат филма, а постоянно повтарящата се гледка в Аламида, Ню Орлиънс или Тера Хоут.

Сега сме в разгара на преследване, а той иска да излезем на питие. Не е толкова трудно да се забележи откъде идва промяната.

Щяхме да идем да пийнем по нещо. Ние. Но това ние не включва мен. И без значение, че бях започнала да харесвам Дени Сасър, не ми се струваше много вероятно да тръгне да обикаля града в единайсет часа през нощта.

Букс има пълното право на това, напомням си. Той е необвързан мъж, а Софи — необвързана жена.

Ти го заряза. Ти си последният човек на света, който има правото да протестира.

Пък и нямаш ли си работа за вършене? Не си ли дошла тук, за да спреш сериен убиец? Дори и да си единственият човек, който е убеден, че такъв убиец наистина съществува?

— Тогава е редно да отидеш — казвам, без да намалявам скоростта, с която пиша. — Аз ще продължа с това.

— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш? Или мога аз да остана тук…

— Не, няма нужда — казвам. — Понякога ми е по-добре сама, концентрирам се върху работата.

Поне в това бях искрена. По-добре съм сама. Чувствам се по-удобно. Трябва да съм сама. Всичките тези числа и статистически сведения, моделът и кръстосаните данни, това преследване — само от тях имам нужда.

Обръщам се и се заслушвам в стъпките на Букс по покрития с мокет коридор, докато заглъхват напълно. После се връщам обратно към работата си.