Стив Байн
Годината на Демона (18)

18.

— Те са го прецакали — каза Марико. — Между другото светна зелено.

— Кой го е прецакал? — попита Хан. — Какво се случи горе, по дяволите?

— Зелено означава, че трябва да тръгваш — настоя тя.

Най-накрая той успя да отклони част от вниманието си от нея и да го насочи към шофирането на колата.

— Марико, стига де!

— Вече ти обясних — онези фанатици от култа. Божествен вятър.

— Не каза ли, че той е прецакал тях?

— Така си мисли Камагучи. Заяви, че купувачът се свързал с него преди около шест месеца чрез една от подставените му компании, някакво място за химически доставки в Одайба. Купувачът бил подставено лице на този Божествен вятър. Пазарувал уротропин с варели, плащал в дайши. Камагучи смята, че го е измамил да плаща двойно. Но според мен купувачът още от самото начало е знаел, че това е собственикът на маската и просто се е правел на глупав.

— Чакай малко — прекъсна я Хан. — Уротропин ли каза?

— Да.

— Значи нашият купувач произвежда МДА?

— Така изглежда — отвърна Марико, доволна, че Хан мисли като нея. Бутиков амфетамин като МДА отговаряше точно на психологическия профил на клиентелата от фанатизирани последователи на някакъв култ. Те повече си падаха по стимулантите и антидепресантите. МДА беше едновременно стимулант и халюциноген, религиозно преживяване под формата на хапче. Уротропинът може и да имаше стотици промишлени приложения, за които Марико никога не бе чувала, но в областта на наркотиците беше известен единствено като ключова съставка на МДА.

— Значи купувачът му трябва да е адски добър готвач — заключи Хан. — МДА се среща рядко, но това дайши е нещо друго. То не само е най-добрият спийд, който се предлага на улицата; достатъчно евтино е, за да могат тези пичове да го продават с камиони.

— Мислиш ли, че са гайджин?

— Може би. Или поне си внасят химикалите отвън. Вземат си ги евтино; очевидно не го продават за печалба. Тази маска ли е единствената антика, от която се интересуват? Или сделката е включвала още подобни неща?

— Камагучи каза, че са искали само маската, и то само този път. Иначе винаги са купували уротропин. Но според мен крадецът на маската и крадецът на моя меч са един и същи човек.

Веждите на Хан подскочиха до средата на челото му.

— Сериозно? Да ти имам логиката.

Марико му обясни. Хан я погледна със съмнение.

— Нинджа клан през двайсет и първи век, а? Защо не започнеш отначало?

— Добре де — съгласи се тя, — последната част може и да е малко фантастична. Но трябва да признаеш, че е невероятно съвпадение тези два артефакта да бъдат откраднати в една и съща нощ.

Хан кимна, разклащайки дългата си коса.

— Така е — отвърна той, — но как това ще ни помогне да осъществим арест?

— Ами… не ни помага. Но въпреки това е вярно.

Марико се смути, но поне получи една одобрителна усмивка от Хан.

— Точка за Оширо — каза той. — Относно другото нещо, трябва да ти кажа, че просто не го схващам. Защо им е на тези момчета да продават спийд само за да произвеждат МДА? Защо просто не си го приготвят сами и напълно да отрежат Камагучи?

Марико сви рамене.

— Може би не могат. Може би там, откъдето идват, уротропинът не се намира лесно.

— Да, може би. — Хан се умълча намръщено и се загледа в предното стъкло. След известно време заключи: — Нещо не се връзва. За какво количество говорим? Колко уротропин им е продал Камагучи?

— По един варел на няколко седмици — отвърна Марико.

— Тогава защо още никой не е арестуван? Ако улиците бяха връхлетени от нова вълна психеделичен спийд, аз щях да науча за това.

— Очевидно си пропуснал дайшито.

— Да — кимна той, — и това направо ме вбесява. Моите хора ме издъниха. Но погледнато реално, в дневника никой няма да напише „дайши“, а просто „амфетамини“. Иначе досега да сме видели записано някъде „МДА“.

— Може би го продават зад граница? Не. Няма значение.

Хан също поклати глава. В Япония беше скъпо. Тукашните дилъри внасяха от Тайланд, Северна Корея, Камбоджа — от евтините пазари. Нямаше смисъл да се изнася. На Марико й се искаше да бе стигнала до този извод няколко секунди по-рано, преди да каже онази глупост. Сигурно трябваше да е доволна, че бе успяла да хване грешката си, преди Хан да я поправи, но въпреки това се смути. Причината беше абсолютният й перфекционизъм, страхът, че колегите й мъже ще видят в нея момиче вместо полицай. С Хан не се чувстваше толкова напрегната, но въпреки това и най-малката й грешка я изгаряше като капчици горещо олио, пръснати от тигана.

— Това дайши — продължи тя, — какви са шансовете да е същото нещо, което намерихме снощи във фабриката? Искам да кажа, че трябва да е то, нее?

— Вероятно — отвърна Хан. — За да сме сигурни, трябва да арестуваме няколко купувачи, да вземем проби за сравнение…

Но аз се отклоних от темата. Да се върнем на срещата ти с Камагучи.

— Добре — каза Марико. — Значи нашият купувач си набелязва Камагучи, играе си с егото му, като му плаща двойно за уротропина, след което заявява, че иска маската, и намеква, че отново ще плати двойно…

— И Камагучи решава, че е попаднал на будала, защото онзи е плащал двойно месеци наред. — Хан се засмя невярващо. — Човек би си помислил, че един професионален престъпник ще е запознат с този тип измами.

— Да, никога не съм разбирала тези типове. Камагучи не е идиот. Дори не е мързелив. Няма да повярваш колко усилия хвърля, за да укрива приходите си. Ако работи и наполовина толкова усилено като продавач на коли, той пак ще може да си позволи апартамент в Ебису и никой от клиентите му няма дори да се опита да го изиграе така, както току-що беше изигран.

— Може би, но никой не плаща за кола с амфетамини.

— Нито пък с антични маски.

— Туше. — Хан се умълча замислено в продължение на няколко пресечки — което се оказа не чак толкова дълго, защото той караше доста по-бързо, отколкото Марико бе свикнала. — Чакай малко. Защо изобщо да му плащат?

— Кой? Божествения вятър?

— Да. Искам да кажа, че разбирам защо е искал да му се плаща в дайши вместо в брой. Собственият му продукт не струва и е скъп за производство. Дайши е много по-добър. Но защо тези пичове изобщо са му платили? Те очевидно са искали да откраднат от него; защо не са действали направо? Защо не са нахълтали вътре и не са отмъкнали маската още в самото начало?

— Ти би ли ядосал Булдога, ако не се налага?

— Ами не, честно казано. — Хан профуча на жълто през едно кръстовище. — Значи според теб какво е станало? Първоначално са се опитали да действат направо, но той ги е замотал…

— По-дълго, отколкото са били готови да чакат. — Марико кимна. — Мисля, че снощи времето им окончателно е изтичало и те са били отчаяни.

Двамата поседяха известно време мълчаливо; Хан шофираше, Марико гледаше през прозореца прелитащия край тях град и двамата размишляваха върху предположението.

— Добре — каза най-накрая той. — Ще го приема. И все пак цялата работа изглежда твърде добра, за да повярват Камагучи-гуми, че е истинска, не си ли съгласна? Те получават по-добър продукт, и то в големи количества, а от тях се очаква само да се разделят с някакъв химикал, който мухлясва в склада, химикал, който се използва за приготвянето на наркотик, който те дори не произвеждат.

— И какво от това? Това ли е голямата новина? Дилър се опитва да докопа качествена дрога на ниска цена? Не е кой знае какво, Хан.

— Не, интересува ме каква е далаверата за Божествения вятър. Ако една сделка изглежда твърде добра, за да е истина, то зад нея трябва да се крие измама, нее? А те са разполагали с шест месеца да я обмислят. Това трябва да е най-тъпата групичка наркодилъри, за която съм чувал.

— Ти мислиш като наркоченге. За да разгадаеш тази история, трябва да мислиш като последовател на култ.

— Ъх. — Хан се загледа надолу за секунда, после поклати глава. Засмя се на себе си и сподели: — Виждаш ли, точно заради това се нуждаем от теб, Марико. Ти непрекъснато се тормозиш, че си новак в „Наркотици“. Време е да престанеш. Аз плувам в тоя басейн от толкова време, че вече съм забравил за съществуването на такова нещо като суша. Ние се нуждаем от теб. Ти си земноводна.

— Боже, наистина знаеш как да накараш едно момиче да се чувства добре.

— Стига де, знаеш какво имам предвид.

— О, да, знам. Земноводна. Много секси. Това определено ще стане хит в бързите свалки.

Най-накрая успя да го накара да се изчерви.

— Хубаво — рече той, — значи съм неандерталец. Виноват. А сега ще ме научиш ли да мисля като последовател?

Марико си позволи една самодоволна усмивка.

— МДА е халюциноген, нее? Идеален за трипове на разни сбирки, общи молитви и други подобни. Така че може би… може би жрецът носи маската, за да подсили трипа.

— Какво искаш да кажеш? Че тези типове са последователи на дявола? Само, моля те, не ми казвай, че са ти откраднали меча, за да принасят човешки жертви.

— Не знам. Просто разсъждавам на глас. Но фанатиците са готови на всичко заради вярата си, нее? Това ще ни помогне да разберем защо са рискували толкова много, за да вземат маската и меча. Може да са им били необходими за някой ритуал, който трябва да се извърши в определен ден…

— Или Венера се е изравнила с Юпитер, или каквото там е станало. — Хан се замисли за миг и кимна. — Да, възможно е. Предполагам, че скоро ще разберем.

— Защо смяташ така?

— Пътуваме към спешното отделение. Един от нашите заподозрени е поискал адвокат.