Джоджо Мойс
Един + един (34)

Тридесет и трета глава
Джес

Брадатият мъж се появи през летящата врата, като бършеше ръце в бялата си престилка.

— Норман Томас?

Джес не беше предполагала, че кучето им има и презиме.

— Норман Томас. Едро куче с неопределена порода… — повтори мъжът, като наведе глава и погледна право към нея.

Тя се изправи с мъка и застана пред пластмасовите столове.

— Получил е големи вътрешни наранявания — обясни ветеринарят без предисловие. — Има счупено бедро и няколко потрошени ребра, фрактура на единия преден крак… Не можем да кажем какво става в тялото му, докато отокът не спадне. Освен това е изгубил лявото си око. — Джес забеляза, че върху сините му работни обувки имаше ярки петна от кръв.

Тя почувства как ръката на Танзи се напряга, докато я стискаше в дланта си.

— Но е още жив, така ли?

— Не искам да ви давам излишни надежди. Следващите четирийсет и осем часа ще са критични.

До нея дъщеря й простена тихо, звукът изразяваше радост или страдание, трудно беше да се каже точно.

— Елате с мен. — Мъжът улови Джес за лакътя, обърна се с гръб към децата и снижи гласа си. — Нараняванията му са много тежки. Може би е най-добре да го оставим да си отиде…

— Но ако издържи четирийсет и осем часа?

— Тогава е възможно да се възстанови донякъде. Но не искам да ви давам излишни надежди, госпожо Томас. Положението му наистина е сериозно.

Около тях чакащите клиенти наблюдаваха мълчаливо, разположили кутиите с котките си върху скута, а малките им кученца дишаха безшумно под столовете. Ники гледаше ветеринаря, стиснал челюсти. Спиралата на миглите му се беше размазала.

— Ако искате да продължим с лечението, няма да е евтино. Може да се наложи повече от една операция. Застрахован ли е?

Джес поклати глава.

Сега ветеринарят започна да се държи по-хладно.

— Трябва да ви предупредя, че ако продължим с лечението, сумата за него ще е значителна. И няма гаранция, че кучето ви ще се възстанови. Много е важно да го разберете, преди да продължим.

По-късно тя научи, че всъщност го е спасил съседът им Найджъл. Тогава той изтича от къщата си с две одеяла, едното, за да го увие около треперещата Танзи, а другото, за да покрие тялото на кучето.

— Влез вкъщи — посъветва я. — Прибери децата. — Но докато покриваше внимателно главата на Норман с одеялото от шотландска вълна, спря и се обърна към Натали: — Видя ли това?

Джес отначало не го чу заради шума от тълпата и приглушените ридания на Танзи и на съседските деца, които плачеха наблизо, защото макар да не познаваха кучето, разбираха колко е тъжно, че лежи неподвижно на пътя.

— Натали, виж му езика! Мисля, че диша! Хайде, помогнете ми да го вдигнем и да го качим в колата. Бързо!

Нужни бяха трима съседи, за да го вдигнат. Положиха го внимателно на задната седалка и го откараха до голямата ветеринарна клиника в покрайнините на града. Джес беше благодарна на Найджъл, защото той нито веднъж не възропта срещу кръвта, която беше изцапала тапицерията в колата му. Позвъниха й от клиниката и й казаха да отиде там колкото може по-бързо. Под якето си тя още беше по пижама.

— Какво решавате?

Веднъж Лайза Ритър бе разказала на Джес за огромна сделка, която съпругът й сключил и която се провалила.

— Ако заемеш пет хиляди и не ги изплатиш, проблемът си е твой — обясни й тя. — Ако заемеш пет милиона и не ги изплатиш, проблемът е на банката.

Джес погледна към умоляващото лице на дъщеря си. Очите й се спряха и върху измъченото изражение на Ники: мъката, обичта и страха, които той най-после бе способен да изрази.

Тя беше единственият човек, на когото разчитаха децата й. И единственият човек, който можеше да оправи нещата.

— Направете каквото е нужно — каза. — Ще намеря парите.

Краткото мълчание й даде да разбере, че ветеринарят я смята за глупачка. Но от вида, с който е свикнал да се сблъсква.

— Елате с мен — подкани я той. — Трябва да подпишете някои документи.

 

 

Найджъл ги откара у дома. Джес се опита да му даде пари, но той й отказа категорично.

— За какво са съседите, ако не си помагат…

А Белинда, жена му, се разплака, когато излезе да ги посрещне.

— Всичко е наред — промърмори глухо Джес, прегърнала Танзи, която още трепереше. — Наред е… Благодаря ви.

Ветеринарят й бе казал, че ще й се обадят, ако има някакви новини.

Джес не накара децата да си легнат. Реши, че не е добре да са сами в стаите си. Заключи вратата, спусна и двете резета и сложи стар филм във видеото. После направи три чаши какао, свали долу юргана си и тримата се завиха на дивана, загледани във филм, който не виждаха, всеки сам с мислите си.

Молеше се горещо телефонът да не иззвъни…