Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata
Начална корекция
WizardBGRр(2017)
Допълнителна корекция и форматиране
analda(2018)

Издание:

Автор: Лоренцо Каркатера

Заглавие: Вълка

Преводач: Петър Нинов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща Плеяда

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини’94“

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-350-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3040

История

  1. —Добавяне

46.

Ватикана, Италия

 

Стоях заедно с Анджела и гледах към фреската на Рафаел.

— Гледал съм тази фреска десетки пъти — казах. — От всичките му работи тази се откроява най-много. Оставя незабравимо впечатление у теб.

— Представи си тогава какво впечатление е оказала творбата на студент по изкуство — отвърна Анджела. — Младеж, който се опитва да копира майстора.

— А щом не можеш да го копираш, тогава го унищожи. Какво по-забележително за един студент по изкуствознание, превърнал се в терорист, от това да съсипе произведението, което най-много обича? — попитах аз.

— Тази зала? — предположи тя.

Поклатих глава.

— Не тази, но близо до нея. Раза се възхищава на Караваджо, харесва неговото бунтарство не по-малко от картините му. Но в неговия свят той се оприличава повече на Рафаел, талант, който се равнява на своя кумир, още по-голям талант.

— Микеланджело? — попита Анджела.

— Разсъждавай от гледна точка на терористите. Рафаел ще е Раза, а Микеланджело — Бен Ладен. И такава е целта на Раза — да надмине Бен Ладен. Да спечели короната. Как са наричали Микеланджело?

— Богоизбраният.

— Ако му отнемеш таланта, Караваджо ще е един уличен разбойник. Раза предвижда за себе си по-амбициозно бъдеще.

— А Рафаел е бил женкар, умрял от полово заболяване. Това не би се отразило добре на имиджа.

— Но пък е „Богоизбраният“. След толкова векове той е най-прочутият. Дори и да си пълен профан по история на изкуството, ти пак ще си чувал неговото име. А това е най-важното за хора като Раза. Да те помнят.

— Така е — отвърна Анджела. — Но не можем да не обърнем внимание на факта, че като студент той е обожавал Караваджо. А и сети се чии творби най-много е обичал да копира.

— Но опитите му не са били сполучливи. Така че, ако не можеш да си на нивото на майстора, тогава ти остава едно — да унищожиш неговите творби.

— Действително, той разполага с пари и способност да планира подобна акция, но наистина ли би дръзнал? Ако е така и ако акцията му е успешна, той ще се превърне в най-издирвания терорист в света. Това ще означава да бяга и да се крие до края на живота си.

— И мислиш, че не е готов да плати тази цена?

— Не знам, не съм сигурна. От това, което знам за него, от докладите, които съм чела, останах с впечатлението, че той обича светлината на прожекторите. От друга страна, намерил си е за спонсор фигура от такава величина като Владимир. Ако проведе подобна акция, тогава руснакът автоматично ще се откаже от него и ще му спре финансирането. Ще прекрати всякаква връзка с Раза.

— На негово място ти не би ли заблуждавала Владимир в началото? — попитах.

— Защо не? Ще проведа няколко акции, с които да спечеля благоволението му, и потокът от пари да продължи да тече към мен, ще продължа да градя репутацията си и организацията си. Докато Владимир вижда резултатите, ще продължи да захранва с пари Раза.

— Прекалено голям риск е, за да не го вземем под внимание. Това ще е звездният ход на хлапе, което се смята за играч от голямата лига. Ако аз бях на негово място, Ватиканът щеше да е една от целите ми. А ако наистина исках да отбележа точки, щях да планирам двоен удар.

Анджела кимна.

— Което ни казва какво?

— Рафаел ще е на втори план, Микеланджело е главната цел на Раза. Това стеснява фокуса ни до Ватикана и Галерията във Флоренция.

— И стигаш до този извод само на базата на няколко скицника, открити в конспиративните квартири на терориста? — попита Анджела.

— И на базата на характера и биографията на човека, когото преследвам.

— Кога ще се случи?

— Сега е разгарът на сезона — отвърнах. — По-подходящ момент няма да има. Може да нанесе максимални щети на сградите и в същото време да отнеме живота на стотици, ако не и хиляди туристи, едновременно в два различни града.

— Да се поразходим — предложи Анджела и ме хвана за дясната ръка.

Мълчаливо минахме през няколко от залите на Ватикана, като от време на време поглеждахме към някое от произведенията на изкуството. Залите бяха препълнени както винаги с туристи, стремящи се да си пробият път, да се приближат до творбите, които до този момент бяха виждали само в книгите.

— Толкова много пари влизат във Ватикана всеки ден — отбеляза Анджела. — И нито едно евро не отива в джобовете на италианците. Ако това не ти е достатъчно, те също така събират данък от гражданите на Рим.

— Завиждаш им, защото за техните кражби никой кардинал с червена шапка няма да отиде в затвора.

Ако ние се бяхме опитали да прокараме подобна схема, щяхме да гнием до края на дните си в някой Гулаг.

Тя примирено сви рамене.

— Ние печелим повече пари от тях. И дори успяхме да прокараме няколко сделки съвместно с тях.

— Имаш хора тук ли?

— Целта ми е да имам свои хора навсякъде — отвърна Анджела. — Ако нещо се мъти във Ватикана, ние няма как да не разберем. Дали обаче ще го разберем навреме, за да го спрем, това е друг въпрос.

— Вярваш ли му?

Анджела се спря и ме погледна.

— Ти вярваш ли на Джими? Защото той е риск не само за теб.

— Баща му жертва живота си заради него.

— Това, което Карло направи, е благородно. Аз едва ли бих имала куража да постъпя така. Но не знам дали изобщо бих допуснала да се стигне дотам.

— Щеше ли да убиеш Джими?

— Предателят си е предател.

— Не зависеше от мен. Чичо Карло взе решението и аз се подчиних.

— На твое място не бих работила с Джими.

— Няма да се наложи. Джон Лу ще замести Големия Майк. Той ще се занимава с информацията от клонираните телефонни номера и каквото друго засече екипът му от прослушване и наблюдение.

— Приятно ми беше да науча, че Холт си е получил заслуженото за смъртта на Големия Майк — каза Анджела. — Смъртта на приятеля не трябва да остане неотмъстена. Нито пък трябва да се остави един предател да живее сред нас, независимо чия смърт е изтъргувана за това.

Ясно беше, че на мое място тя щеше да постъпи с Джими по друг начин. Нямаше да уважи желанието на боса, вместо това щеше да направи всичко възможно да отърве организацията от предателя.

— Имам план как да предотвратим атентатите във Ватикана и във Флоренция — казах аз. — Искам да ти го изложа накратко и да ми кажеш какво ти е мнението.

— Да го направим, докато обядваме — отвърна тя и ме поведе към изхода. — Стига ми толкова религия за днес.