Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (21)

21

— Вторият етап от изстъпления на нашия субект — казвам — е с продължителност около осем месеца, от януари тази година до момента. Това са сините звездички на картата. През този период имаме двайсет и два пожара и точно двайсет и две жертви. По един починал при пожар. Доста прецизно, не сте ли съгласни?

Дени Сасър и Софи Таламас кимат. Букс също кима усърдно, макар вече да е чувал увлекателната ми история. Кретена седи безучастно и не показва никакви признаци на умствена дейност.

Очертавам кръг около сините звездички с показалката си.

— И все пак през втория период нашият субект не се е проявил като такъв пътешественик, не е ли така?

Букс клати глава.

— Всичките двайсет и два пожара са в района на Средния запад.

— Точно така. Илинойс, Уисконсин, Айова, Индиана, Мисури и Кентъки. И това води началото си от средата на януари до миналата седмица в Лайл, Илинойс. Това означава почти осем месеца и само двайсет и два палежа. Вместо темпото от два седмично той се е ограничил до два месечно. Защо?

Гледам ги като учителка, която изпитва учениците си.

Те не отговарят, затова аз го правя вместо тях.

— Отделя повече време, за да избира жертвите си — заявявам.

Отново никой не отговаря. Притеснявам се, че може задаването и отговарянето на въпросите да им се струва дразнещо, но на тях всъщност като че ли им харесва. Всички в тази стая поне отчасти са постъпили в правоохранителните служби, защото обичат да разрешават загадки.

— И защо прави това? — за пръв път от самото начало взима участие Кретена. Не знам дали да го приема като добър, или лош знак.

— Мисля, че защото живее в Средния запад — отговарям. — Намесва се останалата част от живота му — работа, приятели, с каквото там се занимава. По време на пътуванията си се измъква и върши престъпленията си. Но у дома? Трябва да ходи на работа. Има семейство и приятели.

— Освен това трябва да е по-внимателен — отбелязва Букс. — Ако убива близо до дома си, шансът да бъде заловен е по-голям. По-сериозното застраховане предполага повече прекарано време между жертвите.

— Точно така — съгласявам се. — Забележете, че всички убийства, които е извършил в Средния запад, са под различна юрисдикция на правоохранителните служби. Различни градове, различни окръзи. Старае се да не извършва едно и също убийство два пъти в границите на една юрисдикция от страх, че хората могат да ги приемат като свързани, а не случайни пожари.

— Ти спомена, че жертвите винаги са откривани на мястото, където е възникнат пожарът — намесва се Дени Сасър. — Има ли причина субектът да върши това?

— Разбира се — отговарям. — Мястото на възникването е онова, на което пожарът гори най-дълго, а по тази причина и най-силно. Там пораженията са най-сериозни. Вероятността доказателствата да бъдат заличени е най-голяма.

— О! Значи, мислиш, че за него пожарът е просто средство да унищожи доказателствата.

— Да. Каквото и да прави с жертвите, той се старае да не го открием. Не иска да бъдат извършени аутопсии. Иска да се увери, че няма…

Сещам се за Марта и гърлото ми се стяга.

— … че няма да остане труп, на който да се прави аутопсия — довършва Софи.

Кимвам, неспособна да говоря. Още си спомням виковете на майка ми пред собственика на погребалното бюро, пред детектива от полицията и пред всеки, готов да я чуе: „Не мога ли поне да погреба детенцето си? Не мога ли поне да й осигуря прилично християнско погребение?“.

Прочиствам си гърлото. Букс не беше сгрешил за рисковете от разследване на престъпление срещу близък човек. Не искам да ставам пример за това.

— Значи, пожарът е вторично действие — коментира Дени Сасър. — Не пали пожари, за да изпита определена тръпка. Прикрива престъпления. Това ли казваш?

Отново се прокашлям.

— Точно това казвам. А и заниманието му, каквото и да е то, отнема време. Ето защо търси хора, които живеят сами. За да може да спечели надмощие и да прекара известно време с тях. След като приключи, той ги измъчва в спалнята им. Наясно е, че в наши дни пожарникарите могат да пристигнат до минути след пламването на пожара. Не го е грижа дали ще успеят да спасят останалата част от къщата. Жертвата обаче ще бъде овъглена, преди да са дошли.

Всички обмислят това. Не съм сигурна, че съм убедила някого в съществуването на убиеца, но поне съм накарала всички да повярват, че имаме основателна причина да продължим разследването.

— И откъде ще започнем? — пита Дени Сасър.

— Ще започнем от мястото, където живее — казвам. — Това е някъде в Средния запад. Ако трябва да се обзаложа, бих се спряла на Ветровития град. Така че всички си стегнете багажа! Отиваме в Чикаго.