Лоренцо Каркатера
Вълка (14)

12.

Той се казваше Раза и беше първата ми цел.

Някои от групата смятаха, че подхождам твърде предпазливо. Те предпочитаха да изпратят малка армия стрелци, които да очистят до един всички терористи, действащи на тяхна територия. Но макар че при този „картечен“ подход щяхме да пролеем доста кръв, с него нямаше да спечелим много. Трябваше да съсредоточим вниманието и усилията си върху една конкретна терористична клетка, да я разузнаем добре, не само да я унищожим, но и да разберем как функционира — как прехвърлят парите си, как се свързват с хората си, как вербуват атентатори-самоубийци, как успяват да се укрият от полицията и властите. Колкото повече научавах за техните операции, толкова повече можех да се поставя на мястото и да мисля като лидер на терористите, толкова по-подготвен бях да започна и да водя тази война.

Раза беше на трийсет и шест, завършил престижен университет от „Бръшляновата лига“. Роден в Пакистан, следвал в Индия и САЩ. Владееше три езика. Беше спонсориран щедро от руснаците и разполагаше с над триста последователи, всеки от които беше готов да жертва живота си по негова заповед. Раза обикновено беше в движение, но когато се задържаше на едно място за повече от седмица, това беше в Рим, където държеше два апартамента. Ходеше въоръжен с пистолет и караше бронирана кола.

Раза се появи на сцената през 1996 година, когато се присъедини към група разочаровани младежи от Близкия изток. Тези младежи били недоволни заради нерадостната си съдба, съчетана с критиките на Запада към тяхната религия. Именно Раза успял да убеди десетки сърдити младежи, че Западът ще прояви респект и ще отстъпи само пред демонстрацията на сила, действия на насилие и терор.

Същата година той организирал първата си терористична атака — бомбен атентат в един магазин за дрехи в Лондон. Тази първа бомба била лошо проектирана и сглобена и причинила само минимални щети, но Раза по този начин направил първия си ход и съзнавал, че с времето ще дойде и опитът.

На пръв поглед беше учудващо, че Раза ще избере пътя на насилието и войната. Той имаше дипломи и научни степени по физика и история на изкуството. Едва ли щеше да има проблем да си намери работа. Младежите с добро образование бяха търсени във всички времена и навсякъде. При това офертите за работа включваха шестцифрени заплати и редица други привилегии и бонуси. Раза, освен това произхождаше от богато семейство и аз не открих никакви факти, че е бил жертва на антимюсюлмански движения или че е имал някакви подобни преживявания. Докато следвал в университета, бил затворен в себе си. Рядко ходел на купони и партита, пред шума и веселбата предпочитал уединението. Много четял и жадно поглъщал знанията, предимно книги, посветени на духовна и богословска тематика. Прекарвал часове в музеите, където се възхищавал на шедьоврите на великите майстори на изкуството, четял подробните им биографии. Негов любим творец бил Караваджо.

Раза е бил пленен от западната култура и почти веднага след това отвратен от нея. Той се възхищавал на художниците и скулпторите от епохата на Ренесанса, но въпреки това негодувал как такова ценно изкуство било превърнато в източник за печалби от туристите, възмущавал се как се омаловажавали великите шедьоври, като ги тиражирали и отпечатвали в брошури, дипляни, календари, сувенири и чаши за кафе. Смятал, че е по-добре тези творби да бъдат унищожени, отколкото да бъдат превръщани в ширпотреба.

Не минало много време и това негодувание и възмущение прераснали в истинска омраза. Раза бил убеден, че западните държави никога няма да го приемат открито, че неговият външен вид, религията му, дори само името му ще карат хората от Запада да се държат дистанцирано. В най-добрия случай той ще бъде смятан за нежелан чужденец, а в най-лошия — като опасност за националната сигурност. Твърде често бил удостояван с груби и враждебни погледи, когато отивал на ресторант или в кафене; твърде добре си давал сметка за тревогите и страховете, изказвани от европейците, че младежите като него са причина за икономическата криза, за ръста на престъпността и безработицата в техните страни.

Тези европейци, те били заобиколени от толкова много красота, имали толкова много причини да се наслаждават на живота, но в същото време били толкова завладени от омразата към различните, за да оценят ценните блага, които получавали едва ли не даром. И така Раза постепенно стигнал до извода, че няма друг избор. Решил да направи така, че омразата им да не е безпричинна, да ги лиши от чудесата и шедьоврите, красящи градовете им.

Раза бързо се развил и усъвършенствал след този първи бомбен атентат.

Постепенно организирал и провел по-смъртоносни атаки в Лондон, Мадрид, Лион, Болоня и Будапеща. Използвал всякакви обекти и среда, като се започне от боклукчийски кофи и се свърши с кутиите за пожертвования в църквите.

И винаги нанасял удара си в събота или неделя.

Броят на жертвите му стигнал стотици и много скоро той попаднал в списъка на най-издирваните лица на всички служби за борба с тероризма.

През пролетта на 2008 година пред един футболен стадион в Мадрид с Раза за първи път се свързали представители на руската мафия. Руснаците имали амбицията да разширят сферата си на влияние и да завладеят нови територии. Те били готови да финансират хаоса и унищожението, колкото и да струвало това. Успехът на неговите операции през следващите няколко месеца привлякъл вниманието на Владимир.

Първоначално си мислех, че руснакът не е от хората, които биха се съюзили с терористи и биха съдействали на екстремисти да всеят глобален хаос. Той беше престъпен бос от голяма величина, действащ със замах, за какъвто повечето гангстери можеха само да си мечтаят. Затова едва ли се нуждаеше да установява връзки и да сключва сделка с терорист.

Но ако все пак руснакът се решеше на подобен ход, то Раза беше първи в списъка му от потенциални кандидати за задачата — човек, който убива не в името на религията или от патриотичен плам, а единствено заради удоволствието да защити достойнството и честта на себеподобните си. И ако целта на Раза беше да натрупа богатство, като сее смърт, да бъде глобален играч от международен мащаб — това беше напълно приемливо за боса на руската мафия. Каквито и да бяха мотивите му, Раза успя да се възползва от щедростта на Владимир и скоро се превърна в един от най-опасните терористи в света.

Израелското разузнаване Мосад, американското ЦРУ и британското МИ-5 — всички се опитваха да го ликвидират и го издирваха от близо десет години. И въпреки това всеки опит да бъде заловен или убит завършваше с провал. Всяко неуспяло покушение срещу живота му само засилваше мита и легендата за Раза, а в нелегалната му организация ставаше все по-трудно да проникне външен човек.

И ето сега той беше готов да играе на централна сцена.

Поредицата от успешни бомбени атентати — както и трудностите, които разузнавателните служби изпитваха при неговото залавяне или ликвидиране — изискваха от нас да разгърнем пълномащабно нападение. Това щяха да бъдат координирани действия между нашите звена на няколко нива, целта, на които щеше да е да се унищожат по-големите структури, а хиляди терористи да останат погребани под руините.

Раза щеше да е подготвен за подобен развой на събитията.

Огромната финансова подкрепа на Владимир и егото на терориста го предполагаха.

А и аз не се надявах някой от тях да се остави да го победя.

Нямах намерение да правя опити хората ми да проникнат в организацията на Раза.

Имах си своите съображения. Подобна операция изискваше прекалено дълга подготовка, а и веднъж задействаше ли се, нямаше гаранция, че информацията, която получавам, е надеждна. Второ, аз не познавах никого, който би могъл да реализира подобен конспиративен план.

А щом не познавах даден човек, не можех да му се доверя.

Целта ми беше да разруша мрежата на Раза, да я превърна в пепел и дим. Всички членове на неговата банда — от най-високопоставения до най-редовия — щяха да умрат. Моите действия щяха да поставят началото на войната и да демонстрират ясно какви са намеренията ми. Организираната престъпност е бизнес, който изисква пълна отдаденост от всички без изключение. Когато ние предприемаме свой ход, всички мълчат и изпълняват и никой не се цепи от другите.

Затова за целта ми беше нужна Анджела.

Нужна ми беше Стрега.