Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (16)

Хефест прави златна камила

Всъщност не, ама е трябвало.

Нямате късмет, ако искате да видите бебешки картинки на Хефест.

Родил се е толкова грозен, че обичната му майка Хера го изхвърлила от планината Олимп като торба с боклук. Ако някой се бил сетил да го снима като бебе, щяхте да видите как мъничкия Хефест лети сред облаците, а на лицето му бил изписан изненадан поглед, който гласял:

— МАМО, ЗАЩО?

Какво е станало след това? Хера се надявала никога да не види хлапето отново.

Накрая обаче Хефест й го върнал тъпкано на принципа на бумеранга. Обичам този тип!

Бебето Хефест паднало в морето, където било спасено от Тетида, първата измежду петдесетте нереиди. Същата, която отвързала Зевс, когато боговете му спретнали капан.

На Тетида не й пречело, че бил грозен. Тя живеела с медузи, змиорки и морски дяволи, така че Хефест й се сторил приличен. Вярно, имал деформирани крака, които не можели да издържат тежестта му без патерици, бил прекалено космат и трябвало да се бръсне пет пъти дневно, дори като бебе. Лицето му било червено и буцесто, все едно е спало в кошер с африкански диви пчели. Горната част на тялото му обаче била силна и здрава. Имал сръчни ръце и бил много интелигентен. Докато младият бог растял, развил таланта да строи и гради като върховен циклоп. Дадеш ли му Лего, до час ще е направил балистична ракета.

За радост, Тетида не искала да завладее света. Трябвали й само бижута. Накарала Хефест да й направи изящни златни огърлици, лъскави гривни от перли и корал и неонови корони, които светели с надписи като ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА или ИЗЛЪЧЕТЕ РЕКЛАМАТА СИ ТУК. Така винаги била най-шикозно издокараната на купоните.

Хефест изкарал девет години в океана като личен ковач на Тетида. Радвал се на работата и обичал мащехата си, но никога не забравил, че иска да отмъсти на Хера. В свободното си време майсторял специална мебел — опасен подарък за опасна майка — и си мечтаел за деня, в който ще се върне на Олимп.

Накрая завършил проекта и се сбогувал с Тетида.

— Любима майко — коленичил Хефест в нозете й, което не било никак лесно, тъй като краката му били криви, мършави и стегнати със златни шини, — трябва да се върна у дома и да заема мястото си сред боговете.

Тетида подозирала, че този ден ще настъпи, но въпреки това се разплакала.

— Няма да те оценят — предупредила го тя, — ще те осъдят заради външния ти вид.

— Ако е така, значи са глупаци — рекъл Хефест. — Не ме интересува какво мислят. Майка ми ме изхвърли. Трябва да си плати за тази обида.

Тетида не възразила. Пожелала на Хефест късмет и богът тръгнал на път за Олимп. Яздел магаре нагоре по планината. Харесвал магаретата. Те били грозни, упорити, смешни, но също така силни и яки. Хефест се идентифицирал с тях. Ако подцениш магаре или се отнесеш зле с него, вероятно ще получиш къч в зъбите.

Зад Хефест се виел цял керван с мулета, натоварени със специални подаръци за боговете.

Хефест влязъл в тронната зала на Олимп и останалите богове замлъкнали смаяни.

— Този пък кой е? — попитал Арес.

Хера изстенала задавено.

— Не може да е истина!

— Майко! — ухилил се Хефест. — Аз съм, Хефест!

Зевс се задавил с нектара си.

— „Майко“ ли те нарече?

Хефест слязъл от магарето си, а шините на крака му изскърцали.

— Не ти ли е разказвала за мен, татко?

(Всъщност Зевс не бил истинският му баща, тъй като Хера била създала бебето сама. Хефест обаче решил да не задълбава в подробности.)

— Сигурно е забравила — ухилил се зловещо Хефест. — Хера ме изхвърли от планината Олимп, когато бях бебе. Но спокойно. Както виждате, оцелях, скъпи мои родители!

— О — възкликнала Хера, — колко мило.

Хефест им разказал историята за това как е израснал на дъното на морето.

— И донесох подаръци! — той разопаковал големите пакети, с които били натоварени мулетата. — Нови тронове за всички ви!

— Тронове! — Арес подскочил и затанцувал от вълнение.

Останалите богове били малко по-внимателни, но се изумили, когато видели уменията на Хефест.

Зевс получил масивен златен стол с поставки за чаши, специална облегалка и пълнител за мълнии. Тронът на Деметра бил изработен от златни и сребърни царевици. Посейдон получил трон на морски капитан с място за тризъбец и въдица. Железният трон на Арес бил покрит с кожа, много неудобни шипове и бронирана тел на облегалките.

— Страхотен е — казал Арес, — кожата коринтска ли е?

— Човешка всъщност — отвърнал Хефест.

Арес се разплакал.

— Никой никога не ми е правил такъв хубав подарък!

Всички нови тронове на боговете имали колелца, затова олимпийците скоро плъзнали из двореца, въртейки се на седалките си.

— Ти ли направи това? — прокарал ръка Аполон по облегалката на стола си, оформена като гигантска арфа. — Невероятен си!

— Ами да — отвърнал Хефест, — аз съм бог на ковачите и занаятите. Мога да изработя много красиви неща.

Той се усмихнал на Хера.

— Майко, защо не пробваш новия си трон?

Хера стояла до новия си стол, направен от адамант — невероятно здрав метал, който блестял в искрящо бяло и напомнял едновременно на сребро и диаманти. Тронът бил най-красивото нещо, което Хера била виждала, но се бояла да седне на него. Не вярвала, че Хефест е толкова добронамерен към нея.

Но останалите богове се въртели из залата, изкарвали си страхотно и накрая тя се предала.

— Много добре… ъ-ъ… синко. Тронът е прекрасен.

Седнала. Веднага невидими кабели се увили около нея толкова силно, че не можела да диша.

— Ах! — изохкала тя.

Опитала да промени формата си. Не се получило. Колкото повече се съпротивлявала, толкова повече кабелите се затягали. Помъчила се да се отпусне. Невидимите въжета я стиснали така силно, че лицето й пребледняло, очите й се ококорили, а кръвта в тялото й се стекла към краката и ръцете й.

— Мамо? — попитал Арес. — Защо седиш така неподвижно? Защо ръцете и краката ти са подути и блестят в златно!

— Помощ — успяла само да прошепне Хера.

Боговете се обърнали към Хефест.

— Добре — изръмжал Зевс, — какво си направил сега?

Хефест повдигнал рунтавите си вежди.

— Мислех, че ще се зарадваш, татко. Сега ще имаш много по-тиха жена. Всъщност тя никога повече няма да стане от този стол.

Хера изписукала от ужас.

— Ти ме изхвърли — напомнил й Хефест, — родих се сакат и грозен, затова ме метна от планината. Поради тази причина искам да страдаш, скъпа майко. Мисли за това какво съм можел да направя за теб, ако се бе отнесла добре с мен. Тогава може би ще разбереш, че си изхвърлила нещо ценно. Никога не съди за един бог по външността му!

След тези думи Хефест закуцукал към магарето си и се подготвил да напусне.

Никой от боговете не се опитал да го спре. Може би се притеснявали, че троновете им ще избухнат или от седалките им ще изскочат месомелачки.

Хефест слязъл до света на смъртните и си отворил магазин в един от големите гръцки градове. Там правели подкови, пирони и други простички неща, които не изисквали много мислене. Надявал се отмъщението да го накара да се почувства по-добре, но не се получило. Чувствал се дори по-празен и ядосан отпреди.

В същото време на Олимп другите богове се уморили да слушат мрънкането на Хера. Опитали всичко, за да я освободят — металорезачки, мълнии, свинска мас, лазер. Нищо не свършило работа.

Накрая Зевс отсякъл:

— Стига толкова! Арес, намери брат си Хефест и го убеди да освободи майка ти!

— Мда — усмихнал се свирепо Арес, — ще го убедя и още как.

Арес приготвил бойната си колесница, облякъл златната броня, вдигнал копието и щита, от които капела кръв. Синовете му Фобос и Деймос впрегнали огнедишащите коне и потеглили на път.

Минали през града на смъртните, предизвикали паника и стъпкали всички по пътя си. Нахлули в двора до ковачницата на Хефест, където сакатият бог поправял един чайник. Конете изцвилили и почнали да бълват огън. Фобос и Деймос излъчили вълна на чист ужас, която предизвикала шейсет и пет инфаркта в квартала.

Арес насочил копието си към Хефест.

— ЩЕ ОСВОБОДИШ ХЕРА!

Хефест вдигнал очи.

— Махни се, Арес.

И продължил да се занимава с чайника. Фобос и Деймос се спогледали сконфузени.

Копието на Арес потреперило. Очаквал друга реакция. Затова опитал отново.

— ЩЕ ОСВОБОДИШ ХЕРА ИЛИ ЩЕ СРЕЩНЕШ ГНЕВА МИ!

Конете взели да бълват огън срещу Хефест, но пламъците само го погъделичкали.

— Арес, преди всичко трябва да знаеш, че не реагирам добре на заплахи — въздъхнал богът на ковачите. — Второ, смяташ, че си силен, защото се биеш добре? Поработи малко в ковачницата и научи истината. Заплашиш ли ме отново, светът ще ти стане тесен.

Хефест изпънал огромните мускули на гърдите и ръцете си.

— Трето — продължил той, — аз съм богът на огъня. Трябва да бъда, тъй като кова метал, за да си изкарвам хляба. Изработил съм оръжия от желязо и бронз в недрата на подводните вулкани. Не се опитвай да ме уплашиш с малките си понита.

Хефест махнал с ръка към Арес, все едно пъди муха. Огнена стена изригнала от земята и покрила колесницата на бога. Когато пламъците затихнали, гривите на конете били опърлени, а колелетата на колесницата се били стопили. Същото се случило и с шлемовете на Фобос и Деймос, чиито лица били покрити със сажди.

Бронята на Арес пушела, а красивите пера върху бойния му шлем димели.

— Последен шанс — казал Хефест, — махни се.

Арес се обърнал и избягал. Колесницата му тъжно затракала на кривите си колелета, оставяйки във въздуха след себе си миризмата на опърления бог на войната.

Олимпийците опитали всевъзможни тактики, за да убедят Хефест да освободи майка си. Пращали различни пратеници.

Хефест не отстъпвал.

Накрая, горе на Олимп, Зевс вдигнал ръце и въздъхнал:

— Предполагам, че Хера ще трябва да остане завинаги на този прокълнат трон.

— Мммм! — извикала Хера. Лицето й сияело от придошлия Икор.

Тогава най-невероятният спасител пристъпил напред — Дионис, богът на виното.

— Не бери грижа — казал той, — ще се оправя с Хефест.

Другите богове го погледнали.

— Ти? — присмял се Арес. — И какво ще сториш? Ще го заплашиш с чаша шардоне?

— Почакай и ще видиш — усмихнал се Дионис.

Дионис слязъл на земята и започнал да обикаля ковашкия магазин. Не искал нищо от Хефест. Не го заплашвал и не го обвинявал. Само си бъбрел, разказвал вицове и се държал приятелски.

Моят опит с господин Д е различен, но предполагам, че ако иска, може да е доста чаровен. Някога бил смъртен, отскоро се ползвал със статут на бог, затова не бил надменен като останалите олимпийци. Не му пречело да е в компанията на хора или грозни ковачи. Разбирал се добре с Хефест.

След седмици, които прекарали заедно, Дионис казал:

— Много работиш бе, пич. Трябва да си починеш малко.

— Обичам да работя — промърморил Хефест.

Истината била, че ковашката работа успокоявала мислите му. Въпреки че успешно отмъстил на Хера, Хефест си останал пълен с гняв и горчилка. Все още бил прокуденият бог, толкова нещастен, колкото и преди.

— Ще те изведа навън за вечерта — казал Дионис, — ще обиколим кръчмите и ще ти покажа какво създадох аз. Нарича се вино.

— Машина ли е? — намръщил се Хефест.

— Не — блеснали очите на Дионис, — но си има приложения.

Сега, деца, да знаете, че алкохолът е за възрастни. Но, Пърси Джаксън, ще кажете вие, не може ли да пийнем само малко? Не, деца. Виното е опасно. Не искам да пиете алкохол, докато не станете поне на трийсет и пет. И дори тогава, с рецепта от лекар и разрешението на родителите може да консумирате отговорно — по една глътка веднъж в месеца, — и то без да управлявате машини след това!

Добре. Покрих законовите изисквания и сега мога да продължа с историята.

Тази нощ Дионис отвел Хефест да пият. За нула време Хефест заплакал над чашата си и разказал целия си живот на Дионис.

— Обичам те, братче — ридаел Хефест, — никой друг не ме разбира. Освен тях.

Хефест посочил купата със солени фъстъци.

— Те ме разбират. Но никой друг.

— Хмм — кимнал съчувствено Дионис, — трябва да ти е било трудно да живееш на морското дъно, отхвърлен от собствената си майка.

— Идея си нямаш. Беше… — Хефест подсмръкнал в търсене на правилната дума — трудно.

— Точно — отвърнал Дионис. — Знаеш ли кое ще те накара да се почувстваш по-добре?

— Още вино? — предположил Хефест.

— Вероятно. Но също и като простиш.

— Какво? Как?

— Хера е вещица — казал Дионис, — повярвай, познавам я добре. Но ние боговете сме едно семейство. Трябва да се държим един за друг.

Хефест кръстосал поглед към чашата си.

— Тя ме изхвърли като дефектен болт.

— Дори не знам какво е това — отвърнал Дионис, — но виж, не може да се сърдиш вечно. Потиснеш ли го в себе си… дори най-хубавото вино става на оцет. По-добре ли се почувства, като отмъсти?

— Не — намръщил се Хефест. — Искам още вино.

— Не — казал твърдо Дионис, а никак не било в стила му да откаже на някого напитка. — Трябва да се върнеш на Олимп с мен. Веднага. Да постъпиш добре и да пуснеш Хера. Да покажеш на всички, че си по стока от нея.

Хефест изръмжал, взел да ругае и напсувал нещастната купа с фъстъци, но решил, че Дионис е прав.

Върнал се на планината Олимп с магарето си, което било опасно, тъй като можели да го спрат, задето яздел пиян.

За щастие обаче пристигнали там спокойно, а Дионис вървял до него. Хефест приближил Хера и останалите богове се събрали.

— Прощавам ти, майко — казал Хефест. — Ще те пусна, но ти трябва да обещаеш, че повече няма да изхвърлиш никого. Всеки има качества, независимо от външния си вид. Съгласна ли си?

— Мрхр — отвърнала Хера.

Хефест ударил точната комбинация в задната част на трона и Хера била свободна.

Според някои разказвачи той поставил цена, за да пусне майка си на свобода. По техните думи Посейдон, който мразел Атина, предложил на Хефест да поиска от Зевс ръката на богинята на мъдростта. Затова Хефест я преследвал по време на унизителния епизод с кърпичката.

Не мога да потвърдя това. Според мен на Хефест му било омръзнало да се сърди на майка си. След това с Дионис останали добри приятели и загърбили омразата си към Хера.

Всъщност следващият път, когато Хефест загазил, било, защото помогнал на майка си.

Да превъртим напред лентата и да стигнем до бунта на боговете срещу Зевс. Както може би си спомняте (а може би не), след като Зевс се освободил, наказал бунтовническия съюз. Аполон и Посейдон за известно време загубили безсмъртието си, а Хера увиснала вързана над бездната.

Тогава Хефест не взел ничия страна. Смятал, че бунтът е глупава идея, но никой не му поискал мнението. В резултат на това Зевс не го наказал. Богът на ковачите обаче не одобрявал майка му да виси над бездната като жива стръв.

Хефест я чувал как крещи ден и нощ. Подразнил се, че Зевс може да върже Хера и никой да не каже нищо, но когато Хефест го бил сторил, всички реагирали така, сякаш е ужасяващ злодей. А и може би Хефест започвал да обича майка си, макар и мъничко — колкото да му е неприятно да я гледа как виси над Хаоса.

Една нощ не издържал. Станал от леглото, взел колана с инструментите и отишъл да спаси Хера. С помощта на няколко куки, безопасно въже, градински ножици и скоч успял да я свали долу и да я прибере на безопасно място.

Хера била невероятно благодарна. Разплакала се, прегърнала Хефест и обещала никога повече да не го нарича грозен или отвратителен.

Зевс обаче не бил толкова доволен. Когато открил какво е станало, нахлул в стаята на Хефест, светейки с аура на електричество и с лице, потъмняло като буреносен облак.

— БЕЗ МОЕ РАЗРЕШЕНИЕ? — изревал Зевс. — Ще се научиш да уважаваш властта ми!

Повечето бащи биха се развикали, биха те наказали, а може и да ти вземат екс бокса. Зевс хванал Хефест за глезена, изправил го на крака и го отвел до най-близкия прозорец.

Хефест наистина бил силен, но краката не го държали. Щом изгубел равновесие, не можел да се защитава добре.

А и Зевс бил нацепен като животно. Блъскал по шест часа седмично във фитнеса за бицепси.

— Сайонара, майсторе — креснал той и метнал Хефест от върха на планината.

Отново!

Хефест падал цял ден и така имал много време да разсъждава с какво е заслужил такива ужасни родители. Накрая се ударил в земята на остров Лемнос с едно шумно „бум“. Ударът не допринесъл с нищо за деформираното му тяло, осакатените му крака или грозното му лице. Счупил всички кости на безсмъртното си тяло и лежал дълго време, неспособен да изпита нищо друго, освен всепоглъщаща, заслепяваща болка.

Накрая го открило племе, наречено синтийци. Те не били гърци и живеели като пирати по Егейския бряг. Сред гърците не се славели с добра репутация, но били мили с Хефест. Отнесли го до селото си и се погрижили за него, доколкото могат. Заради това Хефест станал техен покровител и отворил нова работилница в Лемнос, която станала и негова главна щабквартира. През следващите векове гърците посещавали Лемнос, за да видят мястото, където Хефест паднал на земята за втори път. Вярвали, че почвата там е учудващо лековита, може би защото златният Икор попил в земята. Малко лемноска кал по кожата ти и синините изчезвали. Раните се изцерявали. Предполагало се, че почвата може да излекува дори змийско ухапване.

Така че следващият път, когато те клъцне кобра, не се плаши! Само вземи полет до Лемнос и похапни малко пръст. Ще се оправиш.

Хефест оздравял и накрая стигнал обратно в Олимп. Впоследствие той и Зевс стояли настрана един от друг, преструвайки се, че инцидентът „Сайонара, майсторе!“ никога не се е случвал. Хефест предположил, че Зевс се е бил изнервил и е прекалил, а и не искал да насилва късмета си. Бил наистина уморен от това постоянно да го хвърлят от върха на планината.

Хефест прекарвал по-голямата част от времето си в работилниците на Лемнос, на океанското дъно или другите острови по Средиземноморието. Всеки път, когато видите бълбукащ или пушещ вулкан, който бълва лава, има голяма вероятност там да си почива Хефест и да нагрява пещите си.

Понеже използвал вулкани, с които да захранва работилниците си, Хефест бил бог и на вулканите. Самата дума вулкан идва от римското му име. Не, не става дума за извънземните от „Междузвездни войни“. Оф, или беше „Стар Трек“. Все ги бъркам.

Свещеното му животно, разбира се, било магарето, но харесвал също и кучета. Неговата любима птица била жеравът, вероятно защото и той имал странни крака, които не пасвали на останалата част на тялото, напомняйки един добре познат ви ковач.

Хефест бил известен най-вече с ковачеството си. Прочетете старите гръцки автори, които описват страница след страница всеки щит или парче броня, направени от Хефест, всяка разцветка и украса, какъв размер уплътнители е използвал, колко пирона и… Хъррр…

Съжалявам. Заспах само при мисълта за това.

За да ви предам същественото, ще кажа, че Хефест работил добре. Изработил тронове за всеки от боговете и повечето от тях дори не били оборудвани с капани. Направил серия вълшебни триножници — трикраки маси с колела, които се състезавали в планината Олимп, носели напитки, ордьоври и какво ли още не. Ако отседнеш в планината Олимп и запиташ: „Къде ли си оставих айфона?“, скоро ще се появи трипод, който ще се търкулне до теб, ще отвори чекмедже и вътре ще е твоят телефон. Полезни били тези мъници.

Хефест също изковавал най-добрите брони и оръжия. Наистина върховните циклопи и телкините били велики майстори, но никой не можел да се мери с бога на ковачите. Херкулес, Ахил, големите гръцки герои? Всички те използвали марка „Хефест“. Не мисля, че е било само заради рекламата.

Направил колесници за олимпийците с по-добро окачване, завиващи колелета, въртящи се остриета по тях, всякакви екстри по желание. Майсторял всичко — от съкровища до дворци. На царя на Киос изградил цяло подземно имение като таен бункер.

Специалитетът му обаче били автоматоните — механични същества, които всъщност били първите роботи. В работилницата си Хефест имал механични жени, направени от злато. Изковал четири за храма на Аполон и те всички пеели хармонично в негова чест. За цар Алкион Хефест изработил две метални кучета пазачи — едното златно, другото сребърно, — които били по-умни и по-свирепи от нормалните кучета. На цар Лаомедон направил златна лоза, която наистина растяла. За цар Минос измайсторил огромния метален войник, наречен Талос, който патрулирал на границата на двореца ден и нощ. Метални коне, метални бикове, метални хора. Кажете си го. Ако някой ден стана цар, ще го помоля за армия златни камили, които да плюят киселина.

Извинете. Пак се разсеях.

Следващият епизод, на който трябва да се спра, е за реакцията на Хефест, когато узнал, че жена му Афродита му изневерява. Историята е тъмна и в нея няма замесени камили, но Афродита и Арес биват унизени, а това винаги е симпатично.

Афродита никога не била искала да се омъжва за Хефест. Богинята на любовта се вълнувала от външния вид, а този на Хефест бил ужасен.

Хефест опитал да бъде добър съпруг. Нямало значение. Веднага щом се оженили, Афродита станала любовница на бога на войната Арес, а Хефест сякаш единствен не знаел за това.

Защо е бил толкова наивен? Нямам представа. Може би е искал да вярва, че Афродита ще го обикне. Може би е преценил, че ако се държи добре, точно така ще стане. Разбира се, забелязал, че другите богове си шушукат и се подхилкват зад гърба му, но бил свикнал с това.

Започнал да подозира, че нещо не е наред, когато Афродита родила първото си дете. Хефест очаквал то да е сакато като него или поне да има черти на баща си — безформена глава, брадавици по лицето, може би брада.

Но момченцето, Ерос, било съвършено — красиво и здраво. И много приличало на Арес.

„Хм — помислил си Хефест. — Странно.“

Следващото отроче на Арес било момиче на име Хармония. Тя отново никак не приличала на Хефест. На ковача му станало неудобно. Всеки път, когато наричал Хармония „моя дъщеря“, останалите богове се мъчели да не избухнат в смях. И защо ли Афродита и Арес се споглеждали така самодоволно?

Накрая титанът Хелиос съжалил Хефест. Той виждал всичко от своята слънчева колесница гаджеловка в небето — дори това, което не искал да види. Така че бил забелязал, че Афродита и Арес не са „просто приятели“.

Една нощ той дръпнал Хефест настрана и му рекъл:

— Пич, няма начин да се изразя по-меко. Жена ти ти изневерява.

Хефест се почувствал все едно са го ударили с трикилограмов чук в лицето. От онези с дръжка от фибростъкло и двойна желязна глава.

— Изневерява ми? — повторил той. — Невъзможно!

— Много е възможно — казал мрачно Хелиос, — лично ги видях. Не че гледах! Но бе трудно да ги пропуснеш.

Слънчевият титан обяснил, че Афродита и Арес често се промъквали в апартамента на Хефест, докато богът на ковачите работел в пещите. И в собствената му спалня ставали изключително палави.

Хефест се почувствал така, сякаш някой изковава наново сърцето му. То се стопило от мъка. След това се нагорещило от ярост. После се втвърдило в нещо по-остро и здраво.

— Благодаря за информацията — казал на Хелиос.

— Мога ли да сторя нещо? Да ги изгоря лошо?

— Не — отвърнал Хефест, — сам ще се справя.

Хефест се върнал в пещите си и приготвил много специална мрежа. Създал златни нишки, тънки като паяжини, но здрави като кабели на мост. Омагьосал ги така, че да се залепят за всичко, което хванат, да се втвърдяват по-бързо от цимент и да задържат жертвата си неподвижна.

Изкуцукал до спалнята си и поставил мрежата над старинния креват, така че тя увиснала като невидима завеса. След това поставил жица на чаршафите, която да задейства капана. После се затътрил към хола, където Афродита четяла поредния горещ любовен роман.

— Сладурче, отивам до Лемнос! — обявил Хефест. — Ще остана там няколко дни.

— О? — Афродита вдигнала очи от книгата. — Няколко дни, казваш.

— Да. Ще ми липсваш. Довиждане!

— Чудесно — ухилила се Афродита, — забавлявай се!

Хефест взел кутията с инструменти, оседлал магарето и излязъл. В същото време Арес гледал от близкия балкон. След като богът на войната се уверил, че Хефест наистина отива към Лемнос, слязъл надолу към апартамента на ковача, където Афродита го чакала.

— Хей, бебче — казал Арес, — липсвах ли ти?

Отишли в спалнята, но нямали време да се разгорещят. Щом се съблекли по бельо и скочили в легло, капанът се задействал.

Златната мрежа паднала и залепнала за тях като лепенка за мухи. Двамата богове се развикали, опитвайки да се освободят. И Арес крещял по-силно от Афродита. Но били залепени за кревата, неспособни да помръднат или да сменят формата си.

Хефест, който се бил върнал, нахлул в стаята с брадва в ръка.

— Татко се прибра! — изръмжал той.

Изкушил се да постъпи като Кронос и да превърне спалнята си в сцена от филм на ужасите, но решил, че не бива. Според Хефест нямало нищо по-шокиращо и унизително от това да остави любовниците както са — пленени в изневярата, с притиснати до кревата крайници, все едно ги е блъснала кола. Арес викал и хленчел до Афродита, обут само с червени чорапи и боксерки на G. I. Joe. Хефест отишъл до тронната зала на Олимп, където боговете се били събрали да обядват.

— Не яжте още — казал той на всички, — искам да ви покажа нещо, от което може да повърнете.

Заинтригувани, боговете го последвали в спалнята, където се изправили пред новия шедьовър, създаден от Хефест.

— Виждате ли? — настоял Хефест. — Ето как съм възнаграден, задето се мъчех да съм добър съпруг. В мига, в който си тръгнах, двамата започнаха да играят на шушу-мушу. Собствената ми жена ме мрази, защото съм сакат и грозен, и ми изневерява с този глупак. Гади ми се. Искам да повърна. Не е ли това най-отвратителното нещо, което сте виждали?

Останалите богове останали притихнали. Хермес се разтреперил в опит да се удържи. Зевс си казал: „Няма да се смея. Няма. Не“.

После забелязал погледа на Деметра и не издържал.

— АХАХАХАХХА! — превил се той на две и се уплашил, че ребрата му ще се пукнат. Останалите богове се присъединили.

— Яки боксерки, Арес! — викнал Аполон. — Не е истина! G. I. Joe! Хахахахаах!

— Очарователна си, Афродита — изсмяла се и Атина.

Боговете така и не могли да сподавят смеха си. Скоро се търкаляли по пода, бършели сълзите от очите си и снимали с мобилните си телефони, за да споделят в социалните мрежи.

Първоначално Хефест бил бесен. Искал да се развика на всички, че трябвало да го приемат насериозно. Бил унизен и оскърбен!

След това си поел дълбоко въздух. Афродита и Арес били унизените. Другите богове щели да си разказват тази история векове наред. Всеки път, щом двамата любовници влезели в тронната зала, олимпийците щели да сподавят смеха си, спомняйки си разрошената коса на Афродита и червените чорапи на Арес. Това щяла да бъде най-глупавата семейна история на всички времена.

След дълго време боговете успели да се съвземат.

— Добре — казал Посейдон и изтрил сълзите от очите си, — това беше много забавно. Сега обаче трябва да ги пуснеш.

— Не! — изръмжал Хефест. — Защо да не ги оставя така завинаги?

Зевс се прокашлял.

— Нали се разбрахме да не си причиняваме повече това един на друг. Отмъсти си. Сега ги пусни.

— Хубаво — погледнал Хефест баща си. — Афродита може да си върви… щом ми върнеш зестрата. Не я искам в апартамента, нито в живота си. Не е достойна за моя жена.

Зевс пребледнял. В онези времена, ако човек или бог пожелаел да се ожени за някоя, трябвало да даде на семейството подаръци, наречени зестра. И понеже Афродита нямала баща, Зевс я е дал вместо него и после намазал с всички хубави изобретения, дело на Хефест. Щом Хефест си искал зестрата, това означавало, че с брака било свършено. Означавало също, че Зевс трябвало да върне бронзовия тостер, стиковете за голф, плазмения телевизор и още няколко забавни играчки.

— Ами добре — казал Зевс, — предполагам, че Афродита може да си остане в мрежата.

— Зевсе! — скарала се Хера. Не харесвала Афродита, но още по-малко й се нравело богините да бъдат в плен.

— Ох, добре — съгласил се Зевс. — Хефест може да си вземе обратно зестрата. Афродита официално вече е извън живота му.

— Тя никога не беше в него — промърморил Хефест.

Посейдон все още изглеждал разтревожен. Въпреки различията си с Арес, двамата обикновено се разбирали. Чувствал, че трябвало да защити бога на войната, тъй като никой друг не искал да го направи.

— Трябва да пуснеш и Арес — казал Посейдон, — така е редно.

— РЕДНО? — изревал Хефест. — Той ме направи на глупак в спалнята, а ти ми говориш за това какво било редно?

— Виж — казал Посейдон, — разбирам. Поискай някаква цена. Лично гарантирам за Арес. Той ще я плати.

Арес изскимтял, но не се осмелил да възрази. Златната мрежа била раздразнила нежната му кожа.

— Добре — казал Хефест, — щом Посейдон гарантира, става. Искам сто фургона брони, оръжия и трофеи от крепостта на Арес. Аз ще си ги избера.

Това била висока цена, тъй като Арес харесвал трофеите си, но въпреки това кимнал, отговаряйки положително.

Хефест пуснал двамата любовници. Както и очаквал, историята била предъвквана на масата на Олимп векове наред, така че Арес и Афродита станали за посмешище. Афродита и Хефест никога повече не заживели заедно. Дали били разведени? Не знам. Но бракът им никога не е бил нещо повече от формалност.

След това Хефест се чувствал свободен да има връзки с други жени. Много от тях му родили деца. Освен това мразел отрочетата на Афродита и Арес, дори да не го заслужавали. Споменах ви вече за Хармония, низшата богиня, която станала смъртна и после се омъжила за Кадъм. Накрая двамата се превърнали в змии.

И сякаш това не било достатъчно за цял един живот, Хармония получила и прокълнат подарък за сватбата от Хефест. Той я мразел, тъй като му напомняла за изневярата на Афродита с Арес. Вината не била на Хармония, но дори по-симпатичните богове като Хефест можели да бъдат гадни.

Когато Хармония се омъжила за Кадъм, Хефест й направил златна огърлица като подарък за сватбата. Бил най-красивият подарък, който можеш да си представиш, обсипан със скъпи бижута и с изящна златна верижка. И съвършено прокълнат. Донесъл лош късмет на Хармония — очевидно, щом са я превърнали в змия, — но се предал и на потомците й.

Всеки, който носел тази огърлица, бил сполетяван от ужасна трагедия. Няма да навлизам в детайли, но това показва, че и Хефест си е имал тъмна страна. Намерите ли една от огърлиците му, проверете надписа върху нея. Ако пише: „Честито, Хармония!“, я изхвърлете.

Първата връзка на Хефест след Афродита била с богиня на име Агая. Тя била една от Милостивите. Нямам предвид в смисъл на милостиня. Милостивите били три сестри, които отговаряли за удоволствията. Били слугини на Афродита, затова тя се дразнела, когато Хефест ги ухажвал.

Все едно й казвал:

— Не само те зарязах, но и излизам с една от слугините ги. Оправяй се.

Така или иначе, на Хефест и Агая им се родили няколко божествени дъщери. След това Хефест имал връзка с няколко смъртни, които станали царе на различни гръцки богове.

Дори въртял любов е нимфа на име Етна, богиня на планината в Сицилия. Ако сте чели внимателно, се сещате, че Зевс ударил в същата планина великана Тифон. Не съм убеден защо Хефест е искал да се обвърже със смазана планинска нимфа, но двамата с нея имали деца, които се наричали паликои — духове на горещите извори и гейзери. Ако отидете в парка „Йелоустоун“ и видите изригване, извикайте:

— Много поздрави от Хефест и се обаждайте по-често на стария си баща!

Най-чудатите деца на Хефест обаче били двама близнаци, които му родила морската нимфа Кабейро. Те се наричали Каберои, на майка си, но истинските им имена били Алкон и Евримедон. Не, не ви е нужно да запаметите тази информация за контролно. Ако учителят каже друго, значи е гаден!

Кабероите много приличали на Хефест — добри, но невероятно грозни ковачи. Понякога ги наричали джуджета, макар че може би били ниски само в сравнение с баща си. Помагали в ковачницата в Лемнос и дори в негово име отивали на война. Веднъж придружили Дионис чак до Индия. Там изпаднали в беда и Хефест трябвало да ги спасява.

Не знаете, че богът на виното обявил война на Индия? Истина е. Ще стигнем и дотам. Но сега ми се дочете поезия.

Не обичате поезия?

ЖАЛКО.

Аполон става нетърпелив. Иска да напиша глава и за него, тъй като е най-готиният бог на Олимп. Поне така казва самият той.

Не можем да го отлагаме повече.