Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (17)

17

Сеанс на Греъм

Запис №5

29 август 2012 е.

Ало? Здрасти, мило! Добре съм. Какво… о, наистина? Чудесно. Какво? Връзката тук не е много добра… О, аз съм в Шампейн, Илинойс. Помниш ли, че ти споменах за онази фирма за поддръжка на уебстраници, „Образ на идеалния дизайн“? Къртис Валънтайн? Ами в момента се намирам в кабинета му в мазето и трябва да ти кажа, че това място е удивително! Не, дори по-хубаво, отколкото мислехме.

Извинявай, Къртис, надявам се, не възразяваш за това обаждане… обсъждаме тази среща цяла седмица.

(Бележка на редактора: неразличими звуци от мъжки глас.)

Добре, за момент се отдалечавам от Къртис и искам да споделя нещо с публиката си. Казах, че няма да ви позволя толкова скоро да видите или чуете онова, което правя, и точно така ще бъде. Ще изключа, преди да го направя, но трябва да видите колко добре се справям с това, до каква степен спечелих доверието му, че мога да се промъкна зад гърба му и да отнема живота му, колко лесно може да бъде, ако притежаваш необходимата дисциплина и концентрация, и още нещо, искам да видите колко вълнуващо е това за мен. Продължава да е вълнуващо. Никога не се изтърква. Ще ми се да можехте да изпитате моя устрем, радостното тупкане на сърцето ми, електричеството, което преминава по вените ми, еуфорията, която ме завладява. Разбирате ме, нали? Няма нищо общо с омразата. Свързано е с любовта.

Добре, нека да пристъпим към главното. Връщам се при Къртис след три… две… една…

Мило, трябва да видиш какво е способен да направи Къртис с уебстраницата. Струва ми се, че можем да завъртим страхотен бизнес с този човек. Къртис седи на работното си място и има — колко точно имаш, Къртис, четири? — четири компютъра, които работят едновременно, и изглежда, е напълно погълнат от онова, което върши, сякаш…

Сякаш няма ни най-малка представа какво ще сторя с него.

(Край)