Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (25)

25

Сеанс на Греъм

Запис №7

1 септември 2012 г.

Добър вечер, ученици. Тази вечер няма да отговарям на въпроси от публиката. Искам да ви разкажа нещо за лъжите, ключовата съставка в портфолиото на всеки самоуважаващ се човек на изкуството. Лъжите са очарователни, тъй като излагат на показ парадоксите в нашето общество.

Какво е лъжата? Това е изкривяване на действителността, представено като действителност. Твърдим, че това е нещо лошо. Учим децата да не лъжат. Дори изпращаме хора в затвора за лъжи. Въпреки това сме заобиколени от лъжи и през половината време дори не се опитваме да ги прикриваме.

Телевизионната реклама с веселото семейство, което възторжено се тъпче с пържени картофки и хамбургери, а физиономиите им изразяват любов и умиление? Всички знаем, че това са актьори, на които е платено да се преструват на забавно и любящо семейство. Те не се забавляват. Вероятно е трябвало да заснемат сцената поне двайсет пъти, уморени и раздразнени са и последното, което искат да правят, е да продължават да се тъпчат с картофки. Ами дебелите апетитни хамбургери — същите ли са като онези, които ви поднасят, когато отидете в закусвалня? В това няма нищо истинско и ние го знаем, но не ни е грижа.

Жените носят дрехи, които прикриват недостатъците им. Мъжете гълтат коремите си, когато същите тези жени минават покрай тях. Служителите скриват пасианса на екрана на компютъра си, когато шефът се зададе. Лъжи, лъжи, лъжи.

Учат ви да не наричате дебел някой, който е дебел, или глупав някой, който е глупав. Не бива така, казваме на децата си. Не казвай истината, ако с това ще нараниш някого. Няма нищо лошо в тези лъжи — дори са полезни.

Трябва да знаете, че не се оплаквам, просто коментирам. Това ми дава друга гледна точка. И ето каква е тя: приемете го! След като всички останали лъжат, по-добре и вие да го правите или ще се озовете срещу течението, залитащи и размахващи ръце. Не искате да се озовете в позиция да залитате и размахвате ръце, нали?

Както можете да си представите, аз съм истински експерт в лъжите. Как иначе успявам да омотая всички тези нищо неподозиращи хора, които ме пускат в живота си, а обикновено и в дома си? Лесно е да се лъже, трудното е да си добър в това. Представям ви „Наръчник на Греъм за лъгане“:

Първо: не лъжете повече, отколкото е нужно. Колкото и време да прекарате с жертвата — независимо дали това са два часа, или две седмици, — ще трябва да се съобразявате с лъжата си. Ако искате да се сближите с мишената, която е пушач, като споделите, че и вие пушите — което, между другото, върши работа, защото съществува негласно братство на консуматорите на тютюн, — тогава е добре да сте готови да палите цигара през няколко часа. Когато използвам тази уловка, обикновено твърдя, че съм бивш пушач и паля не повече от веднъж, колкото да затвърдя връзката си с мишената, като в същото време имам извинение да не го правя отново, ако се наложи да прекарам повече време с нея.

Второ: не добавяйте повече подробности към лъжата, отколкото е нужно. Колкото по-неопределени са лъжите ви, толкова по-голяма свобода си осигурявате.

Нека ви дам пример. Последният тип, Къртис Валънтайн. Открих го лесно, тъй като той ръководи бизнес за уебдизайн от дома си в Шампейн, а има и профил във фейсбук. Използвах две лъжи, за да вляза в къщата му.

Че започвам консултантски бизнес и имам нужда от уебстраница.

Че преди това са ме измамили други хора, които не са свършили работата и са ми отмъкнали парите.

Нямаше как да си уговоря среща с Къртис, ако не се нуждаех от услугите му, затова измислих консултантската фирма. Но обясних, че откривам такава, вместо да кажа, че тя вече функционира, за да не събудя подозрения у Къртис, в случай че потърси фирмата ми в интернет и не открие нищо за нея.

За какво ми беше нужна втората лъжа? По няколко причини. Повечето уебдизайнери изобщо не се срещат с клиентите си; контактуват с тях по телефона или чрез електронната поща. Ако веднъж обаче си станал жертва на измама, логично е да искаш да се запознаеш с човека, който ще работи за теб, за да се увериш, че наистина съществува. Освен това ми даваше основание да не отговарям твърде обстоятелствено на въпроси от сорта: какво точно ще консултирате? Това е последният въпрос, на който искам да отговоря, защото ако кажа, че съм частен детектив или машинен инженер, може да се окаже, че Къртис е дипломиран машинен инженер или най-близкият му приятел, или брат му е детектив и тогава щеше да е нужно да знам нещо за тези две професии. След лъжа номер две можех да се измъкна със следното: предпочитам да не уточнявам, преди да ви наема. Както вече знаете, веднъж изгорях.

Не се впусках в повече лъжи, отколкото ми беше необходимо, като по този начин се ангажирах минимално. След две бири в бара Къртис заговори как може да разшири бизнес потенциала ми, а аз си придавах впечатлен вид, но в същото време и леко резервиран заради предишния си провал, така че в следващия момент той предложи да отидем у тях, за да се запозная лично с работата му.

Имате ли въпроси? Добре. Засега сте свободни. Недейте да се разотивате — съвсем скоро ни чака голяма веселба!

(Край)