Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (6)

6

— Не — отсича Букс и гневно клати глава. — И дума да не става, Ем.

— Искам да ме изслушаш, Букс.

— Не, благодаря.

— Не си чувал нещо подобно.

— Както вече казах, или поне мисля, че го казах на глас, не, благо да…

— Поставям този тип на челна позиция в световната класация за най-голям изрод. Не преувеличавам, за да те впечатля, Букс.

— Не се интересувам. Не. Не се интересувам — повтаря той, сякаш се опитва да убеди сам себе си.

Намираме се в склада до магазина му, заобиколени от книги, струпани по масите и подредени по рафтове. Откривам малко пространство върху една от масите и тръшвам петдесет и три папки със случаи, за да ги прегледа.

— Всичко е тук — казвам. — Просто ги прочети.

Букс прокарва ръка през пясъчнорусата си коса. Сега я носи по-дълга, кичурите надвиснат над челото му, а отзад се къдри, вече е редови гражданин. Обикаля в кръг, докато събере мислите си.

— Вече не работя за Бюрото — възразява той.

— Можеш да се върнеш заради този случай изтъквам. — Тъй или иначе, не искаха да напускаш.

— Тази задача бездруго е подходяща по-скоро за специален агент…

— Тогава ще сформираме специален екип…

— Това не е мой проблем, Ем! — Той помита една маса и по пода се пръсват книги с меки корици. — Знаеш ли колко трудно приемам внезапната ти поява? И искаш помощ от мен? Не е честно. — Той ме сръчква с пръст. — Не е честно.

Прав е. Не е честно. Но тук не опира до справедливост.

Букс продължава да стои с ръце на хълбоците около две минути и да клати глава. После навежда поглед към мен.

— Дикинсън те е отрязал?

— Да, но неоснователно. Дори не е чел досиетата. Познаваш Кретена.

Букс не възразява срещу това.

— А ти сподели ли защо е толкова важно за теб? — пита той.

— Очевидно е защо ме е грижа. Някакъв човек убива…

— Не това имам предвид, Ем, и ти го знаеш. — Тръгва към мен. — Дикинсън наясно ли е, че сестра ти е загинала при пожар, възникнал при подозрителни обстоятелства преди осем месеца в Пеория, Аризона?

— Това няма нищо общо.

— Ха! — присмива ми се той и вдига ръце във въздуха. — Нямало нищо общо!

— Така е. Дали сестра ми е една от жертвите, или не, не променя факта, че сериен…

Букс не иска и да чуе. Махва с ръка, ла-ла-ла, не те слушам.

— Еми, съжалявам за Марта. Знаеш, че е така. Само че…

— Ако съжаляваш, ще ми помогнеш. Щом произнасям тези думи, осъзнавам, че съм прекрачила границата. Букс е продължил напред със своя живот. Приключил е с работата си като специален агент. Сега професията му е да продава книги.

Вдигам ръце.

— Забрави последния коментар — казвам. — Не биваше да идвам тук, Букс. Аз… съжалявам.

Тръгвам си по същия път, по който дойдох, без да чуя и дума от бившия си годеник.