Метаданни
Данни
- Серия
- Невидим (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Invisible, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Надя Баева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Дейвид Елис
Заглавие: Невидим
Преводач: Надя Баева
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“
Излязла от печат: 06 юли 2015
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Колибри
ISBN: 978-619-150-448-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8441
История
- —Добавяне
44
Двамата с Букс си тръгваме заедно от Хувър Билдинг и ни обгръща лека мъгла. Насочваме се мълчаливо към колата му, още тръпнещи след малкото си приключение. Букс не беше възторжен от идеята за подмолно подслушване на разговор със заместник-директора, но успях да го убедя, че Дикинсън ще ми налети — и се оказах напълно права, след като ме викаше за работна среща след работно време — и че трябва да се борим срещу огъня с огън. (Извинявам се за играта на думи.)
— Какъв долен простак — избухва той, щом се отдалечаваме от Хувър. — Имам предвид, знаех, че този тил не е стока, но… леле.
— Може би трябваше да поискаме повече — отвръщам. — Вероятно щяхме да го получим.
Завиваме към паркинга на Десета северозападна улица, щастливи, че се измъкнахме от усилващия се дъжд. Букс не обича дъжда. Никога не го е обичал. Няма проблеми със снега. Понася и изгарящия пек, и студа, от който зъбите ти тракат. Но не обича да го вали. Мрази подгизнали дрехи, влажна коса и цялата мърльотия. Аз пък обичам да вдишвам мириса на дъжда и да усещам вкуса му по лицето си, аромата на влага след това и усещането от хлъзгавата трева под краката ми. Може би майката природа се опитва да ни подскаже нещо за хармонията.
— Ние сме добрите, нали така? — казва той. — Поискахме това, което заслужаваме на този етап. Нищо повече. И аз като Дикинсън нямам желание да пилея ресурсите на Бюрото. Твоето разследване ще трябва да отстои мястото си, а ако не успее, не можем да принуждаваме Дикинсън да продължава да го подкрепя.
Прав е. И все пак… беше забавно да хвърля ласото, да стегна примката около врата на Дикинсън и да го гледам как се гърчи. Част от мен копнееше да поискам какво ли не от него — нов кабинет, повишение на заплатата, стипендия, — но разчитах на Букс, гласа на разума, да ми помогне да не прекалявам.
Винаги е правил това, припомням си. Винаги е заглаждал острите ти ръбове. Той беше котвата във водата, докато ти се мяташе нагоре-надолу по вълните.
— Това може да е последният ти шанс — обръща се Букс към мен. — Да се надяваме, че ще проработи.
Стигаме до колата му, нова „Хонда седан“, и караме до национално летище „Рейгън“, за да се качим на обратния си полет до Чикаго.