Лоренцо Каркатера
Вълка (37)

35.

Париж, франция

 

Владимир седеше в един богато украсен стол и с възхищение огледа огромното фоайе на хотел „Джордж Пети“ — от кристалните полилеи до мраморния под и маслените платна в масивни позлатени рамки, закачени на стените. Той се прекланяше пред вкуса на французите, пред излишеството на детайли.

Тяхната висша класа имаше уникален стил, било то в облеклото или бижутата, колите или обзавеждането на домовете им. Но се възхищаваше и заради това, че те никога не парадираха с богатството си, за разлика от неговите сънародници, руснаците, които размахваха пачки като за последно. Той намираше това поведение за грубо и опасно, тъй като нищо не привличаше така нежелано внимание както човек, който разполага с големи суми пари.

— Вълка се задейства много по-бързо, отколкото предполагахме — каза Клаус Марни.

Марни беше един от двамата мъже, седнали от другата страна на масата, всеки от които пиеше водка с лед. Той беше един от най-доверените съветници на Владимир, а също така опитен професионален убиец. Беше започнал с дребни престъпления като млад и много скоро беше привлякъл вниманието на Кленско, гангстер, известен с умението си да превръща нелегално спечелените хиляди в легални милиони. Кленско беше прибрал най-добрите руски гангстери под крилото си, като им беше предложил високи заплати и процент от печалбата. „Той действаше като изпълнителен директор на голяма корпорация — една вечер ми каза чичо Карло, докато се готвех да поема юздите от него. — Плащаше им достатъчно, че да не искат да бягат в другите банди, и им даваше дял от всекидневните печалби. Ако можеш да сравняваш Кленско с някого, то е само с Лучано.“

Именно Кленско запозна Марни с Владимир и двамата се оказаха невероятна и смъртоносна комбинация, докато се изкачваха стремглаво по стъпалата на престъпната руска йерархия.

А Марни беше този, който запозна Владимир с третия човек, седнал на масата. Руслан Холт беше родом от Канада, бездомен сирак, който беше обиколил доста европейски градове като момче, преди да стигне в Русия с фалшив паспорт. Това стана след пиянски скандал в нощен клуб в Лондон, завършил със смъртта на двама души, а пръстовите отпечатъци на Руслан бяха навсякъде из заведението. Той се издигна в руския подземен свят, където никой не обръщаше внимание на полицията и където можеше да действа безнаказано, ако редовно плащаше полагащия се дял от печалбите на местните босове от неговия район.

Тримата мъже, които седяха в уютното и безопасно фоайе на един от най-престижните и луксозни хотели в света, в момента контролираха близо четирийсет процента от руската организирана престъпност. Те заедно се бяха издигнали в йерархията, заедно бяха трупали печалби и заедно се бяха разправяли с неудобни противници. С изумителна бързина преодоляваха старата гвардия и вкарваха свежа кръв в руската престъпна фауна. Продължиха да просперират дори в хаотичния нов свят, в който Съветският съюз остана далеч в историята. От самото начало си бяха поставили за цел да застанат начело и да доминират над цялата организирана престъпност по света, а не само в Русия. Засилването на тероризма и войната, обявена от някои фракции от международния криминален интернационал, им предоставяха възможност, която те бяха чакали десетки години.

— И ние на негово място щяхме да постъпим по същия начин — отвърна Владимир. — Той си дава сметка, че би било катастрофално да чака от един терорист да направи първия си ход. Затова се стреми да му отнеме инициативата, преди да е започнала битката.

— Може и да успее — каза Холт. — Но другите организации не реагираха много възторжено на предложението му. Те дадоха съгласието си повече от уважение, отколкото заради друго. Помагат му, но от разстояние.

— Затова и се обедини със Стрега — отвърна Марни.

Той беше на четирийсет и няколко години, макар че гъстата му прошарена коса и брада го правеха да изглежда по-възрастен. Марни беше ненадминат стрелец както с пистолет, така и с далекобойна снайперистка пушка. Беше също така маниак на тема фитнес и прекарваше по три часа на ден във вдигане на тежести и бягане на пътечката.

— Нищо не може да попречи на плановете на този терорист — каза Владимир. — Ще е жалко да се провали.

Холт сви рамене.

— Добър е.

Холт беше физическата противоположност на Марни, предпочиташе хубавата храна и виното пред потенето в задушните и лошо проветрявани фитнес салони. Тялото му беше закръглено и меко и Холт обикновено носеше ризи и сака с един размер по-големи. Той беше на трийсет и шест, с една година по-млад от Владимир. В организацията отговаряше за мокрите поръчки — имаше опит в планирането на убийства и отвличания, които често завършваха с платен откуп и мъртви заложници. Холт също така управляваше и носещата три милиарда долара годишно търговия с плът, като участваше в закупуването на невръстни момичета или пък организираше трафика им и ги продаваше с добра печалба на нелегалните пазари в Азия и Близкия изток. Всяко момиче, което избегнеше сексуалното робство зад граница, или биваше убивано или пък се предоставяше на руските сводници, за да изкарва пари по улиците на родината.

От тримата на масата Владимир беше най-уважаваният в престъпните кръгове.

Марни беше известен с бизнес уменията си и способността да открива таланти. Ползваше се с доверието на руската мафия и можеше да се похвали със солидни връзки извън криминалните среди.

Холт, от друга страна, беше мразен от всички, имали нещастието да се изпречат на пътя му. От десет години полициите на не една и две държави го преследваха и всеки път, когато искаха да го спипат, или обвинението им не издържаше в съда, или свидетелят изчезваше безследно само седмици след ареста му. Руските банди се държаха настрана от него, освен ако не се налагаше да работят заедно. Никой престъпен бос нямаше да каже нещо добро за него. Напротив, всички открито изразяваха отвращението си от него.

— Но след като двамата италианци са по петите му, може да се окаже прекалено трудна задача за Раза — отбеляза Марни.

— Той поиска ли помощ от теб? — попита Холт.

— Поиска само да го финансирам — отвърна Владимир. — И ако четете вестници, вече сте разбрали, че той доста добре оползотвори тези пари.

— Ние не му плащаме само за няколко вестникарски заглавия и вечерни новинарски емисии по телевизията — каза Марни.

— Хаосът, който целях да предизвикам, вече се случва — обясни Владимир. — Терористите станаха доста дръзки. Атентатите, които те извършиха през лятото, нанесоха доста сериозни щети на туризма и на всички свързани с него бизнеси. В последно време страхът се разпространява с невероятна скорост.

— Раза разполага ли с хора, които да могат да се справят с италианците? — попита Холт.

— Има престъпни синдикати, които не биха се справили и с двамата поотделно — отвърна Владимир. — А с двамата заедно — още по-малко. Но тероризмът разчита както на късмета, така и на планирането — добави. — Раза разполага с елемента на изненадата. Никой извън най-близкото му обкръжение — нито италианците, нито дори ние — никой не знае къде ще удари следващия път. Колкото и да не обичам да ме държат в неведение, това е най-добрата част от плана му. Като държи всички „на тъмно“ за намеренията си, той е с абсолютно предимство.

— А ако италианците престанат да бъдат негов проблем? — попита Холт.

— Това ще му бъде само от полза — отвърна Владимир. — От друга страна, може да накара другите престъпни организации да се намесят, понеже ще решат, че са изправени пред сериозна заплаха. А ние сме първите и единствените заподозрени.

— Е, и? — Холт сви рамене отново.

— Руслан, нямам желание да водя война с всяка една престъпна организация на света — избухна Владимир. — Поне не на този етап.

— Но само ако всяка една група се включи във войната — намеси се Марни. — Досега само няколко са изразили намерение да воюват. Ако не бяха италианците, тези групи навярно щяха да решат, че сега не е моментът за пълномащабни действия.

— Колкото и да не ми се иска, но ще се съглася с Марни — обади се Холт. — Той има право. А и ако решат да воюват, то ще трябва да се изправят срещу нас, а не срещу неколкостотин терористи. Само тази перспектива би ги възпряла.

Владимир се облегна в удобното кресло и погледна към портрета на някакъв граф отпреди векове.

— Ако ще го правим, то ще трябва да елиминираме и двамата едновременно — изрече след няколко секунди размисъл. — Ако предпочетем единия пред другия, оцелелият ще ни погне с всичките си сили.

— Те виждат ли се? — попита Марни. — Доколкото разбирам, са си близки.

— Ще трябва да е на публично място — отбеляза Холт. — Домът й в Неапол се охранява като военна база. А на негова територия Вълка е буквално недосегаем.

— Тогава къде се срещат? — попита Владимир.

— Обикновено в хотелски апартаменти — отговори Холт. — Силно охранявани. Когато той е в Неапол, се срещат в имението й. Вълка има няколко къщи и е трудно да бъде засечен къде точно се намира. Непрекъснато е в движение, особено след смъртта на жена му и дъщерите му.

— Няколко пъти я е извеждал на вечеря — добави Марни. — Прочетох го в едно от досиетата, които имаме за тях. Стрега е собственичка на няколко ресторанта, повечето в Неапол, други в Рим. Ако отидат да вечерят заедно, то според мен ще е в някое от тези заведения.

— И двамата мразят бодигардовете — каза Владимир. — Още ли е така?

— Може да не ги харесват, но не се отказват от тях — отвърна Холт. — Стрега има двама мъже, които никога не я изпускат от очи. Където ходи тя, те я следват като сенки. И се появяват само ако има някакъв проблем. Тя се чувства неуязвима в Неапол, но тези двамата са с нея още от тийнейджърската й възраст и баща й настоява да я следват навсякъде.

— А Вълка? — попита Владимир.

— Синът му се охранява денонощно — отвърна Марни. — Както и всичките му жилища и офиси. Колкото до самия него, той изглежда се движи сам. Поне няколко пъти, когато сме го виждали на публични места. С охрана е само когато е със сина си. Но ние от опит знаем, че най-добрите бодигардове остават невидими за врага, докато не се наложи да стрелят по него.

— Сега са партньори и ще трябва да се срещат по-често — продължи Владимир. — Ако, както казваш, Стрега е убедена, че никой не би дръзнал да я нападне в Неапол, тогава градът е идеално място за нашия ход.

— Раза кога възнамерява да задейства плана си? — попита Марни.

— Последният транш, който ми поиска, беше най-големият до момента и последният — отвърна Владимир.

— Две-три седмици?

— Тогава трябва да планираме акцията срещу Вълка и Стрега да е не по-късно от десет дни — каза Холт. — Престъпните босове ще трябва да се прегрупират и да решат как да постъпят, но докато стигнат до някакво решение, Раза вече ще е свършил пъкленото си дело.

— Очистете ги и двамата — нареди Владимир — при първа възможност. Изпратете най-добрите ни хора, но нека групата да не е голяма. Ще трябва да действат светкавично.

— Можем да заложим бомба в някой от ресторантите й — предложи Холт. — Така се премахва рискът от престрелка.

— Искам доказателство за смъртта им — отговори Владимир. — Другите престъпни синдикати също ще искат да са сигурни. А най-сигурното доказателство е куршумът.