Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (51)

51

— Това е нещо добро… нещо добро е.

Букс не спира да шепне успокоително тези думи в ухото ми, както би се обърнал към дете. Излизам с олюляване от сградата по Съдебна медицина на окръг Кук, без да кажа и дума, а Букс ме придържа за ръката над лакътя, за да стоя изправена. Стигаме до колата ни, а аз се втурвам пред нея и повръщам в храстите — стомашните спазми ме разтърсват, подпряла съм длани на коленете си и се опитвам да си поема въздух между тях.

Приключвам, а Букс ми подава кърпички, за да се почистя, преди да ме настани на задната седалка.

— Съжалявам. — Успявам да промълвя само това по пътя към хотела, а Букс, Дени и Софи ме успокояват, че няма проблем.

Но има проблем, знам, че е така. Всичко се е променило. Аз съм се променила. Сега съм наясно за подробности от деянието му. Видяла съм какво е сторил на Марта.

Букс ме следва до хотелската ми стая и влиза с мен, без да каже нищо. Слага ме да легна и сяда на леглото до мен с един крак на пода и един горе, а ръката му държи моята.

— Искаш ли нещо? — пита. — Малко вода?

Не отговарям. Взирам се в евтиния тапет и тихичко стена.

— Хайде, кажи го — прошепвам дрезгаво.

— Няма да го кажа. — Той отива до мивката, пълни чаша с вода и я оставя на нощното шкафче до мен. — Поне не до утре.

Ето защо не се работи по случаи, с които си лично обвързан. Той ме предупреди. И беше прав.

— По-добре се пъхни под завивките, Еми. Трепериш.

— Не треперя от студ.

— Знам. Знам. — Разтрива ръката ми с длан, съвсем невинна нежност, намек за интимност. Много пъти ме е галил по този начин, но по-бавно и сексуално. — Това е нещо добро — повтаря още веднъж. — Не го забравяй.

Затварям очи в знак на съгласие. Осъзнавам значението на случилото се с Олимпия Джейнъс. Разследването ни беше получило одобрителен печат.

— Онова, което каза Лия, беше самата истина, Еми. Свърши изключителна работа, за да разкриеш тези престъпления. Направи го съвсем сама. Не се огъна пред насрещното течение. Пребори се с целия океан. Дори аз се съмнявах в теб. И все пак си била права през цялото време. Сега можем да разчитаме на всички ресурси, за да заловим този тип. Ще го хванем, Ем.

Сядам в леглото, замаяна и несигурна.

— Къде ми е лаптопът?

Букс вдига ръка.

— Не и тази вечер, Еми. Трябва да си починеш.

— Не…

— Изслушай ме, Емили Джийн. Ти си просто човек. От седмици караш на по няколко часа сън през нощта, може и от месеци, а тази вечер преживя сериозна травма. Дай си почивка. В името на разследването тази вечер трябва да се наспиш. Утре включвам още дванайсет агенти. Сега разполагаме с всички ресурси на Бюрото зад гърба си. Ако наистина искаш да хванеш нашия субект, първо трябва да се погрижиш за себе си.

Както обикновено Букс ме разбира по-добре от мен самата. Отпускам отново главата си на възглавницата и впервам поглед в тавана.

Букс загася лампата.

— Ще спя на този стол — казва. — Ще остана при теб през цялата нощ, нали?

— Благодаря — изричам.

Той не отговаря веднага. Усещам как започвам да се унасям, клепачите натежават на очите ми. Знам, че сънят ми тази вечер ще бъде накъсан. Знам също и какво точно ще сънувам.

— Ще го заловим, Ем. Не забравяй това.

Марта се връща при мен, образите, които се борех да потисна, докато Лия Джейнъс описваше подробностите, образите, които няма да съумея да избегна, щом заспя. Нож в капачките на коленете й, шиш за лед в черепа, гореща вода, изсипана от чайник върху нея…

— Не искам да го… заловя — промърморвам. — Искам да го убия.