Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (99)

99

Докторът ни изгонва от стаята, за да прегледа Мери. Минавам покрай въоръжените федерални шерифи, които пазят пред вратата на Мери, и продължавам по коридора.

— Ще го открием — казвам. — Имам някои…

— Върви си у дома, Еми — прекъсва ме Букс и ме подминава.

Чакам да се обърне. Не го прави.

— Няма да си вървя у дома.

— Но няма да останеш и тук. Това място е достъпно само за упълномощени лица. Ти вече не си упълномощена.

Тръгвам след него. Винаги е ходил много бързо.

— Мога да ти помогна да го откриеш — упорствам. — В това съм най-добра, Букс. Хайде.

Букс стига до асансьора и натиска бутона.

— Ти приключи — отсича той. — Аз приключих с теб. Не мога да ръководя операцията, когато някой безцеремонно пренебрегва нарежданията ми. Това подкопава доверието на целия екип. Ако беше пораснала, щеше сама да забележиш това. Но ти не си. Още си дете, Еми. Дете. А аз приключих — вдига ръце във въздуха. — Приключих.

Аз поклащам самонадеяно глава — вероятно като дете.

— Мога да го открия. Аз съм най-добрият ти шанс. Защо би…

— Съжалявам. — Асансьорът пристига и вратите се отварят. Букс влиза и се обръща към мен. — Ти приключи.

Вратите започват да се затварят. А с тях и възможностите пред мен.

Букс блокира вратите, излиза и се приближава толкова близо до мен, че се налага да отстъпя назад.

— Мислиш си, че можеш да прегазваш всекиго, когато си пожелаеш, а той просто да търпи — процежда той. — Защо искаше да проведа това разследване, Еми?

— Аз…

— Ще ти кажа защо — продължава той. — Искаше да водя разследването, за да можеш да ме тъпчеш и да правиш каквото ти хрумне, нали така?

— Не, в интерес на истината те исках в този случай, защото знаех, че директорът ще те послуша, и защото си един от най-добрите агенти в Бюрото…

— О, престани с глупостите, става ли? Ако не за друго, разчитам на откровеността ти. Искаше някого, когото да можеш да манипулираш, а знаеше, че можеш да го правиш с мен. — Размахва пръст пред лицето ми. — Е, познай какво. Използва ме за последен път.

— Значи, ще оставим убиецът да се измъкне, защото не можеш да преодолееш това, че не се омъжих за теб.

Букс се отдръпва назад със зяпнала уста.

— Леле. Голяма работа си.

Да, определено прекрачих границата.

— Аз… съжалявам, Букс. Не исках да кажа това.

Букс стисва зъби и се стреми да не среща погледа ми.

— Ако до пет минути не напуснеш тази болница, ще наредя да те арестуват.

— Агент! — Един от федералните шерифи тича по коридора към нас. — Госпожица Лейни каза, че е готова да сподели още нещо.

— Чудесно — заявява Букс, доволен, че има повод да прекъсне този разговор.

— Тя… ами… — Шерифът извинително вдига ръце. — Тя каза, че иска госпожица Докъри да присъства.

Букс навежда глава и я поклаща. След това ми хвърля смразяващ поглед.

— Госпожица Докъри е освободена от задълженията си по този случай.

— Да, сър, но… — Федералният шериф прочиства гърлото си. — Тя каза, че ще разговаря единствено с госпожица Докъри.

Букс заравя пръсти в косата си със звучно ръмжене.

Не мога да се сдържа и лекичко се усмихвам.

— Някак неловко се получава — промърморвам.

Букс тръгва гневно покрай мен към стаята на Мери.

— Е, тръгвай най-сетне! — провиква се през рамо към мен.