Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (13)

Атина си прибира кърпичка

Преди около милион години ви споменах за първата съпруга на Зевс, титанката Метида. Помните ли я? И аз не. Трябваше да се върна назад и да проверя. Всички тези имена — Метида, Тетида, Темида и Мида — получавам главоболие в старанието си да не ги объркам.

Ето обаче какво се случи миналата седмица на Боговете на Олимп.

Метида била бременна от Зевс. Пророчество гласяло, че детето ще е момиче. Но ако Метида и Зевс после имали и второ дете, щяло да бъде момче, което след като порасне, щяло да завземе трона на Зевс. Като чул това, Зевс реагирал нормално. Паникьосал се и глътнал бременната си жена цяла.

Идилия.

Но какво станало след това?

Ами безсмъртните не умирали, дори след като попаднели в стомасите на други безсмъртни. Затова Метида родила дъщеря в стомаха на Зевс. Чувствайте се свободни да повърнете. Но по-добре изчакайте, става и по-лошо.

Метида се превърнала в чиста мисъл, тъй като и без това била титанка на мислите. Затова вече съществувала само като вътрешен глас на Зевс. Дъщеря й обаче пораснала в тялото на баща си, както олимпийците от предишното поколение — в стомаха на Кронос. След като детето се превърнало в малка жена, на която й било много неудобно в нечий чужд корем, започнала да търси начин да излезе на бял свят. Но възможните варианти не й допадали. Ако изскочела от устата на Зевс, всички щели да й се смеят, че той я е повърнал, а това било страшно унизително. От другата страна на стомашно-чревния тракт — НЕ! Този вариант бил още по-лош. Тя била силна млада богиня, та може би щяла да успее да излезе от гърдите на Зевс, но така всички щели да я помислят за чудовище от филмите за Пришълеца, което отново не било впечатлението, което искала да направи.

Накрая й хрумнала идея. Превърнала се в чиста мисъл — трик, на който я научила Метида — и се покатерила по гръбначния стълб на Зевс, за да влезе в мозъка му, където пак върнала формата си. Започнала да рита, да вика и да удря черепа на Зевс, вдигайки колкото се може повече шум. (Може би там е имало много място да се движи, тъй като мозъкът на Зевс бил доста малък. Не ме издавайте, че съм го казал.)

Както се досещате, това причинило ужасно главоболие на Зевс. Не можел да спи по цели нощи от бученето в черепа си. На сутринта опитвал да закуси, но не спирал да вика, да прави гримаси и да удря с вилица по масата:

— СТИГА! СТИГА!

Хера и Деметра се спогледали разтревожено.

— Скъпи? — попитала Хера. — Всичко… наред ли е?

— Главоболие! — изревал Зевс. — Силно, ама много силно главоболие!

За да онагледи думите си, господарят на вселената забил лице в палачинките си и те станали на нищо. Масата се напукала, но главоболието не минало.

— Аспиринче? — предложил Аполон като бог на лечителите.

— Чаша чай? — включила се и Хестия.

— Мога да ти счупя главата — предложил Хефест, бога на ковачите.

— Хефесте! — възмутила се Хера. — Не говори така на баща си!

— Какво? — настоял Хефест. — Имаме проблем. Мога да му отворя черепа и да погледна. Така напрежението ще спадне. А и той е безсмъртен. Няма да умре.

— Не, благодаря — направил гримаса Зевс. Внезапно червени петна затанцували пред очите му, болка пронизала цялото му тяло и един глас изкрещял от главата му:

— ПУСНЕТЕ МЕ ДА ИЗЛЯЗА! ПУСНЕТЕ МЕ!

Другите богове пребледнели, дори Аполон, който имал опит в мозъчната хирургия.

Хефест се надигнал от стола си.

— Момент да си взема шилото.

Хефест притежавал специално шило за твърди повърхности като метал или божии глави.

— Останалите отведете Зевс на трона и го задръжте там.

Боговете на Олимп се подготвили за спешната мозъчна операция. Завлекли Зевс до трона и не го пуснали, докато Хефест не взел инструментите си. Богът на ковачите не губел време. Отишъл при Зевс, поставил върха на шилото в средата на Зевсовото чело, вдигнал чука и…

— ПРАС!

Впоследствие го наричали Хефест Главотрошача.

Използвал достатъчно сила, за да пукне черепа на Зевс, без да го прави на кебап. При носа на Зевс се образувала пукнатина, достатъчно широка, че Атина да се измъкне. Пред очите на всички тя се пръкнала от челото на Зевс и пораснала, достигайки размерите на зряла богиня, облечена в сива роба и с доспехи. Носела бронзов шлем, копие и щит. Не знам откъде ги и взела. Може би ги е създала с магия, а може би пък Зевс да си е похапвал брони и дрехи за следобедна закуска. Така или иначе, направила запомняща се поява.

— Здравейте всички — казала тя спокойно, — аз съм Атина, богиня на мъдростта и военната стратегия.

Деметра припаднала. Хера изглеждала скандализирана, тъй като мъжът й бил родил от челото си, а и била сигурна, че Атина не е нейна дъщеря.

Арес, богът на войната, възразил:

— Не може да си богиня на войната! Аз съм богът на войната!

— Казах на мъдростта и военната стратегия — обяснила Атина, — отговарям за тези битки, които изискват планиране, изкусност, висока интелигентност. Ти може да си бог на войната откъм мъжката й част. Глупостите и кръвопролитията.

— Хубаво — отвърнал Арес, след което се намръщил. — Моля?

Хефест зашил пукнатината в главата на Зевс. Въпреки недоверието на останалите богове, Зевс настоял да приемат дъщеря му Атина в редиците си. Така тя станала една от олимпийците.

Както сте чували, Атина е богиня на мъдростта, което означава, че владеела полезни умения и можела да дава добри съвети. Дарила на гърците маслините, научила ги да смятат, да плетат, да използват волове за оран, да си мият зъбите и други такива.

Като богиня на военната стратегия предпочитала защитата пред атаката. Не обичала битките, но знаела, че понякога са необходими. Винаги предпочитала да спечели с добра стратегия и с измама. Опитвала се да дава минимални жертви, докато Арес харесвал най-много бойните полета, осеяни с разкривени трупове. (И да, бил сладур.)

Свещеното растение на Атина било маслината, тъй като в това се изразявал големият й дар, който поднесла на атиняните. Свещени животни — совата и змията. Според легендата совата символизира мъдростта на небето, а змията тази на земята. Аз това никога не го разбрах. Ако бухалите са толкова умни, защо само кръжат и бухат постоянно? Змиите също не ми се виждат свръхинтелигентни, но гърците смятали, че като съскат, изричат страшни тайни. Да бе, вярно. Вземи, че доближи гърмяща змия до ухото си, та да ти каже нещо важно.

Атина лесно се забелязва на старогръцките статуи и изображения. Тя почти винаги е облечена еднакво. Шлемът й е украсен с овни, коне, грифони и сфинксове, има и индиански перчем отгоре. Обикновено носи копие и щит, спартанска рокля без ръкави и вълшебно наметало на раменете си, наречено Егида. Според легендите наметалото е покрито със змийска кожа и на него като пискюл е закачена бронзовата глава на Медуза. Понякога описват Егидата като щит, а не като наметало. Предполагам, че никой не е гледал внимателно, та да провери коя е истината, понеже с главата на Медуза… Нали смисълът е да побегнеш с писъци.

Според много истории Атина дала Егидата на Зевс като подарък и тя технически е негова. От време на време обаче си я вземала. Представям си следния разговор:

— Тате, може ли да взема отсечената глава на Медуза за тази вечер? Ще излизам с приятели.

— Да, миличка, само я върни до полунощ и не вкаменявай никого.

Дълго време една от най-големите загадки била защо Атина е наричана Палада. Навремето аз лично смятах, че казват „на Атина палата“ и че тя си има имот. Сигурно край морето. Или тайна лаборатория.

Дори гърците не били сигурни защо любимата им богиня се наричала така, но чух, че истината е следната…

Когато Атина била млада богиня, наскоро излязла от челото на Зевс, баща й я изпратил да живее с нимфите от езерото Тритон в Либия на северноафриканското крайбрежие.

— Ще ги харесаш — обещал Зевс, — те са войнолюбиви жени като теб. Може и да те научат на няколко номера!

— Съмнявам се — отвърнала Атина, — защо ме отпращаш?

Зевс опитал да се усмихне, но това не било лесно. Челото още го боляло.

— Виж, миличката ми бойна щерка…

— Не ме наричай така!

— През целия си живот си била в стомаха ми — отвърнал Зевс. — А така ще научиш нещо повече за широкия свят. Ще дам на другите олимпийци време, за да те приемат в съвета. Малко ги плашиш, да знаеш. Хем си умна, хем силна.

Атина била поласкана, затова се съгласила да прекара известно време в Африка. Там много й харесало, точно както Зевс бил предвидил. Нимфите от езерото Тритон се оказали отлични бойци и атлети, може би защото живеели в сурова местност. Атина усвоила изкуството на нинджа от тях. А те я смятали за най-хубавото нещо от нарязаната амброзия насам.

Най-добрата й приятелка била Палада, единствената нимфа, която успявала да победи Атина в ръкопашен бой. Имали еднакъв вкус, що се отнася до брони и оръжия, както и еднакво чувство за хумор. Мислели толкова сходно, че можели да довършват взаимно изреченията си. За нула време станали най-добри приятелки.

Един ден Атина и Палада се борели край брега на езерото, когато Зевс погледнал от небето, за да види какво прави дъщеря му.

Шокирал се. Атина и Палада се сражавали с такава сила и бързина, та той не разбрал, че битката е приятелска. Изглеждало така, сякаш Атина можела да изгуби живота си! (Да, знам, тя е безсмъртна и нямало как да умре, но Зевс много треперел на дъщеричката си и забравил този факт.)

Палада замахнала с копие към гърдите на Атина и Зевс се паникьосал. Появил се от небето зад Атина и вдигнал Егидата, която пазел точно за такива моменти. Палада я видяла. Бронзовото лице на Медуза шокирало нимфата. Атина блокирала копието на приятелката си и контраатакувала, като замахнала със своето копие към корема на Палада. По принцип Палада трябвало да избегне удара. Атина това й очаквала. Този път обаче Палада била прекалено бавна. Копието пронизало стомаха на нимфата и излязло от другата страна. Палада се свлякла на земята.

Нимфите са вълшебни същества. Могат да живеят дълго и са твърде издръжливи. Дори вида на Медуза. Ала не са безсмъртни. Ако промушите нимфа с копие, тя ще умре.

И Палада умряла.

Атина паднала на колене и заридала от ужас и скръб. Прегърнала бездиханното тяло на нещастната си приятелка и се загледала към Зевс, който си висял във въздуха с Егидата.

— ТАТКО! — изкрещяла Атина. — ЗАЩО!

Като се взрял в сивите, буреносни очи на дъщеря си, Зевс се уплашил почти колкото и от великана Тифон.

— Абе, аз си помислих, че… не исках… опа!

След това изчезнал и избягал на Олимп.

Атина потънала в скръб. Тялото на приятелката й се разширило във водите на езерото Тритон, както ставало често с водните нимфи, ала Атина решила да почете Палада със свещен монумент. Богинята й построила дървена статуя и я оцветила с такова умение, че изглеждала като жива. После отрязала малка част от наметалото Егида — което в божествения си размер е огромно — и покрила с него раменете на Палада. Статуята се превърнала в ценен артефакт. Накрая я отнесли в град Троя, където имало специално светилище, наречено Паладиум, мястото на Палада. Жените ходели там и търсели закрила от Атина. Никой нямал право да ги нарани. Но мъжете не можели дори да погледнат към статуята. Наказанието за това било смърт.

Статуята на Палада приличала толкова много на Атина, че хората започнали да я наричат Атина Палада. После се объркали и нарекли така и самата богиня. Тя не възразила. Приемайки името на приятелката си, съхранила паметта й.

Затова може да я наричате Атина Палада и да не я питате за палата й. От личен опит ви казвам, не го намира за смешно.

Всъщност, като се замисля, Атина изобщо нямала чувство за хумор.

Да вземем например начина, по който се отнесла с Арахна. Брутално.

Арахна започнала живота си, без да има никакви предимства. Живеела в царство, наречено Лидия, днешна Турция. Не било нищо особено, нещо като Южна Дакота на Древна Гърция. Извиняваме се на Южна Дакота.

Родителите на Арахна оцветявали вълна. Това означавало, че по цял ден слагали и бъркали дрехи в кофи с воняща, гореща лилава супа. Все едно в наши дни да работиш във верига за бързи закуски.

Починали, когато Арахна била млада. Така тя останала без семейство, приятели и пари. Въпреки това заради уменията си се превърнала в най-известното момиче в царството. Можела да плете както никой друг.

Знам какво си мислете. Олеле, плете. Южна Дакота става интересна. Обаче защо не пробваш ти да изплетеш нещо? Трудно е! Обръщал ли си внимание на плата на ризата си? Следващият път, когато ти е скучно в час по химия например, пробвай. Платът се прави от нишки, милиони нишки, които се въртят нагоре и надолу. Някой трябва да набави материала — вълна, памук или какъвто и да е друг, — да нагласи така нещата, че фибрите да гледат в една посока, а после да го завърти в малките нишки. След това трябва да запреде милиарди от тях, които да са паралелни една на друга като струни на китара, и да ги вплете.

Днес имаме машини за тази цел. Едно време обаче всичко ставало ръчно. Изработването на всеки сантиметър от дадена дреха отнемало часове. Повечето хора имали възможност да си позволят само една риза и едни панталони, понеже били много трудни за правене. Чаршафи, завивки? Забрави!

И всичко това в случай че дрехата е едноцветна. Ами ако искаш кройка и някаква разцветка? Трябва да планираш кои нишки да оцветиш, и то на правилното място. Досущ като гигантски пъзел. С моята хиперактивност никога не бих могъл да се справя.

Плетенето било единственият начин да се сдобиеш с дрехи. Затова бил нужен добър плетач, освен ако човекът не предпочитал да ходи гол.

Но за Арахна това било лесно. Можела да ти направи хавайска риза с изрисувани цветя, жаби и кокосови орехи за около пет минути. Била способна да изработи завивки със сребърни и сини нишки, които изглеждали така, че като помръднат, сякаш истински облаци прекосяват синьото небе. Най-много обичала да шие гоблени — големи картини от плат, които да окачиш на стената си. Те били само за украса и повечето плетачи ги намирали за прекалено трудоемки, затова само царе и високоплатени футболисти можели да си ги позволят. Арахна обаче се забавлявала, докато ги прави, и ги подарявала наляво и надясно.

Така станала прочута.

Скоро местните започнали да се събират в колибата на Арахна всеки ден, за да я гледат как работи. Дори нимфите напускали горите и потоците, за да ахкат над плетивата й. Нейните гоблени били дори по-красиви от природните творения.

Ръцете на Арахна сякаш летели. Взимала парче вълна, вплитала го в нишка, оцветявала го, с каквато багра иска и за по-малко от секунда го закачвала за стана си. Когато имала цяла редица нишки, закачвала страничните за дълго парче дърво, наречено хурка, което било като огромна игла за шиене. Завъртала хурката назад бързо като топка за тенис и сплитала нишките заедно в здрав плат. И понеже планирала цветовете внимателно, на плата като че с магия се появявала картина.

Навиваш, навиваш и… БУМ!

Внезапно пред теб се разкрива океанска сцена, направена от плат, но толкова реалистична, че вълните сякаш действително миели плажа. Водата блестяла в синкавозеленикави металически нишки. Вплетените хора били толкова добре измайсторени, че човек можел да види израженията на лицата им. Ако някой пожелаел да доближи лупа до пясъчните дюни, щял да забележи всяка отделна песъчинка. Арахна на практика измислила плетенето във висока резолюция.

— Невероятна си, Арахна — ахнала една от нимфите.

— Благодаря — Арахна си позволила да се усмихне самодоволно, докато се подготвяла за следващия си шедьовър.

— Сигурно самата Атина те е научила да плетеш — възкликнала нимфата.

Това било голям комплимент. Арахна трябвало да кимне, да каже благодаря и да продължи. Тя обаче се гордеела прекалено много с работата си. Боговете не й трябвали. Какво били сторили те за нея? Арахна се била изградила сама като личност! Родителите й били починали, оставяйки я без пукнат грош. Никога не е имала късмет.

— Атина ли? — изсумтяла Арахна. — Сама се научих да плета.

Тълпата се размърдала неспокойно.

— Но сигурно — казал един човек — трябва да благодариш на Атина за таланта си, тя е богинята, измислила занаята. Без нея…

— За теб няма да има гоблен! — Арахна ударила мъжа с едно кълбо прежда. — Никой не преде като мен! Ако Атина е толкова добра, да слезе тук и да докаже уменията си в съревнование с мен. Ще видим тогава кой е по-голям майстор.

Сещате се какво се е случило. Предизвикателството стигнало до Атина. А когато си богиня, не можеш да оставиш нещата така.

На следващия ден тя се спуснала на земята, ала вместо да дойде с копие и блестящи доспехи, решила да посети Арахна и да провери как всъщност стоят нещата. Тя била внимателна, обичала лично да проучва фактите, вярвала в това, че всеки заслужава втори шанс. Все пак, самата Атина била убила по погрешка най-добрата си приятелка Палада. Знаела, че стават и недоразумения.

Затова приела облика на немощна старица и надвиснала над колибата на Арахна, като се присъединила към тълпата, която се била събрала да гледа тъкачката.

Смъртната била добра. Нямало съмнение в това. Арахна изобразявала сцени с планини и водопади, с бляскави градове, потънали в следобедна жега, животни, които обикалят горите, морски чудовища, които изглеждали толкова ужасяващи, че сякаш щели да се измъкнат от гоблените и да нападнат. Арахна плетяла с нечовешка скорост, подхвърляйки гоблените сред публиката като награди. Всеки зрител бил щастлив, задето си тръгвал с ценен подарък.

Момичето не изглеждало алчно. Просто искало да сподели изкуството си с останалия свят. Атина уважавала това. Смъртната Арахна не била от богато семейство, не била завършила скъпарско училище. Нямала връзки и била постигнала всичко със собствени сили. Атина решила да не бъде толкова строга.

Богинята си проправила път през тълпата и заговорила Арахна, докато момичето работело.

— Знаеш ли, миличка — казала баба Атина, — може да съм стара, но съм помъдряла с годините. Ще приемеш ли съвета ми?

Арахна изсумтяла. Била заета да плете и не й трябвали мъдри съвети, ала не казала нищо.

— Ти си много талантлива — продължила Атина. — Няма нищо лошо в това, че хората славят таланта ти. Заслужила си го! Но се надявам да благодариш на богиня Атина за дарбата си. Тя е измислила тъкачеството и предава тънкостите му на смъртни като теб.

Арахна спряла да преде и погледнала старицата.

— Никой не ми е давал нищо, бабо. Може би очите ти са изгубили остротата на зрението си, но все пак виж този гоблен. Сама съм го направила. Няма какво да благодаря на други за труда си!

Атина опитала да запази спокойствие.

— Виждам, че си горда. И с основание. Ала обиждаш богинята. Да бях на твое място, бих поискала прошката й веднага. Сигурна съм, че ще я даде. Тя е милостива към всички, които…

— Върви си, бабо! — избухнала Арахна. — Запази си съветите за твоите дъщери и внучки, на мен не ми трябват. Ако толкова обичаш Атина, кажи й да ме намери и да проверим коя е по-добрата тъкачка!

Това преляло чашата.

Маскировката на Атина изчезнала във взрив от светлина. Богинята се възправила пред тълпата, а щитът и копието й блеснали.

— Атина пристигна — казала тя — и приема предизвикателството.

Съвет от професионалист — ако си смъртен и пред теб се появи богиня, просни се по очи и се подмазвай, за да оцелееш следващите няколко минути.

Тълпата го сторила, но Арахна не си поплювала. Наистина вътрешно била ужасена. Лицето й пребледняло, после поаленяло, а сетне отново пребледняло. Въпреки това успяла да се изправи и да изгледа кръвнишки богинята.

— Хубаво! Да видим какво умееш, бабо!

— Ооо! — възкликнала тълпата.

— Какво умея ли? — изстреляла Атина. — Някакво момиченце от Лидия ли ще ме учи да плета! Когато приключим, хората ще ползват твоите гоблени за тоалетна хартия!

— Леле! — ужасила се тълпата.

— Така ли? — изсъскала Арахна. — В главата на баща ти трябва да е било много тъмно, щом смяташ, че можеш да плетеш по-добре от мен! Зевс сигурно е глътнал майка ти, за да не се родиш и така да си спестиш унижението!

— Ужас! — обадила се тълпата.

— Така ли бе? — изръмжала Атина. — То, щото твоята майка…

След което богинята се спряла и си поела дълбоко въздух.

— Знаеш ли какво? Много се разприказвахме. Време е да предем. Всяка ще направи по един гоблен. Победителката печели правото да натрие носа на победената.

— Мхм — Арахна сложила ръце на бедрата си, — и кой ще реши кой печели. Ти?

— Да — отвърнала лаконично Атина, — кълна се в реката Стикс, че ще отсъдя справедливо. Освен ако не искаш смъртните да вземат решение?

Арахна погледнала ужасените смъртни и разбрала, че е загазила. Те, естествено, щели да изберат Атина, каквото и да изпредяла Арахна. Нямали да искат да станат на пепел, нито да се превърнат в крастави жаби, задето са оскърбили богинята. Арахна не повярвала и за минута, че Атина ще бъде честна, но може би боговете все пак трябвало да спазват клетвите си в река Стикс.

Арахна решила, че няма избор, затова избрала да запази достойнството си.

— Ами давай тогава, Атина. Ще ти трябва ли станът ми, или ще ти е нужен друг, с помощни колелета.

— Благодаря — стиснала зъби Атина, — но си имам свой стан.

Богинята щракнала с пръсти. Сияен стан се появил до този на Арахна. Богинята и смъртната седнали и започнали да тъкат.

— ТЪЧИ! ТЪЧИ! — викала тълпата и юмруци се размахвали във въздуха.

Лидийците изпуснали момента да разпространят реклами и да си намерят спонсори, тъй като това щяло да бъде най-гледаното тъкаческо шоу в историята на Древна Гърция.

Атина и Арахна продължили да се обиждат, но чрез гоблените си. Атина изтъкала сцена на боговете в цялата им сила, седнали в съвещателната зала на планината Олимп, сякаш за да кажат:

— Ние сме най-добрите. Забравете останалите.

Изобразила храмовете на Акропола в Атина, за да внуши как мъдрите смъртни се кланят на боговете. Сетне, за да подчертае тезата си, Атина втъкала и някои предупреждения в дрехата. Ако човек погледнел внимателно, можел да разпознае цяла галерия от известни смъртни, дръзнали да се сравнят с боговете и превърнати заради това в животни или палачинки.

В същото време Арахна изтъкала различна история. Изобразила на гоблена всяка глупост, извършена от боговете. Например как Зевс се превъплътил в бик, за да отвлече Европа. Как Посейдон преследвал Деметра, преобразявайки се в жребец, докато тя самата била бяла кобила. Бедната Медуза, невинно момче, съблазнено от Посейдон и превърнато в отвратително чудовище от Атина. Направила боговете да изглеждат глупави, зли, жестоки спрямо смъртните… и, уви, трябва да призная, че разполагала с материал, който да използва.

Когато гоблените били завършени, тълпата притихнала, понеже и двата били невероятни. Този на Атина бил величествен и спирал дъха. От него човек го лъхала силата на олимпийските богове. Творението на Арахна представлявало най-жестоката критика, отправяна някога към боговете. То те карало и да се смееш, и да плачеш, и да се ядосваш. Но въпреки това бил красиво.

Атина гледала ту единия, ту другия гоблен в опит да прецени кой е по-добър.

Според някои разказвачи Атина спечелила, но това не било вярно. Богинята била принудена да признае, че двата гоблена са съвършено равностойни като качество на изработката.

— Равен — казала тя с нежелание. — Умението, техниката, цветовете… иска ми се, ала не мога да намеря недостатък.

Арахна опитала да се изправи, но работата й била отнела силите. Ръцете я болели, гърбът й бил изтръпнал, самата тя била изгърбена от усилието.

— И сега какво? Нова игра? Освен ако не се страхуваш…

Сега вече Атина избухнала. Взела дървената част на тъкачния си стан, който подозрително напомнял бухалка.

— Сега ще си го получиш, задето оскърби боговете!

ПРАС! ПРАС! ПРАС!

Богинята заудряла Арахна по главата, докато смъртната тъкачка тичала насам-натам в опит да се скрие. Тълпата първоначално била ужасена. Но после направила това, което правят хората, когато са уплашени, изнервени и бива пребит някой друг. Започнали да се смеят и да се подиграват на Арахна.

— Довърши я, Атина! — извикал някой.

— Кой е шефът сега, момиченце! — обадил се втори.

Същите смъртни, които гледали в захлас изкуството на Арахна, наблюдавали я дни наред с надеждата да получат безплатен гоблен, сега се обърнали срещу нея, обиждали я и се радвали, когато Атина я удряла.

Жестоко? И още как. Мен ако питате, с поведението си тълпата създала картина на човечеството, точно толкова обидна и справедлива, колкото бил гобленът на Арахна за боговете.

Накрая гневът на Атина стихнал. Тя се обърнала и видяла как смъртните се хилят и сочат с пръст Арахна. Тогава Атина осъзнала, че е прекалила с наказанието.

— Достатъчно! — изкрещяла богинята. — Нима така бързо се обръщате срещу една от вашите! Арахна поне има талант! Вие какво умеете? Нищо!

Докато Атина хокала тълпата, Арахна се изправила на крака. Цялото тяло я боляло, но най-наранена била гордостта й. Плетенето било едничката й радост, а Атина й я била отнела. Арахна никога повече нямало да изпита наслада от труда си. Съгражданите й, които така се стараела да зарадва, вече се били обърнали срещу нея. Очите й пламнали от срам, омраза и самосъжаление.

Изтичала до стана и взела една достатъчно дебела за въже плетка. Направила примка, сложила я на врата си, а след това дръпнала другия край на въжето по рамката на стана над нея.

Докато Атина и останалите забелязали, Арахна вече висяла от тавана, опитвайки да се самоубие.

— Глупаво момиче — рекла Атина. Изпитала жал, ала ненавиждала самоубийството, което смятала за деяние, достойно за страхливците. — Няма да те оставя да умреш. Ще живееш и ще плетеш. Завинаги.

Превърнала Арахна в паяк. Оттогава насам Арахна и децата й продължават да плетат. Паяците мразят Атина, тя също ги ненавижда. Но паяците мразят и хората, понеже Арахна така и не забравила срама и гнева, задето й се подиграли.

Каква тогава е поуката от тази история? Старите разказвачи ще рекат:

— Не се сравнявайте с боговете. Няма как да сте толкова добри.

Но това не било вярно.

Арахна била толкова добра.

Може би поуката се изразявала в това човек да знае кога да се хвали и кога да си държи устата затворена. Или че понякога животът не е честен, дори ако имаш таланта на Атина. А може би: Не раздавай безплатни гоблени.

Вие решавате.

След състезанието Атина скъсала гоблените, колкото и красиви да били. Мисля, че никой не излязъл в ролята на добрия герой в тази история. Сигурно оставате с впечатлението, че Атина била… Как да го кажа по-деликатно? Може би наистина е била богинята на мъдростта, но невинаги изборът, който правела, бил най-добрият.

Първо била доста суетна. Вземете например случая, когато измислила флейтата. Разхождала се из горите, когато чула змийско съскане. Помислила си:

— Я, двойка длъгнести неща, които вдигат шум!

И така решила да измисли нов музикален инструмент. Издълбала една тръстика, направила дупки в нея, духнала в единия край и се разнесла хубава музика.

Първоначално била много горда с флейтата. Дори не била богинята на музиката, пък ето че измислила такъв хубав звук. Занесла флейтата на Олимп, нетърпелива да я покаже на останалите богове, но веднага щом засвирила, другите богини се разхилили и почнали да си шепнат нещо.

Атина спряла по средата на песента.

— Какво толкова смешно има?

— Нищо — отвърнала Афродита, богинята на любовта.

— Музиката е прекрасна, скъпа — казала Хера, като се мъчела да не се разсмее.

Ако трябва да бъдем честни, повечето богини се страхували от Атина, понеже тя била силна и умна. Естествено, че й се подигравали зад гърба, опитвали да я прогонят от кликата си. Атина също не харесвала останалите богини. Смятала ги за глупави и повърхностни. Не искала обаче да я изолират. Полудявала, когато й се подигравали.

— Защо се смеете? — настояла Атина.

— Ами… — Деметра прикрила усмивката си, — когато свириш на флейтата, очите ти се кръстосват и издуваш бузи, а устата ти става много смешна.

— Ето така — показала Афродита, имитирайки лицето на Атина, докато свирела, а то приличало на патица със запек.

Боговете и богините избухнали в смях, а Атина избягала унизена. Ще решите, че като богиня на мъдростта би могла да се присмее сама на себе си и да не се обижда, но тя била толкова огорчена, че изхвърлила флейтата и я оставила да падне на земята.

Дори изрекла проклятие:

— Който свири на това проклето нещо — промърморила тя, — да го сполети най-лошото!

Накрая някой взел флейтата, но това е друга история…

След тази случка Атина станала дори още по-суетна. Като богиня на войната била решила, че няма да се омъжва. Не искала да има господар, нито пък да си губи времето с глупости като тази, наречена любов, за която Афродита не спирала да дудне.

Атина много ценяла личното си пространство. Една нощ решила да поплува в Централна Гърция, колкото да се отпусне. Плувала гола, а докато се миела под водопада, наслаждавайки се на мира и спокойствието, чула кашляне и хленч.

Погледнала към брега на реката и видяла старец, който я наблюдавал с увиснало чене и очи, кръгли като драхми.

Атина изпищяла.

Човекът също изпищял.

Атина напръскала очите му с вода и изкрещяла:

— Слепота!

Човекът веднага изгубил зрението си и очите му побелели. Отстъпил, залитайки назад, ударил се в едно дърво и паднал по задник.

— Г-господарке — завил той, — толкова съжалявам! Не исках…

— Кой си ти? — настояла Атина.

Бедният човечец обяснил, че се казва Тирезий, че е от близкия град Тива и бил излязъл на разходка. Нямал представа, че Атина е тук и действително съжалявал. Гневът на Атина се поохладил, тъй като мъжът очевидно казвал истината.

— Трябва да останеш сляп — рекла тя, — понеже никой мъж, който ме е видял гола, не бива да остава ненаказан.

Тирезий преглътнал.

— Ами добре.

— Но — продължила Атина — понеже това е инцидент, ще те компенсирам за слепотата ти с други дарове.

— Друг чифт очи? — предположил Тирезий.

Атина успяла да се усмихне.

— Нещо такова. Отсега нататък ще разбираш езика на птиците. Ще ти дам жезъл и е тяхна помощ ще може да вървиш, все едно още виждаш.

Не знам как точно се е получило това. Аз бих се притеснил, че птиците ще ми направят номер. Например такъв:

— Малко по-натам. Сега наляво. А сега бягай!

А аз ще падна в пропаст или ще се забия в тухлена стена. Но очевидно договорката свършила работа на Тирезий и птиците се погрижили за него. Това показва, че като се успокои, Атина е по-мека в наказанията си.

Едно нещо обаче не можела да понася. Момчетата да я свалят. А това ни отвежда към историята с Хефест. Поемете си дълбоко въздух, понеже нещата стават много странни.

Хефест бил куцият бог ковач. Ще ви разкажа повече за него, но по-нататък. Засега ви стига да знаете, че след като помогнал на Атина да изскочи от главата на Зевс, Хефест се бил влюбил в нея. В това имало смисъл, тъй като и двамата обичали инструментите и занаятите, както и да мислят и да разрешават технически проблеми.

Бедата била в това, че Атина мразела романтиката. Не понасяла дори мисълта да хване момче за ръката, камо ли да се омъжи. Дори Хефест да е бил красавец, Атина щяла да му откаже. Но Хефест си бил направо грозен. Феноменално грозен. Дори повече от това.

Опитал се да я сваля с лафове като следния:

— Здравей, миличка, искаш ли да видиш какъв чук си имам?

Ей такива неща.

Атина винаги го подминавала, но Хефест я следвал с куцукане.

Тя не искала да бяга с писъци, понеже не била някоя беззащитна смъртна или глупава богиня принцеса, която припадала и пърхала с клепки. Тя била богиня на войната!

Затова продължила да подминава Хефест и да го навиква да я остави на мира. Накрая бедничкият се изпотил, запъхтял се, понеже не можел да върви много с кривите си крака. Хвърлил се към Атина и увил ръце около кръста й.

— Моля те! — продумал той. — Ти си съвършената жена за мен!

Заровил лице в полата й, заплакал и заподсмърчал. Част от саждите се отъркали в крака й, където дрехата й се разделяла, а Атина изкрещяла:

— Отвратително!

Изритала Хефест настрана, взела най-близкото парче плат, което намерила — вероятно носна кърпа или салфетка, след което изтрила божествената влага от крака си и изхвърлила гнусния парцал от Олимп, където той паднал на земята.

После избягала.

Това трябвало да е краят на историята, но с плата станало нещо странно. В него имало есенция както от Атина, така и от Хефест. Някак си, когато платът паднал на земята, превърнал се в смъртно момче.

Атина чула плача на бебето. Опитала се да го игнорира, но за огромна нейна изненада почувствала майчински инстинкт. Прелетяла до земята и взела детето. Разбрала как се е родило то и макар цялата история да й била отвратителна, не можела да обвини малкото момченце.

— Предполагам, че технически си мой син — решила тя, — и макар да съм богиня дева те признавам за такъв. Наричам те Ерихтон.

Да имаш едно дете и да го кръстиш така? Не разбирам…

— Ако трябва да те отгледам — продължила тя, — първо ще те направя безсмъртен. Знам какво трябва да сторя!

Намерила дървено ковчеже и поставила бебето вътре. Сетне създала вълшебна змия и също я пъхнала вътре. Не правете това вкъщи, деца.

Бебето Ерихтон заспало със змията, увита около него.

— Ето — казала Атина, — няколко дни в тази кутия и змията ще усили божествените ти качества. Вече няма да бъдеш смъртен и ще се превърнеш в бог!

Затворила ковчежето и го отнесла в Акропола на Атина, което, естествено, било най-святото място. Дала кутията на дъщерите на Кекропс, първия цар на Атина.

— Не отваряйте кутията — предупредила тя принцесите, — трябва да остане затворена, инак ще се случи нещо лошо.

Принцесите обещали, но само след една нощ им станало любопитно. Били сигурни, че чули вътре да гука и гъргори бебе. Уплашили се, че детето е в беда.

— Що за богиня поставя бебе в кутия — промърморила една от тях, — по-добре да проверим.

Принцесите отворили кутията и видели змията, увита около бебето. Не знам защо се уплашили толкова. Може би са забелязали божествена светлина или нещо подобно, но полудели. Изпуснали кутията и хукнали към скалите до Акропола. Паднали и загинали.

Що се отнася до бебето, то било добре, но заклинанието се развалило, преди да е станало безсмъртно. Змията си отишла с пълзене, а Атина дошла да люлее детето. Била бясна, но понеже не можела да накаже принцесите, тъй като те вече били покойници, си го изкарала на бащата, цар Кекропс. Когато Ерихтон пораснал, той изгонил Кекропс и станал цар на Атина. Затова владетелите на Атина обичали да казват, че са потомци на Хефест и Атина, макар Атина да била вечната дева.

Затова не ми обяснявайте, че Атина не можела да има деца. Историята гласи друго. Освен това една от дъщерите на Атина ми е гадже, а съм сигурен, че не е родена от мръсна салфетка.

Но пък знае ли човек? По-добре да не съм просветен по въпроса.