Джеймс Патерсън, Дейвид Елис
Невидим (22)

22

Сеанс на Греъм

Запис №6

30 август 2012 г.

Е, предполагам, че мога да броя това за отделен сеанс. Минава полунощ и вече официално е четвъртък. Какъв ден беше само, ще се съгласите, нали?

Не? Нищо? Е, приятели, тъй като съм в добро настроение, ще отговоря на въпросите в пощенската си чанта.

Ще ми се наистина да имах пощенска чанта, защото вярвам, че имате много въпроси към мен. Ще се опитате да отговорите на голяма част от тях според информацията от тези записи, да четете между редовете, да анализирате избора ми на думи, тона ми и какво ли не още, но ще ви дойде добре, ако отговоря на част от обичайно задаваните въпроси.

Ето защо от време на време ще ви изпреварвам и ще отгатвам какви биха били питанията, за да ви отговоря. Този епизод носи името „Пощенската чанта на Греъм“. Пуснете музикална тема, моля. Какво има? Казват ми, че не разполагаме с музикална тема. Съжалявам, ще трябва да поработя по това.

Въпрос: Как избирате жертвите си?

Най-лесният отговор, който мога да ви дам, е, че следвам вдъхновението си. В различни моменти ме вдъхновяват различни неща, ето защо и жертвите ми са различни. Не бихте очаквали Бетовен да напише една и съща симфония два пъти, нали така? Или пък Толстой да повтори някои от романите си?

Понякога аз ги търся, друг път те идват при мен. Понякога се налага да импровизирам набързо с търсенето си, а в други случаи нужното просто се появява пред мен и се разнася под носа ми като екзотичен парфюм.

Може да се каже, че съм ценител.

Понякога предпочитам парче агнешко със сира. Понякога омар с охладено шабли. Друг път — италиански сандвич с говеждо, чушки и пържени картофки със сол и оцет. Нямам представа какъв ще бъде вкусът ми следващия път. Знам само, че рано или късно стомахът ми ще започне да къркори.

Въпрос: Кой е любимият ви цвят?

Обзалагам се, че според вас любимият ми цвят е червен, не е ли така? Е, близо сте, лилав е. Лилавото е толкова смесен, сложен цвят — съчетава страстта в червеното, тъгата в синьото и покварата в черното. Лилавото не е нито весело, нито тъжно. То е болка и отчаяние, но също и копнеж, горещо желание, бито и насинено, но устремено напред, решено да преодолее, да продължи напред, вместо да се предаде.

Освен това отива на косата ми.

Имаме време за още един въпрос: Защо подпалваш жертвите си?

Ами да видим. Къртис, ти да си подпален от мен?

(Бележка на редактора: чуват се мъжки стонове.)

Не, не си. Сторих доста неща с теб, Къртис, но подпалване не е имало. Недей да страдаш, Къртис — ще те изгоря, след като това свърши. И все пак нашите забавления ще си останат тайна.

Съжалявам за останалите, но това за страдането е малка шегичка само между Къртис и мен. Ако за теб е някаква утеха, Къртис, имаш един от най-красивите мозъци, попадали пред очите ми. Утеха ли е това? Чувстваш ли се утешен? Вероятно ще изпиташ облекчение, ако разкарам това огледало, нали така?

(Край)