Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (23)

23

Лейтенант Адам Реслър не е особено радостен да ни види. Не че мога да го виня. Преди седмица той беше приключил с този случай, а сега сме дошли да му развалим почивните дни по случай Деня на труда. Старателно колосаната му униформа със сигурност го стяга и спарва в непоносимата августовска сауна, която ме лъхва, щом слизам от джипа „Чероки“ на паркинга пред оперативния офис в Чикаго.

Въпреки това на Реслър униформата му отива. Той е красив, добре сложен, гладко избръснат, челюстта му е точно толкова ъгловата, колкото трябва, и се държи като човек, прекарал доста време в армията. Ако не са струйките пот, които се стичат от идеално сресаната му коса към идеално колосаната му якичка, трудно бих разбрала, че изобщо е забелязал жегата.

— Лейтенант Реслър, предполагам? — обръщам се към него и се старая да звуча свежа, хладнокръвна и уверена, докато косата ми започва да залепва по врата и челото. Той изсумтява с акцента си, без да ми подаде ръка.

Дени слиза посърнал от колата си и се присъединява към Букс, Софи и мен на тротоара. Представям ги лаконично. Реслър бърза да подаде ръка на Букс, заподозрял, че той е шефът — и всъщност е прав за това, но той не го знае, така че това си е истински сексизъм, макар моментът никак да не е подходящ да давам израз на феминистката си страна. Той оглежда Дени Сасър с изражение, което казва: вие да не се майтапите с мен? Дени има вид на размекнат сладолед във фунийка, но започвам да подозирам, че зад хлътналите му очи се крие повече от онова, което е показал до момента. Реслър очевидно е силно впечатлен от Софи, с което не прави изключение сред хетеросексуалните живи мъже.

— Госпожице Докъри — започва Реслър, — както ви казах по телефона, този пожар определено не е възникнал вследствие на палеж. Не виждам защо трябва да оглеждате местопрестъплението. Ако ни кажете какво точно търсите, убеден съм, че бихме могли да приключим с това.

— Вече ни оказахте голяма помощ, лейтенант — отговарям. — Просто трябва да поогледаме. Това е всичко.

Хвърля ми кръвнишки поглед, след което рязко се обръща и се отправя към къщата. Предполагам, че не е бил много щастлив, когато са му наредили да се погрижи за ФБР следобед.

Спирам за миг, за да огледам първия и последен собствен дом на Джоел Суонсън. Скромна двуетажна самостоятелна градска къща с тухлена фасада и кръгли колони в горния край на циментовите стъпала, водещи към входа. Нова е. Целият квартал е сравнително нов, с млади, крехки дръвчета и морави от тревни чимове, по които още си личат ръбовете на отделните парчета. Част от прозорците са покрити с шперплат, а електричеството очевидно е прекъснато, но като че ли няма други следи от опустошението преди седмица.

С изключение на миризмата.

Изгорял катран, разтопена пластмаса и приглушеният намек за още нещо трудно определимо, но категорично с химически произход, примесено с изненадващо приятната миризма на влажно овъглено дърво, напомняща лагерен огън през есента.

— Пожарът първоначално е засегнал задната част на къщата, както можете да видите — обяснява Реслър. — Задната спалня е била напълно погълната, заедно с голямата баня и коридора. Останалата част от къщата е опушена и, разбира се, всичко е още влажно след гасенето на пожара, макар и да е минала цяла седмица.

Спирам за момент, за да усетя цялостната картина. След всички проучвания, които съм направила, това е първата изгоряла къща, в която влизам, след тази на Марта. Къщата, естествено, е съвсем различна, но въпреки това ме връща назад. Домът на Марта беше в типичния югозападен стил: заоблени входове, много плочки, естественият цвят на глината и отворен план на разпределение. Тази е по-скоро в традициите на Средния запад: с дневна, тоалетна и кухня на първия етаж и две спални и баня на втория.

Спирам в долния край на стълбите, за да се стегна. Почернялото по стените започва от средната част на стълбището, формира остри ъгли и линии и ясно показва посоката на пламъците, преди да бъдат потушени. Овъглените шарки са ми познати от къщата на Марта.

Стигам до площадката и отново спирам. Затварям очи и виждам пламъците от сънищата си — пожарникарите ги наричат ангелските пръсти — да се плъзват по тавана.

Кълбата дим се къдрят като повърхността на океан, миг преди вторият етаж да избухне в огън, който мигновено възпламенява всички запалими повърхности и превръща уютния дом в конвектомат.

За късмет Реслър продължава в пълно неведение за моето разсейване.

— Първоначалната точка е тук отзад, в основната спалня — обяснява. — Внимавайте тук — този пожар се е разгорял силно и бързо и не е преминал през подовата конструкция, но не ми се иска да установя наличието на конструктивен проблем след пропадането на агент от ФБР.

Той се засмива и добавя „ха-ха-ха“, за да подчертае, че се шегува. Не съм убедена, че е така.

Стигаме до спалнята — тази на Джоел, не на Марта, напомням на себе си — и сдържам дъха си. Леглото или това, което е останало от него, е разположено точно срещу вратата. Не е чак толкова необичайно все пак — и в същото време като че ли двете с Марта са чели едно и също списание за обзавеждане и са избрали един и същ вариант за спалнята си. А стаята на Марта не беше подредена така последния път, когато й бях на гости. Прередила я е, преди да умре. Или поне така си мислех.

Голямо легло и нощна масичка от едната страна (или онова, което е останало от нея). Меко кресло за четене, несъмнено направено от силно запалим полиуретан с удобни и също така запалими възглавници и завивки до прозореца. Камарите мокра пепел вероятно са били купчини книги. Пожарникарите са отворили дупка в покрива, за да предотвратят експлозия от дима. Трябва да е валяло. Мисля си. При Марта валя, въпреки че беше в Аризона и въпреки че беше януари.

Ние четиримата започваме огледа. Тялото на Джоел е преместено, разбира се, но знам, че останките й са били открити сред руините от лявата страна на леглото. На снимките тялото й беше в типичната за жертвите на изгаряне поза — извити назад крака, обърнати навътре китки, сгънати ръце, — причинена, както знаех, от горещината и изсъхването на мускулите, придърпващи костите така, че се получава посмъртен образ на марионетка.

Шарките на обгарянията на местата, на които си личат, са във форма рибена кост откъм прозореца и свършват ниско до пода, точно до почернелите останки на бюрото, което Реслър посочва като начална точка на пожара. Килимът е почти напълно разтопен и изгорял, въпреки че има едно-две места в другия край на стаята, където може да се види първоначалният му цвят.

След като сме изследвали всеки сантиметър от стаята в продължение на два часа, четиримата миришем на работници в крематориум. Няма абсолютно никакво доказателство за запалително вещество или престъпна намеса за възникване на пожара, който очевидно е убил госпожица Суонсън. Лейтенант Реслър и полицейското управление на Лайл имат всички основания да се спрат на заключението, което вече са направили.

В същото време аз съм по-сигурна от всякога, че това е дело на нашия субект.