Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (81)

81

Букс крачи пред луксозната ложа, разположена в северната част на „Форд Фийлд“, където сме устроили команден център. Под пара е, съсредоточен в своята част от задачата, разговаря с щатския ни екип, местни и федерални представители на правоохранителните органи, възлизащи на около сто и петдесет цивилни под прикритие, които се сливат с мъжете и жените, дошли да гледат футболния мач. Точно така се срещнахме с Букс за първи път — железния агент, за когото не можеш да си представиш, че има живот извън кабинета си, който сякаш не се интересуваше от друго на този свят, освен да залови лошите и да си свърши работата.

— Добре, успокойте се всички — казва той и след секунди в модерната луксозна ложа настъпва пълна тишина. — Това може да се окаже най-добрата ни възможност да заловим най-кошмарния сериен убиец, на когото съм попадал, затова е важно да не забравяме основните принципи. — Нервно поема дъх. — Днес тук ще се съберат шейсет хиляди души и един от тях ще бъде нашият субект. Ако приличате на агенти от ФБР, той ще ви забележи. Ако приличате на полицаи в цивилно облекло, той ще ви забележи. Ако давате вид, че търсите някого, той ще ви забележи. Той е умен, проницателен и изключително внимателен. Не бива да бъдете забелязани.

Гласът на Букс бързо се снижава и едновременно с това помещението зажужава.

— По тези причини ще използваме малко по-различен подход. Искаме той да се появи на стадиона. Щом това стане, не искаме да си тръгва. Ако трябва да спираме всеки бял мъж на възраст между трийсет и четирийсет години — може би с шкембенце, а може би не; може би плешив, а може би не, — ако трябва да ги спрем на излизане от стадиона, ще го направим. Преди всичко трябва първо да го пуснете да влезе. Вашата задача днес е да идентифицирате потенциални заподозрени, които са влезли в стадиона, и да ни докладвате тук, в командния център. Няма да задържате никого, докато не ви бъде наредено.

Няма да носите слушалки и да използвате радиостанции. Ще се обаждате на човека, към когото сте прикрепени, по мобилния телефон и ще давате вид, че питате съпруга или съпругата си защо толкова са се забавили в тоалетната. Ще се стараете да изглеждате така, сякаш наистина сте дошли да видите как „Лайънс“ ще бият „Викинги“.

— Дай боже — прошепва млад местен полицай, облечен в яркосиня трикотажна фланелка на „Лайънс“. Градското разложение може и да поглъща всичко отвътре навън и ние може да преследваме най-изкусния сериен убиец, но футболът си остава всесилен.

— Екипът тук, в командния център, ще наблюдава всичко, което ходи, пълзи или прелита, в радиус повече от километър и двеста метра от стадиона на тези монитори. За наш късмет за домакинството си на Суперкупата през 2006 година „Форд Фийлд“ са изградили допълнителна широкообхватна безжична мрежа за наблюдение, за да контролират тълпата, входовете, изходите и околното пространство. И, бог да благослови Детройт, тя все още функционира. Обаждате ни се с местоположение и описание и ние ще го погледнем отблизо. След това ще вземем решение как да действаме по-нататък. Не желаем да подплашим този тип, преди да сме готови да го заловим.

Букс дава думата на следващия по длъжност, за да разпредели задачите, и се присъединява към Софи, Дени и мен до стената. Пристигат служители от кетъринга и започват да плъзгат таблите по плотовете покрай стената точно до нас. Вдигам вежди, а Букс подхвърля шеговито:

— Все пак не бива да се отличаваме от останалите луксозни ложи. Намираме се от северната страна и всички ложи от южната ще могат да ни видят, стига да пожелаят. Трябва да изглеждаме автентично.

— Истински късмет, че автентичният вид включва италиански сандвич с говеждо — прошепвам.

Чувам изреждането на имена.

— Агент Букман, команден център. Софи Таламас, команден център. Дени Сасър, вие сте ръководител екип за купуващите билети пред източния сектор. Еми Докъри, вход A…

— Вход A? — обръщам се към Букс. — Сложил си ме на вход A? Знаеш не по-зле от мен, че той няма да използва вход A.

— Предвид факта, че Комерика Парк е точно срещу Бръш стрийт на запад, а 36-и Окръжен съд е срещу Бийкън стрийт на югоизток, там има толкова камери, че без проблем можем да разберем какво е обядвало местното население. Той ще избере някой от входовете от западната страна: Вход B, C, D, E или F. Те осигуряват по-добър достъп до паркингите, плюс че високите сгради наоколо, от които някой може да наблюдава, са по-малко.

Букс примигва търпеливо.

— Сериозно? — прошепва. — Значи, няма да те разпознае от снимката в „Трибюн“, докато наблюдаваш вход A, нали така?

Прав е. Мразя, когато се оказва прав.

След като задачите са раздадени, Букс отново оглежда хората. Възрастни мъже и жени подскачат на място, разтягат се, разтърсват крайниците си, за да се освободят от напрежението. Сякаш самите ние ще сме участници във футболен мач.

— Повечето хора не посещават футболен мач сами — продължава инструктажа си той. — Това е едно от нещата, които ще го отличат. Но пък е умен. Значи, ще се опита да влезе с някое семейство или компания, сякаш е част от тях. Вероятно ще се заприказва с някого, за да не се набива на очи. Въпреки това в някакъв момент ще се отдели. Няма как да ви дам точен сценарий, така че мога единствено да ви предупредя да внимавате за следното: наблюдавайте, без да се озъртате. Лесно е, нали?

Някои се засмяха приглушено. Това е класическа тактика на Букс, подчертава трудностите, за да предизвика екипът да се мобилизира.

А след това за последен път напомня сериозността на положението.

— Този мъж е скалпирал, попарил и нарязал прецизно седемдесет, а може би и повече човешки същества през изминалата година. Извършил е действия, способни да накарат нацистките престъпници да се изчервят. Заклал е шест жени в Алън Парк в четвъртък вечерта. В петък е екзекутирал майка и три деца, преди да ги подпали. Той е най-продуктивният сериен убиец, с когото съм си имал работа, и продължава да се развива. Всъщност положението се влошава.

Букс се оглежда.

— Този човек е чудовище. Днес ние ще го заловим, жив или мъртъв.