Лоренцо Каркатера
Вълка (7)

5.

— Искаш от нас да поемем риска да изгубим всичко, което сме градили в продължение на десетилетия. — Мъжът, който седеше срещу мен, ме гледаше право в очите. — Да се опълчим на хора, които по-скоро биха жертвали живота си, отколкото да направят компромис. И какъв е смисълът? И без това те гледат да стоят далеч от нас. Защо да мътим водата?

Мъжът се казваше Антъни Замбели — глава на сицилианската Мафия. Беше наследил титлата и нрава от баща си, дон Франческо Замбели, човекът, изобретил ковчега с двойно дъно — най-удобния начин да се отървеш от труп, който мафията беше измислила. Антъни в много отношения беше по-умен и по-образован от баща си, разширил фамилния бизнес с круизните пътувания с луксозни кораби, прибирайки два долара от всеки пет, похарчени на борда на морските лайнери. Той помогна организацията ни да разшири бизнеса си с ресторанти и казина. Благодарение на него успяхме да наложим да купуват само от нас магданоз, което ни носеше по петнайсет милиона долара приходи годишно.

Коментарът на Замбели ме изненада. Преди срещата мислех, че от цялата група той ще е единственият, който охотно ще подкрепи плана ми. Но пък срещата ни тепърва започваше и накрая можеше и да се окажа прав. Антъни играеше ролята на мой помощник, понеже ми задаваше въпроси, на които аз се бях подготвил да отговоря. Знаех, че той не изпитва любов нито към руснаците, нито към мексиканците и на неговата територия в Сицилия всеки, за когото се подочуеше, че е свързан с терористи, изчезваше безследно, преди дори слухът да бъде потвърден или опроверган.

Отбелязах си мислено поведението му. Беше спокоен, любезен и ако наистина намерението му беше да провали плана ми, едва ли би могъл да сдържи огнения си нрав. Беше заел агресивна поза, но въпреки че постави под съмнение плана ми, той не го и отхвърли напълно. Само посочи какви са преките опасности и рискове.

— Ако сега не сторим нищо, после ще е късно — обърнах се аз към мъжете на масата. — Сега е настъпил часът. Достатъчно дълго отлагахме. Позволихме им да разширят територията си, силите им да нараснат. Може би това беше разумно в миналото, но вече не е. Да, може да изгубим всичко, ако започнем пълномащабна война с тях. Такъв риск съществува. Но ние ще изгубим всичко и ако не им се противопоставим. И това е повече от сигурно.

Това бяха най-влиятелните и могъщи мафиотски босове в света — Джанети от Камората седеше до Кодома от Якудза и до Цин, шефът на китайските Триади на дракона. Израелските „убийци“ бяха пратили на срещата Вайнер, бивш офицер от „Мосад“, а французите се представляваха от стария Карбон, който сега изглеждаше още по-свиреп и страховит, тъй като се бореше с рак на простатата. Албанците изпратиха Орто — последното живо звено с „Циганските крале“, а гръцкият делегат беше Големия Майк Палеокрасас, който еднакво умело боравеше с ножа и с думите.

Всички те имаха съмнения дали е необходимо да започваме война, според техните разбирания само ще утоля жаждата си за мъст, но за сметка на това ще изложа на опасност техните печалби.

В известен смисъл нашата организация се ръководеше не по-различно, от която и да е мултинационална корпорация. Малко неща отличават един международен престъпен синдикат от петролните концерни, хедж фондовете и финансовите институции. И те, и ние сме в бизнеса с печалбите и всеки от нас от време на време използва честни и законни методи в дейността си. Всеки от нас има зад гърба си мрачно минало и никой от нас не чувства вина за недотам приличните си постъпки.

— Каква ще е цената на едно подобно начинание? — попита Цин с безупречните си маниери както винаги.

— Финансова или в човешки ресурси? — поисках да уточня.

— Ще съм доволен да чуя и двата отговора.

— По предварителни изчисления цената ще е значителна и в двата аспекта. Руснаците разполагат с достатъчно пари да водят война поне десет години, а мексиканците са им почти равностойни. А и всички ние много добре знаем колко нищожна е цената на човешкия живот за тях.

— А тези терористи… — намеси се Джанети. — Те живеят с единствената цел да умрат в битка. И никой от нас не знае точно колко са камикадзетата като тях, готови да се самовзривят и да заминат за Рая с девствениците.

— Така е — съгласих се. — По финансови възможности с нищо не отстъпваме на руснаците и мексиканците. Разполагаме и с други, не по-малко важни ресурси — например уличното ни разузнаване е далеч по-добро от тяхното. Освен това всички ние имаме свои хора в полицията, които работят за нас и които с готовност ще се съгласят да ни сътрудничат, след като разберат срещу кого се изправяме. Но това, което не ни достига — и дори няма смисъл да изчисляваме колко точно не ни достига — е човешката сила.

— И смяташ, че не можем да се договорим с тях? — включи се Кодома. — Да се разберем те да не вредят на бизнеса ни?

— Не само смятам, убеден съм.

— Винсънт е прав — обади се Майнер със спокойния си тон. — Можеш да преговаряш колкото искаш с тях, но нищо няма да постигнеш.

— Виж, всички ние тук скърбим заедно с теб за случилото се с жена ти и дъщерите ти — каза Карбон, който не се притесняваше от неловките моменти. — Ако на мястото на твоето беше моето семейство, и аз щях да направя всичко, за да спипам негодниците. Ако това е единствената причина да ни караш да се юрнем в пропастта, мисля, че ще бъде честно да го чуем от теб, преди да продължим.

Очаквах Цин и Кодома да подкрепят плана ми. Триадите и Якудза бяха построени върху желязна дисциплина, лоялност и уважение. Те дълбоко мразеха всяка организация, която се отличаваше от тяхната, и това ги правеше естествени врагове на руснаците, мексиканците, южноамериканците и терористите. Те бяха хора на традицията и за тях беше напълно приемливо причината за плана ми да е лична, понеже членовете на семейството са нещо свято в тяхната култура.

Карбон беше меркантилен, роб на парите. От мига, в който седна на масата, разбрах, че ще се противопостави на план, който излага на опасност самото естество на неговата организация. Също така си давах сметка, както и останалите в залата, че неговата организация имаше негласно споразумение с терористите. Той им позволяваше да използват неговата територия, а в замяна те му плащаха месечно рекет и се въздържаха от атаки срещу контролираните от него обекти. Но аз също така знаех, че Карбон е изцяло зависим от Камората и Мафията за доставките и каналите на наркотици. Ако те гласуваха „за“, той щеше да бъде принуден да ги подкрепи, ако не за друго, само от благоприличие пред тях.

— Това е само една от причините — отвърнах аз. — Да отрека или да твърдя нещо друго би било равносилно на обида спрямо вас. Но ако причината беше само тази, нямаше да се нуждая от вас. Щях да свърша тази работа сам. Не страдам от липса нито на пари, нито на хора или кураж. Затова, ако си мислите, че съм ви повикал само по тази причина, долу чака кола, която ще ви откара обратно до хотела или летището, или докъдето поискате да отидете. Не желая да водите моите битки. Но проблемът тук е много по-голям. Става дума да открием пълномащабна война с тях. Война, от която не можем да избягаме. И вие всички го знаете. Знаехте го и когато руснаците за първи път се споразумяха с терористите — праг, който не можем да позволим на никого да прекрачи безнаказано. И никой от вас нямаше да е това, което е днес, ако не споделяше като мен същото виждане.

— Да предположим, че ги оставим на мира и не им направим нищо — започна Джанети. — С какво повече ще пострадаме от това, отколкото ако разгърнем цялостна война, в която численото преимущество е на другата страна?

— С риск да се повторя — и цената е значителна — намеси се Орто. — Ако това нещо действително продължи толкова дълго, накрая ще се бием за джобни.

— Ако това се случи, накрая всички ще бъдем принудени да работим за вас — пошегува се Големия Майк. — Редом с останалите цигани-джебчии, които крадат портфейлите от туристите по гарите.

— Те започнаха да ни вредят още преди три години — отговорих аз. — Вгледайте се по-внимателно в бюджетите си и ще видите какви са загубите. И ако продължим да не предприемаме нищо, не след дълго тези загуби ще станат още по-забележими.

— Нека поговорим за другата цена все пак — обади се Кодома. — Забравете за малко за парите. Говоря за човешката сила, за прекъсването на трафика, за риска пред законната част от бизнеса ни. До каква степен ще пострадат те, ако затънем във война, която ще продължи години наред?

— Ще ни струва два пъти повече от това, което си мислиш — поясних. — Но ако не сторим нищо, за да ги спрем, ще ни струва тройно. Всички тези загуби, които изброи, ще се случат така или иначе, ако продължим да се правим, че не ги забелязваме.

— Каза, че не можеш да ги склониш с преговори, но обмислял ли си сериозно възможността да сключим сделка с тях? — попита Орто.

Да, типично за албанеца да предложи сделка с терористите и техните спонсори. Албанците бяха на дъното на хранителната верига и в миналото често бяха сътрудничели с всякакви екстремистки групи. Те не се спираха пред нищо в устрема си към по-големи печалби. Рано или късно щеше да се наложи да се заема с Орто. Нямах никакво съмнение, че единствен той в залата може да издаде на руснаците моите намерения. Хвърлих поглед към Големия Майк и усетих, че и той си мисли същото.

Джанети, зачервен от гняв, провокиран от зададения въпрос, скочи.

— Ние не правим бизнес с терористи! — отсече. — Не ми пука дори да ни затрупат с пари. Никой в тази зала не сътрудничи с тези идиоти, ако иска да остане част от синдиката.

— Вижте — намесих се аз, за да охладя страстите — ако имаше друг начин, който да ни струва по-малко, щях да предпочета него. Но за съжаление няма такъв. Това е единственият ни изход не само да запазим бизнеса си, но и да го развием и разширим с нови дейности. Никой не ни е дал нищо на тепсия. Сами сме си взели и сме изградили всичко, макар и по пътя да сме отстранили всеки, който ни е пречел. Със сигурност тази битка ще бъде много по-голяма от всички, които сме водили досега. Но ние нямаше да сме това, което сме сега, ако отстъпвахме пред подобни предизвикателства.

— Струва ми се, че вече си взел решение — каза Цин.

Кимнах.

— Ако искаме да запазим това, което имаме, трябва да постъпим по този начин.

— Какви цели ще си поставим? — попита Големия Майк. — Нали няма да се бием до пълно изтребление? За нас това е физически невъзможно. Как ще разберем дали губим или побеждаваме?

— Прав си — отговорих. — Няма как да ги избием всички до крак. Но можем да върнем старото положение. Да ги принудим да заемат отбранителна позиция и да си останат така.

— Чух достатъчно — каза Вайнер. — В интерес на истината не ми каза нищо ново. Ако питате мен, още преди десет години трябваше да ги атакуваме, когато не бяха толкова силни и мобилизирани. Но сега ще поправим грешката и ще се разправим с тях веднъж завинаги.

— Какво ни е известно за противника? — попита Цин.

— Те наброяват сто деветдесет и една терористични организации, които действат из целия свят, пръснати в четирийсет и две страни — отвърнах аз. — Някои от тях са малки и не наброяват повече от сто и петдесет души. Другите имат по двеста хиляди членове в редиците си, а хиляди други им помагат. Около двайсет и пет процента са деца, готови да умрат за каузата, в която са научени да вярват. Останалите са по бойните полета от години. Около четирийсет и пет процента са от Близкия изток, четирийсет процента са от Европа, останалите съществуват в САЩ на местна почва — от въоръжените милиции и неонацистите до рокерските банди. Те разполагат с достатъчно оръжие и пари и могат необезпокоявано да се придвижват от една държава в друга.

— В Италия навлизат в бизнеса със скъпи произведения на изкуството — обади се Замбели. — Това е нова територия за тях. — Намират домашни колекции и наемат професионални крадци за обирите и нелегалното пласиране на краденото на черния пазар. За по-малко от седемдесет и два часа творбите на изкуството се превръщат в кеш.

— В моята страна също — добави Карбон. — Тези терористи не познават достатъчно добре нашия свят, за да действат самостоятелно. Предполагам, че руснаците им помагат.

Забелязах как Карбон подхвана тезата на Замбели и се постара да го подкрепи. Карбон можеше да бъде купен лесно. Кимнах, докато той говореше.

— Руснаците им дават достъп до света на изкуството, до банките, кредитните карти и модерните оръжия — казах аз. — Мексиканците купуват от тях наркотици и се разплащат с доставки на крадени оръжия. Ето ви една същинска Ос на злото.

— А руснаците и мексиканците какво печелят от това? — попита Големия Майк. — На терористите трудно можеш да имаш доверие. Та мисълта ми е, защо го правят. Защо работят заедно с хора, на които самите те знаят, че не могат да имат доверие? Каква е уловката?

— Ние — отговори му Кодома.

Кодома можеше да наклони везните на моя страна. Той ръководеше Якудза — японската мафия — от двайсет години. Беше пряк наследник на Йошио Кодома, легендарния бос на Якудза, който беше обединил различните престъпни фракции в Страната на изгряващото слънце след Втората световна война и ги беше превърнал в една от най-могъщите престъпни организации в Япония и в цяла Азия.

Кодома разполагаше с петнайсет хиляди бойци, разпръснати в четирийсет и една банди — всичките напълно засекретени и напълно защитени от проникване на вражески шпиони. Двамата с него имахме инвестиции в десетина американски компании и отделно от това въртяхме законен бизнес, който се оценяваше на над десет милиарда долара. Печалбите прокарвахме през множество фиктивни фирми, след което ги връщахме в организацията.

Кодома контролираше две хиляди и петстотин банки по целия свят, което значително улесняваше паричните преводи, особено предвид факта, че прането на пари е напълно законно занимание в Япония. Той също така ръководеше над триста хазартни фирми, които носеха на синдиката годишни печалби от четиристотин и шейсет милиона долара. Никой не управлява по-добре нелегалните казина и хазартни салони от Якудза. Първоначално те бяха започнали дейността си, като спонсорираха нелегалните турнири по бакуто — игра на карти, подобна на блек джак, е една основна разлика — ако изгубиш на блек джак, оставяш парите на масата, ако изгубиш на бакуто, се разделяш с пръста си. Така се е появило и името Якудза — „този, който реже ръце“. Якудза дори издаде книга със заглавие „Как да заобикаляме закона“ — задължително четиво за всеки един от членовете на Съвета. Кодома получава комисиона от всяка продадена книга.

А щом контролираш парите и банките, всички козове са в ръката ти. Знаех, че някои в залата яростно ще се възпротивят на плана ми. Но щеше да е много трудно да се опълчат, ако Кодома застанеше зад мен. Можех да отстраня недоволните и несъгласните от бизнеса, като това щеше да им струва милиони долари месечно.

Кодома можеше да ги постави на колене, като откаже да изпира парите им и да управлява хазарта. Погледнах към него и ме обзе приятното чувство, че е готов да постъпи именно така.

— Близо два милиона руснаци, незнайно колко още терористи, а за броя на мексиканците можем само да предполагаме — констатира Карбон, застинал на стола си, поставил длани върху чашата си с вода. — Прав ли съм?

— До голяма степен — отвърнах.

— Ето защо се надявам — всички ние се надяваме — че планът ти е добре обмислен — продължи Карбон.

— Не трябва да е обикновен план — добави Джанети — а страхотен план, план-разбивач. Защото не горя от ентусиазъм да вляза в сблъсък с тези негодници само за да получат те главата ми на поднос.

— Да, имам план — казах. — Но е рискован.

— Тоест? — попита Орто.

— Тоест планът е страхотен — отвърна вместо мен Цин. — Само рискованите планове могат да бъдат страхотни.