Джоджо Мойс
Един + един (1)

Пролог
Ед

Ед Никълс пиеше кафе с Ронан в стаята на програмистите, когато влезе Сидни. Зад него стоеше мъж, който му се стори познат — беше от Костюмарите.

— Търсехме те — каза Сидни.

— Е, намерихте ни — промърмори Ед.

— Не Ронан, теб дирехме.

Ед се взря в тях изучаващо, метна малка червена топка към тавана и ловко я улови. Хвърли бърз поглед към Ронан. От цели осемнайсет месеца „Инвестакорп“ притежаваха половината дялове в компанията, но Ед и Ронан продължаваха да ги възприемат като Костюмарите. Това бе едно от по-меките прозвища, с които ги наричаха помежду си.

— Познаваш ли Диана Луис?

— Защо?

— Отговори на въпроса, ако обичаш.

Ед премести очи от единия Костюмар към другия. В атмосферата се усещаше странно напрежение. Изпълни го лошо предчувствие.

— Може и да сме приказвали с нея за работа. Но нищо конкретно.

— Диана Луис ли? — изненада се Ронан.

— Искаме да ни отговориш честно, Ед, дал ли си й информация за новия ни продукт СФАКС?

— Не. Е, може и да съм… Какъв е проблемът?

— Полицията е долу и претърсва офиса ти с двама типове от Финансовата служба. Брат й е арестуван за търговия с вътрешна информация. Точно тази за новия софтуер, която си им дал ти.

— Но как така? Нашата Диана Луис ли? — Ронан започна да бърше очилата си, нещо, което правеше, когато бе притеснен.

— Брат й е спечелил 2,6 млн. долара в първия ден от търгуването на акциите. Само тя е внесла сто и деветдесет хиляди в личната си сметка.

— Брат й?

— Не разбирам! — изуми се Ронан.

— Ще се изразя по-ясно. Диана Луис е записана как разговаря с брат си за пускането на пазара на новия ни софтуерен продукт. Казва му, че го знае от Ед. И само след два дни братчето й е сред купувачите на най-много акции. Какво точно си й „изпял“, Ед?

Ронан се вторачи в него. Ед се опитваше да събере мислите си. Преглътна шумно и се засрами от звука. Колегите от разработващия екип надничаха над съседните кабинки.

— Не съм й казал нищо — упорстваше той. — Не знам… Може и да съм споменал нещо. Но не съм издал държавна тайна, нали?

— Напротив, Ед! — ядоса се Сидни. — Това се нарича „търговия с вътрешна информация“! Казала му е, че ти си й дал всичко — датите, кога да действа. Издал си, че компанията ни ще направи състояние.

— Това е лъжа! Пълни глупости! Ние просто… Известно време бяхме гаджета.

— Искал си да я „свалиш“ и си се разприказвал, за да я впечатлиш?

— Не беше точно така.

— Спал си с Диана Луис, така ли? — Ед почувства как късогледият поглед на Ронан го изгаря.

Сидни вдигна безпомощно ръце.

— Трябва да се обадиш на адвоката си.

— И защо да го правя? — не отстъпваше Ед. — Аз не съм се възползвал, нали? Дори не знаех, че брат й играе на борсата.

Сидни погледна зад себе си и всички внезапно сведоха лица над бюрата. Той заговори по-тихо:

— Трябва да вървиш. От полицията искат да те разпитат.

— Какво?! Това е нелепо! След дванайсет минути имам работна среща! Няма да ходя никъде!

— Освен това си отстранен от работа, докато нещата се изяснят.

Ед направи опит да се засмее.

— Шегувате ли се? Не може да ме отстраните. Това е моята компания. — Той подхвърли малката топка във въздуха и я улови, като леко им обърна гръб. Никой не помръдна. — Никъде няма да ходя! Това е нашата компания! Кажи им, Ронан!

Погледна към Ронан, но приятелят му се бе вторачил в нещо на пода. Премести очи към Сидни, ала той поклати глава. Взря се в двамата униформени, които се бяха появили зад него, към секретарката си, покрила устата си с ръка, към мокетената пътека, опъната между него и вратата…

И малката топка падна безшумно в краката му.