Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (7)

7

Сеанс на Греъм

Запис №2

22 август 2012 г.

Обичам аромата на свежи цветя вечер. Това е толкова уникално лятно ухание, не е ли така? Дава усещането, че цялата стая е… коя е точната дума… нова. Нова и свежа. Стените са пребоядисани в розово с акценти в лимоново. Това легло също е ново, двойно легло със старомоден балдахин — не е ли подобно на онова, което имаше като малко момиченце, Джоел? Не беше ли сполучлив подарък от мама и татко за новата градска къща, за началото на нов живот?

О, няма значение. Боя се, че Джоел не е в състояние да говори в момента.

Останалите неща определено са стари. Античната тоалетка вероятно е позабърсана и докарана от мазето на родителите. Приятен стол за четене. Най-хубаво от всичко е импровизираното нощно шкафче, досущ като от стая в общежитие на колеж — две касетки за мляко, сложени една върху друга, а отгоре малък будилник и ваза със свежи лилиуми.

Момиче, което разполага с ограничен бюджет, с известен вкус, но с недостатъчно пари да го демонстрира. Първата градска къща на момиче, което започва професионалния си живот.

Ще ми се да можех да снимам тази стая и да ви я покажа, защото това е същността на Америка, квинтесенцията на надеждата, започването с малки неща, но със стремеж към големи. Джоел Суонсън имаше грандиозни замисли. Беше мечтала да получи дипломата си по наказателно право и да стане борец срещу престъпността, вероятно в началото щеше да започне работа като полицай, но някой ден щеше да стигне до ФБР или дори да покори ЦРУ. Впечатляващо. Големи планове!

И така, искаше ми се да направя тази снимка за вас, но не ми е съвсем ясно как би повлияла по-нататък, как би се вписала в разказа ми. Боя се, че може да гледате снимките и да не обърнете нужното внимание на думите ми. Със сигурност психиатрите биха заключили, че ограничавам тези сеанси до устни показания от желание да ги контролирам във всеки аспект; аз просто искам да знаете онова, което ще ви позволя да узнаете, и да видите онова, което ще ви позволя да видите.

Истина е, че този тип комуникация има своите ограничения. Не можете да подушите онова, което подушвам аз, тази осезаема миризма, която се разнася от лъщящата пот по кожата им. Не можете да зърнете отчаяния им ужас, разширените ириси, разкривените устни, пребледняването им, щом осъзнаят, че най-лошият им кошмар се е сбъднал. Не можете да чуете звуците от жалния им плач, сълзливите им, изпълнени с паника задъхани молби, които излизат от стегнатото гърло. Просто няма как да изпитате моите усещания.

Ето защо ще направя всичко по силите си, за да ви помогна. Ще направя всичко по силите си, за да ви науча.

(Бележка на редактора: на фона се чуват звуците от кашляща жена.)

О, виж кой се събужда. Предполагам, че ще се наложи да ви кажа сбогом.

Хммм. Чудя се дали не ви идва в повече, дали не е прекалено бързо за вас. Вероятно първо трябва да ме опознаете, преди да ви демонстрирам този близък план. Може би е по-добре първо да потанцувам буза до буза с вас, да пийнем вино и да похапнем, да ви разкажа някой виц, да ви покажа, че разбирам кое е забавно и кое е страшно, какво харесвам и какво не.

Може би трябва да ви обясня защо правя онова, което правя.

Защо избирам точно онези, които избирам.

Защо се справям така дяволски добре с това.

Имам да ви казвам толкова много неща. Но нека да го караме бавно. Ще стигнем докрай. Дотогава вече ще можете да ме разберете. Ще намерите общ език с мен.

По дяволите, може дори да ме харесате.

А някои от вас може и да пожелаят да са на мое място.

(Край)