Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (5)

5

Хенри Моулъм се почеса по главата. Светлините в заседателната зала на Уайтхол бяха приглушени и всички гледаха напред, така че никой от групата на десетте висши служители на МИ-5, присъстващи на презентацията, не би го видял, но той все пак побърза да свали ръката си обратно на масата.

Майор Финч представяше предобедния доклад:

— Информацията, която имаме от Китай, сочи, че нещо голямо се заформя на финансовата арена. Новото банково законодателство, най-голямата промяна след техния закон за търговско банкиране от 1995 година, ще се отрази негативно на доста от най-богатите хора в Китай. Ножовете са извадени. И то буквално. Двама служители на средно ниво, свързани с този нов закон, вече са изчезнали.

Хенри почука силно по масата с червената си химикалка.

— Какъв се очаква да бъде ефектът извън Китай? — попита той, когато Финч млъкна, за да позволи на останалите да говорят.

— Все още анализираме. Но най-доброто ни предположение засега е силно увеличаване на броя на китайските фирми, които ще погълнат значими западни компании в търсене на нови източници на доходи и места за инвестиране на излишъка от пари в брой. Очаквам някои внезапни изменения на конюнктурата в противоположна тенденция.

Хенри сведе очи към лъскавата махагонова маса. Това сигурно ще бъде забавно, мислеше си той, наблюдение на мениджъри, които се опитват да наложат китайската практика на шест работна седмица.

— Но не културното влияние на тези поглъщания ни безпокои днес. Тревожим се, че това може да доведе до ответна реакция срещу китайските общности в Обединеното кралство. Затова свиках тази среща. Имаме основания да вярваме, че това е започнало.

— Извинете — намеси се Хенри. — Дали хедж фондът „Абаносов дракон“ е в списъка на дружествата, които се наблюдават?

— Не — отвърна майор Финч.

— Нали знаете, че съм представил доклад за дейността на неговия председател — лорд Бидонър. Сега „Абаносов дракон“ има източник на финансиране в Китай. Те изкупуват британски компании, даже няколко добре известни.

Финч въздъхна.

— Не му е тук мястото, Хенри… Знам, че разследвате връзката на Бидонър с онази книга, намерена в Истанбул. Как се наричаше онази глава от нея?

Хенри огледа лицата на хората около себе си. Някои от тях бяха чували превода на заглавието на част от книгата. По израженията им разбра, че чакат отговора нетърпеливо, сякаш щеше да доведе до значим обрат.

Той им се усмихна и каза:

— „Книга на тъмните молитви“.

Майор Финч вдигна очи към ниския таван, когато някои в стаята се позакашляха, за да сподавят неумело иронията си.

— Да, прочетох тази част, Хенри. Но не разбирам защо нещо подобно би трябвало да представлява интерес за някой от нас. Все пак е двадесет и първи век…

Хенри изчака още малко прокашлянията да утихнат, преди да отговори:

— Аз не вярвам в това, но когато хората започнат да копират глупостите от тази книга, мисля, че всички трябва да го имаме предвид. — Той се огледа. Никой не кимна в знак на съгласие.

— Говорите за онези убийства в Йерусалим. Изгарянето на хора, нали?

— Точно така — отвърна Хенри.

— Но няма доказателства за връзка с Бидонър или с неговия хедж фонд. Ние го наблюдавахме в продължение на шест месеца, нали?

— Единствено „Абаносов дракон“ спечели от събитията тогава.

— Ние не можем да разследваме всеки, който печели, Хенри. Ако го правехме, щяхме да имаме сериозен недостиг на персонал. Нямаме доказателства за незаконна дейност. А и „Абаносов дракон“ е един от най-големите хедж фондове в света. Предполагам, че имат много разнообразни дейности.

— Именно това ме притеснява — тихо отбеляза Хенри.

Финч вече бе преминала към друга тема.