Крис Картър
Отмъстителят (44)

44.

Във вените на Хънтър нахлу адреналин, досущ като разярен бик, който хуква в паническо бягство. За момента остави плика и съдържанието му на пода, бързо зае позиция вдясно от входната врата и опря гръб до стената. Чакаше и се ослушваше.

Трийсет секунди.

Нищо.

Шейсет.

Никакъв звук.

Деветдесет.

Мъртвешка тишина.

Сто и двайсет.

Лампите в коридора бяха угасени.

С лявата си ръка Хънтър безшумно махна веригата на вратата и отключи. Изчака още десетина секунди, превъртя валчестата дръжка и отвори вратата. Детекторът за движение в коридора веднага долови движението на вратата и активира осветлението.

Апартаментът на Робърт беше последният в дъното на коридора срещу асансьора и стълбището. Вдясно от външната му врата нямаше нищо освен масивна стена. Никой не можеше да се скрие там. Все още опрял гръб в стената, Хънтър протегна врат и огледа коридора по посока на стълбището.

Нямаше никого.

Държейки пистолета с две ръце, Робърт най-после излезе от апартамента си и тръгна по коридора, като се прицелваше вляво и после вдясно, търсейки мишена.

Не откри нищо. Коридорът беше безлюден.

От мястото, където стоеше, забеляза, че асансьорът е на партера. Доколкото виждаше, на стълбите също нямаше никого. Онзи, който беше пъхнал плика под вратата му, отдавна беше избягал.

Хънтър изпусна затаения си дъх и дръпна предпазителя на пистолета, но напрежението остана. Щом си пое дъх, той изпита неприятно усещане, сякаш беше вдишал нещо повече освен кислород. Почувства се по същия начин, както много пъти, когато за пръв път влизаше на мястото на жестоко престъпление. Усещаше, че стоеше там, където е било злото.

Робърт се върна в апартамента си, заключи вратата, взе ръкавици от банята и най-сетне обърна внимание на плика на пода. На обратната страна нямаше адрес на подател.

Хънтър отиде в дневната и доближи плика до лампиона. Видя само прегънат на две лист хартия. Цветът беше еднакъв, което показваше, че вътре няма нищо друго освен листа.

Робърт влезе в кухнята, извади нож от чекмеджето, внимателно разряза плика и след няколко секунди започна да чете новото писмо от убиеца.