Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (18)

18

Двамата с Букс се появяваме в кабинета на Кретена точно в пет часа следобед, както сме инструктирани, но ни препращат в конферентната зала надолу по коридора. Организирането на тази среща в края на работния ден е послание; Кретена не смята да ни посвети голяма част от времето си. И все пак успява да влоши положението още повече, като ни оставя да чакаме два часа. Най-накрая пристига лежерно в конферентната зала в седем и петнайсет часа, дъвчейки нещо (мръсникът сигурно е вечерял, докато сме го чакали), и се тръшва на стола, без дори да ни погледне. Прекарва десет минути в чистене на стъклата на очилата си за четене с копринена кърпичка, като по този начин ни демонстрира колко сме важни за него. Първо очилата, след това разследването.

Довел е двама души със себе си, консултант по договорите и бивш агент Денис Сасър и разследващ анализатор на име Софи Таламас. Очевидно това е екипът ни.

Дени Сасър има покрито със старчески петна чело, няколко кичура бяла коса на темето, хлътнали очи и тесни прегърбени рамене. На възраст петдесет и седем години вече подлежеше на пенсиониране и след едно-две подканяния от директора го стори. Задържаха го обаче като външен консултант и оттогава е работил в няколко области, една, от които е загуба на авоари поради конфискация, задача, желана колкото хронично заболяване. Обикновено подобни възлагания означават: няма да ти подновим договора, приятел. Ето защо за него съвсем не може да се каже, че се изкачва по служебната стълба, което е добре, защото точно той не би могъл да се качи по стълба, дори да подпира задника си с ръка и да го бута. В Бюрото е отпреди изобретяването на електричеството. Кретена ни уведомява, че Дени е работил по случаи на палежи, но бих заложила ипотеката си, че това е било по времето, когато огънят се е палел чрез търкане на две сухи клечки, за да бъде изпечен стегозавърът, убит с копие и завлечен в пещерата.

Не познавам Софи Таламас. Трябва да е нова. По-млада е от мен (което за беда не е особено преимущество) и доста по-красива (виж предния коментар). Нямам представа дали е добра в работата си, или не, но очевидно е още неопитна и има нужда от напътствия, а аз нямам време за това.

Този екип със сигурност не можеше да се нарече първокласен. Кретена се беше погрижил за това.

Провалът ни е предопределен.

— До… бре — започва Кретена, след като е избърсал и последното петънце от очилата си. — Нямам намерение… да пилея ценни ресурси… за гонене на тоя, що духа. — Слага си очилата и ни поглежда презрително над тях. — Прегледах така нареченото проучване, което е направила Еми до момента, и заключих, че в него няма нищо. Има няколко пожара, разбира се. Но в тази страна пожари стават всеки ден. Има жертви на пожари всеки ден. Всичко, което виждам тук, е, че нашата Еми е направила списък на пожари, които са били приети за случайни от разследващите. — Кретена поклаща глава. — Тук не виждам нито един случай, в който Съединените щати биха представили основателни съмнения пред съда.

— Това е истина — намесвам се. — Той е твърде добър.

— Той е твърде добър — повтаря Кретена — или подобен изключителен престъпник не съществува. Тези инциденти наистина са били инциденти.

— Ако мога да споделя — обажда се Дени Сасър и вдига ръка от масата, за да опровергае съмненията ми, че е способен на движение. — Не виждам модел тук, госпожице Докъри. Градовете са различни. Жертвите са напълно различни по външни белези — мъже, жени, черни, бели, латино, азиатци, стари, млади, заможни, от средната класа, бедни. Кое ги свързва?

— Тези пожари са възниквали във всички възможни дни без неделя — намесва се Букс. — Ето защо трябва да помислим за религиозния аспект. Може общото между жертвите да е свързано с религията. Може всички те да са грешници и този религиозен фанатик да изпраща езичниците в огъня. А може да е свързано със сатанизма.

Трябва да призная: бях забелязала, че неделя е изключение, но никога не придадох значение на това. Букс го направи. Това беше първото нещо, което той забеляза. Точно затова имах нужда от него.

— Сатанизъм? — учудва се Сасър. — Заради огъня?

Букс свива рамене.

— Възможно е. Трябва да помислим за изготвяне на нумероложки анализ. Може тайната да се крие в датите, в адресите на жертвите или пък във възрастта им. Някаква връзка с трите шестици, числото на Сатаната. Софи, това би била подходяща задача за теб.

Софи с нейните огромни кафяви очи, лъскава руса коса и дребничка фигура се ококорва.

— Добре, агент Букман.

— Букс — поправя я той. — Всички ме наричат Букс.

— Добре, Букс — усмихва му се тя.

Той отвръща на усмивката й.

Дори Дикинсън се усмихва. На мен. Озъбена усмивка, изпълнена със злорадство.

О, Дикинсън, нищожна невестулка такава — ето защо си включил Софи в екипа. Защото си знаел, че ще се стори привлекателна на Букс.

Достатъчно. Стегни се, Ем. Това е шансът, за който копнееше. Време е за представление.

Време е да обясниш това-онова на тези приятелчета.