Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (18)

Артемида насъсква свинята на смъртта

Артемида не била изпитвала омраза към всички мъже на света. Само към повечето. С раждането си знаела, че момчетата преимуществено са гадни.

Разбира се, тя била изкарала седем месеца в утробата на майка си със своя близнак. Толкова много време с Аполон можело наистина да създаде лошо впечатление за мъжкия пол.

Артемида се родила първа, вероятно защото нямала търпение да излезе. Веднага пораснала до размерите на шестгодишно момиче и огледала останалите богини, които се били събрали да помагат на Лето.

— Сега — казала Артемида — ще помогна на брат ми да се роди. Няма да е лесно. Сгрейте вода и донесете чаршафи. Аз ще изчистя.

И наистина Артемида помогнала на собствения си близнак да се роди. Така занапред станала богиня на раждането, покровителка на новородените и на малките деца. Заедно с другата богиня на раждането Ейлетия. Сигурно работели на смени.

След като Аполон се появил и започнал да се хвали колко е велик, Артемида просто отстъпила назад и завъртяла очи.

— Винаги е такъв — споделила тя с Хестия, — седем месеца и утробата и не млъкна нито за миг.

— А ти, миличка? — усмихнала се дружелюбно Хестия. — Пееш ли, танцуваш ли?

— Не, естествено. Но си имам планове. Може ли да видя татко?

Хестия занесла младата Артемида до планината Олимп, където баща й Зевс седял на трона си и слушал как боговете на вятъра изнасят седмичния си доклад за състоянието на облаците. Било толкова скучно, че Зевс се зарадвал да го разсеят.

— Я виж! — възкликнал той и прекъснал презентацията на Южния вятър за атмосферното налягане. — Това е Хестия… с някакво дете. Елате!

Хестия влязла в тронната зала, водейки Артемида за ръката.

— Господарю Зевс, това е новородената ти дъщеря Артемида. Ще дойдем по-късно, ако сте зает…

— Зает ли? — прокашлял се Зевс. — Не, времето е важно, разбира се, но ще трябва да почака!

Изпъдил боговете на вятъра и разперил ръце да прегърне Артемида.

— Ела при татко, миличката ми! Ела да те видя!

Артемида носела обикновен хитон — това е като риза, вързана за кръста. Имала гарвановочерна коса до раменете и поразително красиви сребристосиви очи. Казвам поразително, защото с тези очи Артемида можела да те убие, ако се ядоса.

Била на по-малко от ден, но вече изглеждала като ученичка. Ръстът й надвишавал дори този на девет или десетгодишно момиче. Можела да стане шампионка по ученически баскетбол. Когато приближила трона, се усмихнала на Зевс така, че сърцето му се разтопило.

— Тати! — хвърлила се тя в ръцете му. — Обичам те, обичам те! Ти си най-страхотният баща на света!

Може и да не обичала мъжете, но знаела как да завърти баща си на малкия си пръст.

— Това вече е изненада — засмял се Зевс, — ти си най-милата богиня, която съм виждал. Кажи на татко си Зевс какво искаш като подарък за рождения си ден и то ще бъде твое. Обещавам, сладуранката ми.

— Всичко? — запърхала с клепки Артемида.

— Всичко! Кълна се в реката Стикс!

Вълшебната дума! Човек би помислил, че боговете ще внимават повече и няма да дават прибързани обещания в името на реката Стикс. Зевс така и не се научил на това. Сега трябвало да даде на Артемида каквото искала.

Някои момичета биха си пожелали пони, нов телефон или пари за шопинг с приятелки. Други — билет за концерт на първия ред на най-новата момчешка банда или среща с някой готин и известен, с Пърси Джаксън например.

Е, какво? Може да се случи.

Но Артемида не се интересувала от нищо подобно. Знаела какво иска. Може би заради майка си Лето, която страдала толкова много, докато роди, скитайки от остров на остров. Може би заради змията Питон, която едва не ги изяла преди раждането. Така или иначе, Артемида била неспокоен дух. Копнеела да обикаля света, да лови опасни същества. И нямала намерение да забременява. Видяла какво е причинило това на майка й. С радост щяла да помага при ражданията, но не искала лично да минава през това.

— Остави ме да бъда девица завинаги, татко — казала Артемида и заровила пръст в брадата на Зевс. — Не желая да се омъжвам. Искам лък и стрели… не, забрави. Ако ти ми ги дадеш, може и да не са най-добрите. Ще отида при циклопите и ще ги накарам да ми направят оръжия. Трябват ми обаче последователки — нимфи. От океана, от реките, от гората. Защо не и смъртни девойчета. Момичетата, които искат да се присъединят към мен, стават мои приятелки, стига и те да са деви. Трябва да вземат решение, когато са на около девет години, преди момчетата да започнат да ги вълнуват, понеже след това ще се разсейват и няма да ми вършат работа. Да започнем с осемдесет последователи, какво ще кажеш? Ще видим как ще потръгнат нещата. Може да ловуват с мен, да почистват плячката, да се грижат за ловните ми кучета. Което ме подсеща, че ми трябват и ловни кучета.

Поела си дълбоко въздух.

— Искам също да мога да ловувам опасни животни навсякъде по света. Всички планини да бъдат посветени на мен, понеже там ще прекарвам по-голямата част от времето си, в дивото. Градове… не знам. Избери някой по-стар, който да е посветен на мен. Ще посещавам градовете само когато жените имат проблем с раждането или пък малките деца се нуждаят от защитник.

Усмихнала се на Зевс и го погледнала с големите си сребристи очи.

— Май е това.

Зевс премигнал, смаян. След това избухнал в смях.

— Метнала си се на татко си, не ще и дума! Мащабно мислиш!

Целунал Артемида по челото и я поставил на крака.

— Знаеш ли, заради деца като теб си струва да търпя гнева на Хера. Ще ти дам всичко каквото поискаш, миличка. Нещо повече, ще ти дам много градове. Мисля, че ще станеш страшно известна!

Зевс бил прав. Артемида била почитана от всякакви хора — бременни жени, малки деца и техните родители, млади девици, които търсели защита от неприятни мъже, и, разбира се, всички ловци, които не били никак малко. Независимо дали си момче, или момиче, ако си ловец, Артемида е на твоя страна, стига да не унищожаваш дивото и да използваш това, което си убил. Тя обаче била още богиня на дивите животни, така че ако някой полудеел и избиел прекалено много животни без причина, Артемида щяла да му се яви и да го накаже.

След разговора със Зевс тя отишла да види циклопите, които работели в една от пещите на Хефест на остров Липара. Накарала ги да й направят специален сребърен лък и колчан, пълен е омагьосани стрели от сребро и злато.

После посетила Пан, бога сатир на дивото. Взела най-добрите му диви кучета като ловни. Някои били черни, други бели, трети на петна като далматинци, но всички били свирепи. Тичали по-бързо от вятъра и всяко от тях било достатъчно силно, за да сдави дори лъв. Представете си какво можели да сторят като глутница.

След това Артемида събрала последователките си. Не било трудно. Много нимфи и смъртни момичета харесали идеята да живеят свободни насред дивото, без да ги е страх, че ще се омъжат. Вие сега сигурно си мислите:

— Но как! Аз искам да се омъжа някой ден!

Да, но в онези времена повечето момичета не избирали за кого да се омъжат. Баща ти казвал — омъжи се за онзи тип, дава най-богата зестра. Нямало значение дали е дебел, дърт, грозен и дали не мирише на старо сирене. Нямали са избор.

Последователките на Артемида не трябвало да се безпокоя за това. Никога не гледали през рамо, за да видят дали никой бог не е хлътнал по тях и не възнамерява да ги отвлече. Никой не закачал ловджийките на Артемида. Всеки, който направел опит да ги отвлече и дори да пофлиртува, получавал стрела от сребърния лък на Артемида.

Обикновено тя взимала около двайсет последователки на лов. Не можеш да изненадаш плячката с осемдесет момичета. Останалите или ловували в други групи, или стояли в лагера да почистват плячката, да дерат кожата или да палят огън… или каквото там правят хората на къмпинг сред природата. Аз съм от Манхатън. Не знам нищо за тези неща.

В самото начало Артемида осъзнала, че ще й се налага да пътува дълго и бързо — понякога дори по-бързо, отколкото една богиня можела пеш. Затова си взела колесница. Само че не знаела какви животни да я теглят. Конете били на Посейдон, при това опитомени. Артемида искала нещо диво и бързо.

Тогава един ден забелязала стадо елени.

Елени, мислите си вие. Колко вълнуващо.

В това стадо елени имало пет огромни кошути с размера на бикове, с копита и рога от чисто злато. Как Афродита е разбрала, че златото е чисто, а не само поръсено отгоре? Тя е богиня на дивите животни и можела да прецени.

Обърнала се към последователките си и прошепнала:

— Ще е страхотно, ако тези благородни елени теглят колесницата ми. Това ще е първият ни голям улов, дами!

Артемида по принцип не обичала да убива безобидни животни като елените. Предпочитала да наранява животни, които нападал хората — мечки, лъвове и гневни язовци. Знаела обаче начини да хваща животни, без да ги ранява. Сред последователките й имало нимфа на име Бриромартис, която майсторяла толкова изкусни мрежи, че Артемида я направила богиня.

На мрежите. Може би днес играе баскетбол, не знам.

Бриромартис поставила примки и скрити капани. Подир това последователките на Артемида вдигнали шум. Както се и надявали, повечето елени избягали, но големите кошути със златни рога застанали в посока на врага, за да спасят стадото си.

Четири скочили в мрежите и били хванати, но най-умната от петте се обърнала в последния момент и избягала на сигурно място.

— Господарке — попитала Бриромартис, — да я хванем ли?

— Не — усмихнала се Артемида, — четири елена стигат за колесницата. Последната спечели свободата си. Тя е умна кошута! От днес нататък ще има моята благословия. Забранявам на всички ловци да я нараняват.

Късметлийската кошута живяла дълго време и се прочула в местност в Гърция, наречена Керинейска. Затова я наричали Керинейска кошута. По-късно наредили на Херкулес да я хване, но това е друга история.

Сега Артемида вече имала всичко, което й трябвало — оръжия, последователки, ловни кучета и колесница, теглена от вълшебни кошути с рога от четиринайсет карата. Богинята прекарвала свободното си време, като обикаляла планините, ловувала чудовища и наказвала всеки, който бил ненужно жесток с животните или пък не уважавал дивото. От време на време се показвала в градовете да види как са децата, да помогне на майките да родят и да подбере Ловджийки сред младите момичета.

В някои отношения тя много приличала на брат си Аполон. И двамата били много добри стрелци. Артемида пазела младите девици, Аполон — младите момчета. И двамата имали лечителски сили. И двамата можели да наказват богохулстващите човеци със смъртоносна стрела или ужасна чума. По-късно Артемида станала богиня на луната, поемайки тази роля от титанката Селена, по същия начин, по който Аполон наследил Хелиос, титана на слънцето. Някога ще видите Артемида с емблема на полумесец на челото, което означава или че е богиня на луната, или че има залепен бумеранг на главата.

Да изберем първия вариант, а?

В други отношения Артемида била съвсем различна от брат си. Аполон ухажвал всички. Афродита не се занимавала с глупости. Любовта изобщо не й влияела.

Брат й Аполон обичал да твори музика. Артемида предпочитала песента на щурците през нощта, пукота на лагерния огън, бухането на совите, ромона на реките. На Аполон му харесвало да привлича вниманието на останалите. Артемида си умирала да се крие насред дивото, сама с последователките си.

Символите й? Няма с какво да ви изненадам — лък, елен, понякога полумесец.

Може би си мислите, че само жените са я почитали, но всъщност уважавали я и мъжете. Спартанците се молели на нея за добър улов, успех в стрелбата и какво ли още не. Ето и нещо гадно — за да я почетат, те връзвали младо момче за олтара й, след което го бичували, докато то не потънело в кръв. Защо са смятали, че това ще зарадва Артемида, не знам. Но мисля, вече ви споменах, че спартанците са изроди.

Другите гърци принасяли в нейна жертва кози и дори кучета.

Да, прави сте. Артемида е обичала кучета. Защо са ги убивали в нейна чест, нямам представа. Надявам се да им е пратила някоя чума вместо благодарности.

Почитали я в цяла Гърция, но най-големият й храм бил в Ефес, в Мала Азия (а не в Малайзия). Амазонките основали храма, което си било логично. Раса от жени воини? Артемида била подходяща за богиня.

Наистина тя се занимавала основно с лов, но когато трябвало, била отличен воин. Например Артемида била тази, която свалила близнаците гиганти Алодай, когато нападнали планината Олимп и натрупали планини, за да я завладеят.

Ето как станало. След като богът на войната Арес се измъкнал от бронзовата делва, братята гиганти започнали да се хвалят, че ще завладеят Олимп и ще направят боговете свои роби. Ефиалт искал Хера за жена. На Отис му се е дощяло Артемида да се омъжи за него. Когато Артемида разбрала това, тя само казала:

— Подписаха си смъртната присъда.

Сигурно е можела да ги победи от разстояние с лъка си, но предпочела да приближи и да види болката, изписана на лицата им.

Спуснала се по планината и ги покрила със стрели, улучвайки ги в краката, ръцете и други, по-чувствителни места. Близнаците се опитали да я прободат с огромните си копия, но тя била прекалено бърза.

Накрая минала между тях. Те замахнали да я пронижат, но тя се измъкнала в последната секунда и гигантите се намушкали взаимно, след което скоропостижно починали. Така проблемът се решил и влязъл в класацията на най-смешните битки на Олимп.

През повечето време обаче Артемида оставяла дивите животни да убиват за нея.

Веднъж цар Ойней, владетел на гръцкия град Калидон, забравил да принесе жертва на Артемида по време на жътва. Калидонците трябвало да дадат първите плодове на труда си на боговете. Излели зехтин за Атина. Изгорили жито за Деметра. Сервирали рибени хапки в сос тартар за Посейдон.

Но забравили Артемида. Тя искала няколко ябълки от лехите. Дори лимони щели да свършат работа. Но олтарът й останал празен.

— Така ли — изръмжала тя под носа си, — като не щете мира, на ви секира.

И призовала най-ужасната свиня в историята на свинете.

Глиганът бил с размерите на носорог. Очите му били кървавочервени и пламтели зловещо. Кожата му била дебела и здрава като стомана, четината — настръхнала като шипове, така че дори само да те докоснел, щял да те направи на юфка. Устата му бълвала мълнии и киселинни облаци и сушала всичко по пътя си, а острите му като бръснач бивни… ако си се намирал достатъчно наблизо, си щял да бъдеш накълцан на салата.

Накратко, той бил Свинята на Смъртта. Артемида го пуснала из полята на Калидония, където изкоренил посевите, стъпкал насажденията и избил всички животни, селяни и войници, проявили неблагоразумието да го нападнат.

По това време цар Ойней съжалил, че не бил заделил няколко ябълки за Артемида. Обърнал се към сина си Мелеагър и казал:

— Ти си най-добрият ловец в царството, синко! Какво да правим?

— Трябва да идем да заловим глигана! — отвърнал Мелеагър. — Артемида е богиня на лова, нали така? Едничкият начин да ни прости е, ако организираме най-големия лов в историята на страната. Ако победим глигана със сила и смелост, тя със сигурност ще ни прости!

— Или ще се ядоса още повече — намръщил се цар Ойней, — а и не можеш да убиеш чудовището сам!

— Не сам — съгласил се Мелеагър, — ще призова най-добрите ловци в Гърция!

Царят разпространил новините и предложил награди. Скоро ловци от целия свят дошли в Калидон. Открили първия и, надявали се, последния годишен лов на калидонския глиган.

Артемида не ги улеснила. Един пич на име Мопс се славел като най-добрия копиеносец на Гърция. Но когато хвърлил копието си със сила, достатъчна да пропука бронзов щит, Артемида направила така, че върхът му да падне по средата на полето. Така копието, вече обикновен прът, просто отскочило от глигана.

Друг ловец на име Анкей му се присмял.

— Така не може да победиш Свинята на Смъртта! Гледай и се учи!

Вдигнал двуострата си брадва.

— Сега ще видиш как се бие един истински мъж! Прасето на онази момичешка богиня не може да се мери с мен!

Нападнал е вдигната брадва, а глиганът го промушил, където не трябва. Това бил и краят на великия ловец Анкей.

Накрая принц Мелеагър лично убил глигана с помощта на приятелите си. Това било смело, но Артемида още не била доволна. Изпълнила сърцата на останалите ловци със завист. Мелеагър одрал глигана и окачил кожата му в двореца като награда за лова. Но избухнала битка за това кой заслужавал наградата за убийството.

Битката прераснала в гражданска война. Стотици умрели само защото царят бил забравил да даде ябълки на Артемида. Ойней, това са само дванайсет богове! Следващия път си направи списък.

Така е. Забравиш ли за жертвоприношението, Артемида може да те убие. Но ако искаш да умреш гадно, нахлуй в личното й пространство.

Ловец на име Актеон направил тази груба грешка. Странното било, че той наистина уважавал Артемида. Принасял й жертви през цялото време и искал да бъде добър ловец. Бил трениран и обучен лично от Хирон, известния кентавър, подготвил всички известни герои на Гърция. Като мен, ахахаха.

Актеон имал глутница от петдесет кучета. Докато се учел на героизъм в пещерата на Хирон, ловувал с кучетата си опасни същества и носел бекон от диво прасе.

Една нощ замръкнал в планините, уморен от тежкия ден, преминал в лов. Легнал да спи на една скала, гледаща към езеро, образувало се край водопада. Кучетата се свили в долината зад него. Завил се презглава и заспал, но се събудил от гласове.

Актеон потъркал очи и се разсънил. Погледнал надолу към езерото и помислил, че сънува. Група красиви момичета се къпели под водопада без дрехи. Най-красивата приличала на статуите на Артемида, които Актеон бил виждал в храмовете. Била висока, с тъмна коса и бляскави сребърни очи. Кръвта на Актеон кипнала, като я видял как се къпе.

Ако бил изпълзял тихо и кротко, вероятно всичко щяло да бъде наред. Артемида не знаела, че е там. Актеон можел да се измъкне и като един голям късметлия да доживее дълбока старост с тайната си. В смисъл че не я бил шпионирал и нямал такова намерение.

Но, естествено, оплескал нещата. Продължил да зяпа. Влюбил се в Артемида. Решил, че трябва да се ожени за нея.

Знаел, че е вечна девица, разбира се. Но тя все още не го била видяла!

Уважавал я. Принасял й жертви. Обичал лова и животните. Имали толкова много общи неща. Защо не бил помислил за това по-рано?

Изскочил от скривалището си и извикал:

— Простете, господарке!

Последователките на Артемида изпищели и изтичали до брега за дрехите и лъковете си. Артемида присвила очи. Не опитала да се прикрие. Отишла до Актеон, като вървяла по водата.

— Ти пък кой си? — попитала тя.

— Актеон, господарке. Аз съм голям ловец и винаги съм ви почитал!

— Сериозно? — Артемида не звучала особено впечатлена. — Но ме шпионираш, докато се къпя?

— Това бе инцидент — Актеон усетил как кожата го засърбява, все едно има бълхи. Вече не се чувствал толкова уверен, но било твърде късно да отстъпи. — Красотата ви ме вдъхнови да говоря! Трябва да ви имам! Омъжете се за мен!

Артемида килнала глава, а сребрист ореол покрил цялото й тяло.

— Да ме имаш ли? — попитала тя. — Че аз да не съм ти плячка?

— Не, господарке.

— Смяташ себе си за ловеца, а мен за трофея, който да свалиш с кучетата си.

— Не, но…

— Нека те просветля, Актеон — рекла богинята, — аз съм ловецът. Винаги. Жертвата си ти. Никой мъж, който ме е виждал гола, не е останал жив. И това няма да се промени.

Болка пронизала тялото на Актеон. Точно над очите челото му се разцепило и от него изскочили тежки рога. Пръстите му се сплели в копита. Гърбът му се извил и издължил, краката му се стеснили. Ботушите му се свили и втвърдили в копита.

Скоро станал красив елен.

Артемида подсвирнала. Глутницата от петдесет кучета на Актеон се събудила от сън. Не надушвали господаря си, но елена… ах, еленът! Голямото животно ухаело прекрасно. Актеон опитал да заповяда на кучетата си да седнат, ала нямал глас. Те не го познали. Той хукнал да бяга като истински елен, ала кучетата били прекалено бързи.

Разкъсали господаря си на части. Когато приключили, потърсили Актеон, но така и не го намерили. Лаели, скимтели и били тъжни, но накрая се върнали в пещерата на Хирон. Той видял парчетата от дрехите му в устата им и кръвта по козината им, затова се сетил какво е станало. Бил предупредил малкото глупаче да не се забърква с Артемида. За да успокои кучетата, направил чучело на Актеон от старите дрехи на ловеца, нещо като плашило, така че кучетата да мислят, че господарят им е все още наоколо.

Това било мило от страна на Хирон, но се чудя дали няма чучело на Пърси Джаксън, скрито някъде в гардероба за спешни случаи. Не съм и сигурен, че искам да знам.

Този не бил единственият случай, когато момче виждало Артемида да се къпе. Следващият път това направило момче на име Сиприот. То се разхождало и се озовало на грешното място в грешния момент.

Когато Сиприот видял голата богиня, извикал от изненада, но бил само момче. Не желаел да се жени за нея. Паднал на колене и помолил за милост.

— Моля ви, господарке — изхленчил той, — не исках. Не ме превръщайте в елен и не насъсквайте кучетата ми срещу мен.

На Артемида не й станало приятно. Все пак била покровителка на малките деца.

— Хубаво, Сиприот — казала тя, — но има проблем. Никой мъж не може да ме види гола и да оцелее.

— Но… но…

— Тъй като си мъж, трябва да те убия. Но ако не беше мъж, разбира се…

Сиприот премигнал.

— Искате да кажете…

— Да умреш ли предпочиташ, или да ти сменят пола?

Не може да се нарече голям избор. На Сиприот не му се умирало, затова станал момиче, което заживяло щастливо с ловджийките на Артемида.

Странно ли ти се вижда? Нататък става още повече.

Една от девойките на Артемида, Калисто, хванала окото на Зевс. Последователките й били забранени за ухажване, разбира се, но говорим за Зевс, а и Калисто била суперготина.

Тя била и любимка на Артемида. Приличали си много — силни и здрави, и не се интересували от момчета. Станали най-добри приятелки веднага щом Калисто се присъединила към Лова. Като всички ловджийки, Калисто се била заклела да остане дева завинаги.

Зевс обаче имал други планове.

Един ден погледнал надолу от Олимп и видял Калисто сама на сечището да се препича на слънце.

— Сега е моментът — казал си той, — трябва да измисля как да я приближа така, че да не избяга. Бързичка е, да му се не види. Хмм…

Зевс се превъплътил в Артемида.

Знам, долен ход. Той обаче нямал срама, когато трябвало да хване някоя жена, казвал съм ви го. Затова се престорил на собствената си дъщеря.

Мнимата Артемида излязла на сечището.

— Хей, Калисто, какво си правиш?

— Господарке! — скочила на крака Калисто. — Почивах си.

— Мога ли да се присъединя? — попитала мнимата Артемида.

Калисто усетила нещо странно в погледа на богинята, но казала:

— Ами да, разбира се.

Преобразеният Зевс се приближил и взел ръката на Калисто.

— Да знаеш, че си много красива!

Целунал я. Не говоря приятелски. Калисто помъчила да се отскубне, но Зевс я задържал. Бил по-силният.

— Господарке — извикала Калисто, — какво правите?

Зевс приел истинския си вид и Калисто изпищяла още по-силно.

— Е, сега — казал небесният бог — няма какво да разправяш на Артемида. Това ще е нашата малка тайна!

Така Зевс отново се проявил като гадняр. Да, знам, ще ме чуе и ще полудее. Няма да е първият път, когато си навличам буреносния му гняв. Но казвам нещата както ги виждам.

Ако истинската Артемида е била наоколо, щяла да дойде и да помогне на Калисто. Но уви, Калисто била сама. Зевс постигнал каквото искал.

След това била прекалено засрамена да каже нещо. Страхувала се, че вината била нейна. Но да знаете, че никога не е така. Нападне ли ви насилник, вината винаги е негова и трябва да кажете на някого.

Калисто, уви, задържала тайната, доколкото можела. Правела се, че нищо не се е случило, но… забременяла, а това нямало как да се скрие. След няколко месеца Артемида и групата отишли да плуват. Всички скочили в езерото, освен Калисто.

— Какво не е наред — попитала Артемида. — Влизай!

Калисто се изчервила. Поставила ръце на корема си, който бил започнал да се подува. Не свалила дрехите, тъй като я било страх, че Артемида ще забележи. Но тя и бездруго било забелязала и разбрала защо Калисто се държи настрана. Сърцето й потънало в петите.

— Как можа, Калисто? — попитала тя. — Точно ти да нарушиш клетвата!

— Не исках — отвърнала Калисто и по бузата й потекла сълза.

— Кой беше? — настояла Артемида. — Красив воин? Сладкодумен герой? Брат ми Аполон? Кажи ми, че не е той!

— Бяхте вие! — завила Калисто.

— Я пак? — погледнала я Артемида.

Калисто й разказала историята за това как Зевс й се бил явил с нейния облик.

Богинята пламнала от яд. Искала да удуши баща си, но не можеш да направиш много, когато той е цар на вселената. Погледнала Калисто и поклатила глава със съжаление.

— Беше моята любимка — казала Артемида, — да беше дошла при мен, щях да помогна. Щях да ти намеря богат и красив съпруг и да те оставя в град по твое желание. Щях да ти позволя да напуснеш Лова с чест. Да си идеш с мир. Не е твоя вината, че Зевс те е похитил.

— Но аз не исках да те загубя — заплакала Калисто. — Исках да остана!

Сърцето на Артемида се късало, но тя не желаела да покаже как се чувства. Имала си правила. Не можела да позволи те да се нарушават. Дори от най-добрата й приятелка.

— Калисто, грехът ти е, че скри това от мен. Обезчести мен и сестрите си от Лова, като ме излъга. Оскверни компанията на девите с това, че ти самата вече не си такава. Не мога да простя.

— Но… но… Артемида!

— Стига! — Артемида посочила Калисто и младата дама се променила. Пораснала. Крайниците й станали по-къси и дебели. Дрехите, в които криела състоянието си, се превърнали в дебела кафява козина.

Калисто се преобразила в кафява мечка. Когато отворила уста, само рев излязъл от гърлото й.

— Върви си — казала Артемида и опитала да не плаче, — новият ти облик ще ти напомня, че не можеш да останеш в обсега на погледа ми. Видя ли те отново, ще те убия. ВЪРВИ СИ!

Калисто се затътрила през дърветата. Родила син на име Аркас, който се върнал в света на смъртните и станал цар. Но скоро след това горката Калисто била убита от ловци.

На Зевс му станало съвестно и превърнал Калисто в съзвездието Голяма мечка, като че това можело да я компенсира, задето бил съсипал живота й.

Странното е, че след Калисто двамата най-добри приятели на Артемида били момчета. Не знам защо. Може би е преценила, че не могат да я наранят по-лошо от Калисто, или че ако решат да го направят, поне нямало да я изненадат. Все пак момчетата били гадни. А може би опитвала да докаже, че няма да отстъпи от клетвата си на ловджийка, дори и заради най-интересното момче, на което можела да попадне.

Първият й приятел бил Орион, който имал тъмно минало. Първо, бил гигант. Но бил нисък за такъв, може би два метра и десет, и почти можел да мине за смъртен. Дълго време работил като придворен ловец за царя на Хиос. Но после се забъркал с дъщеря му. Когато царят разбрал, ослепил Орион с нажежено желязо, а после го прогонил от царството си.

Орион обикалял Гърция, докато не попаднал на Хефест, бога на ковачите. Разказал му трагичната си история. Гигантът звучал така, сякаш съжалявал, и затова Хефест, който знаел много за това колко е важно да получиш втори шанс, му направил механични очи, с които да вижда отново.

Орион отишъл в Делос, където се срещнал с Артемида. Тя решила, че той е симпатичен. Не криел миналото си. Бил невероятен ловец. Годините слепота били изострили останалите му сетива, а механичните му очи му давали суперсили да вижда нощем и да се прицелва. Станал първият мъж, присъединил се към Лова.

Не знам какво са си помислили останалите за това. Ловджийките никога не били надминавани досега. Орион обаче не опитал нищо странно. Държал се на разстояние от момичетата, докато се къпели. Помагал в работата като останалите. Скоро се оказал най-добрият приятел на Артемида.

Единственият проблем — ловувал прекалено добре. Един ден излязъл сам и се увлякъл. Убил шестнайсет мечки, дванайсет лъва и няколко чудовища, за които дори не намерил име. След това започнал да стреля по безобидни животни — елени, зайци, катерици, птици, коали. Вероятно просто превъртял, а може би Аполон го бил подлудил, понеже не му харесвало, че прекарвал много време със сестра му.

Така или иначе, Орион натрупал камара мъртви коали около себе си. Измацал лицето си с катерича кръв, поставил листа на косата си и се разкрещял:

— Ще избия всички животни на земята! Всичките! Мрете, космати гадове!

Това не пасвало на имиджа на Ловджийките и не зарадвало Гея, Майката земя. Орион се дерял толкова силно, че привлякъл вниманието й. Макар да спяла, Гея промърморила:

— Още ли ти се убива, мръснико? Пробвай с това!

Иззад Орион зейнала бездна и оттам изпълзял огромен скорпион. Гигантът се обърнал и получил отровно жило в гърдите си. Това бил краят на Орион. Артемида го потърсила и намерила студеното му, бездиханно тяло обкръжено — по някаква причина — от хиляди мъртви животинки. Така сърцето й било разбито отново. Този път Артемида създала съзвездие и поставила Орион там. Наблизо бил скорпионът и така историята му станала вечна.

Предполагам, че поуката е да не убивате зайци, катерички и коали. Те нищо не са ти направили, а и имат голям скорпион за другарче.

Последният приятел на Артемида бил принц на име Хиполит. Той бил чаровен и красив, но не се интересувал от романтика. Просто обичал да ловува. С една дума, за Артемида бил идеален. Тя го приела в Лова, което някои от последователките й трудно понесли. Бил твърде хубав, за да е истински.

Бил обаче и съвсем примерен. Спазил клетвите си и никога не заглеждал момичетата.

Не на всекиго обаче това се понравило. Афродита, богинята на любовта, побесняла горе на Олимп.

— Майтапиш ли се? — завила тя. — Такъв хубавец, заобиколен с осемдесет красавици, а не се интересува! Това е обидно! Няма да я бъде!

Следващият път, когато Хиполит посетил баща си, цар Тезей — за него съществува отделна история, — се скарали жестоко. Таткото искал Хиполит да се ожени, за да има деца, да запази името на рода, когато стане цар и прочее.

— Не! — отвърнал Хиполит. — Държа да остана с Артемида и да ловувам!

— Като я обичаш толкова, защо не се ожениш за нея! — изревал Тезей.

— Тя е богиня дева, татко! Никога не ме слушаш!

Спорът се разгорещил, тъй като горе от Олимп богиня Афродита нажежавала страстите. Тя била наистина богиня на любовта, но между нея и омразата няма голяма разлика. Скоро и двамата изгубили самоконтрол и се сбили.

Знам какво е.

Накрая Тезей изтеглил меча си и убил сина си.

Опа.

Естествено, царя го досрамяло. Поставил тялото на принца в царската гробница и се оттеглил да си тъгува. Междувременно Артемида научила за станалото и изтичала до гробницата.

Заплакала от яд и взела тялото на Хиполит.

— Не! Не, не и не! Няма да изгубя още един от приятелите си! Няма!

Отлетяла от града с тялото на Хиполит. Претърсила цяла Гърция, докато не намерила най-добрия лечител. Това бил Асклепий, синът на бога на лечителите Аполон, още по-добър и от баща си. Вероятно защото прекарвал времето си да лекува, докато Аполон изнасял концерти в парка и флиртувал.

— Здравей, лельо! — казал Асклепий. — Радвам се да те видя!

Артемида оставила тялото на Хиполит в краката му.

— Асклепий, моля те да изцериш Хиполит! Нямам такива сили.

— Хмм — казал Асклепий, — какво му е?

— Мъртъв е — отвърнала Артемида.

— Това е сериозно и почти винаги фатално. Но ще видя какво мога да направя.

Асклепий смесил няколко билки, приготвил отвара и я изсипал в гърлото на принца, който се събудил.

— Слава на Мойрите! — извикала Артемида. — Асклепий, ти си номер едно!

— Няма проблем.

Всъщност имало проблем. Афродита се оплакала на Зевс, понеже не умеела да губи. После и Хадес се ожалил. Не можело Асклепий да връща мъртвите към живот. Пълен хаос щял да настъпи и в света на смъртните, и в този на мъртвите! Зевс се съгласил и убил Асклепий с гръм. Затова днес не може да идете на доктор и да го помолите да възкреси мъртвите ви роднини. Зевс забранил на медицината да напредва толкова.

Що се отнася до Хиполит, Артемида направила така, че той да живее в безопасност. Отвела го до Италия, където той станал жрец в едно от светилищата й. Доживял до дълбока старост.

След това Артемида решила да не се сближава с другите си последователи. Твърде опасно било. За тях. И не канела повече мъже в Лова.

Аз нямам проблем с това. Харесвам Артемида, природата не чак толкова. И не обичам да ловувам. Падам си по момичета, но на гаджето ми няма да му се понрави да се въртя с осемдесет красиви жени в гората.

Малко ревнива си пада.