Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (60)

60

Сеанс на Греъм

Запис №14

15 септември 2012 г.

Обръщам се към североизточната част на страната: определено владеете смяната на сезоните. Няма нищо по-великолепно от промяната в цвета на листата тук. Още е доста рано, тъй че ще трябва да се върна отново по същия път през октомври, за да се насладя на есента в пълния й блясък, но можете да гледате на началото й като на жена, навършваща пълнолетие, така загадъчна и обещаваща, толкова жизнена и пълна с енергия. Извиква пролетта у мъжете, не е ли така?

Е, понякога изпадам в подобни настроения след края на сеанса, леко сантиментални, и трябва да призная, чувствам замаяност, дори еуфория. Има толкова много за обичане в това, което правя, особено в начина, по който го правя напоследък. Виждате ли същото като мен в красотата му? В истинската му същност?

Има една стара приказка, според която хората са най-откровени при раждането и смъртта си. Знаете ли чие е това твърдение? Мое! Може би очаквахте да кажа, че го е казал Робърт Фрост или Филип Рот, но честно, аз бях. Четете известни сентенции в интернет или в книга с цитати и си казвате: „Ех, ще ми се поне под един от тях да седеше моето име“. Уил Роджърс има поне десет. Уинстън Чърчил — десетки, както и голяма част от прочутите ни президенти. Аз имам само един, нищо повече, само едно-единствено изказване за истината, но толкова проницателно, че да остане у вас завинаги.

„Забележката обикновено жегва пропорционално на истината в нея“.

„Единственото, от което трябва да се боим, е самият страх“.

„Лъжата обикаля половината свят, докато истината успее да си обуе панталоните“.

„Хората са най-откровени при раждането и смъртта си“.

Да, да, точно така! Мисля, че моят цитат се вписва добре в тази компания.

Но тук не става въпрос за мен, скъпи слушатели. Става въпрос за вас. Какво мислите за моя перфекционизъм?

Достатъчно тогава. Тази вечер прекарах времето си с този изискан джентълмен, доктор Падманабан, и поднасям искрените си извинения, в случай че съм объркал произношението на името му. Но ако го попитате, предполагам, би ви отговорил, че това не е най-лошото, което му се е случило тази вечер.

А сега е време да си тръгвам. Преди да го направя, все пак бих искал да ви попитам дали ви звуча като затормозен човек. Разбира се, че не. Това е апогеят на моята игра и продължавам да се забавлявам. Какво ли си е въобразила онази Мери?

Ще си поговоря отново с вас утре. Вероятно трафикът по I-95 се е освободил, така че по-добре да потеглям по пътя си.

(Край)