Лусинда Райли
Момичето на скалата (48)

40

Чарли вече беше в шестия месец на бременността си. Пращеше от здраве, а гардеробът й от дизайнерски дрехи за бременни беше не по-скромен от обичайния. Покупката на къщата, разположена на три потънали в зеленина пресечки от домовете и на неговите, и на нейните родители, беше уредена. Чарли се беше впуснала да я преобразява, макар и на Мат да му се струваше идеална и без ремонти. Вече си беше взела отпуска по майчинство и прекарваше по-голямата част от времето си в жилището на родителите си, за да следи отблизо префасонирането на новия им дом. Мат беше благодарен — така разполагаше с пространство и време да се съсредоточи върху работата си. Двамата бяха водили разпалени дискусии относно отказа на Мат да се присъедини към инвестиционния бизнес на баща си, но той имаше нужда да спаси поне късче от някогашния Мат — идентичността, която си беше изградил с толкова усърдие, се разпадаше с всеки изминал ден.

Усещаше как губи себе си…

Беше започнал да сортира вещите си в подготовка за предстоящото преместване в новата къща. Притежанията на Грония още си бяха в апартамента. Мат не знаеше какво да ги прави. Може би трябваше просто да ги сложи в кашони, да ги даде някъде на съхранение и да пусне едно писмо до адреса на родителите й, за да я уведоми къде са. Но щом досега не й бяха потрябвали, едва ли щеше да дойде такъв момент. Освен това, помисли си студено Мат, новият й съпруг несъмнено я беше уредил с всичко необходимо.

Силно се надяваше любовта по нея и болката от липсата й да се превърнат в гняв един ден. От време на време се случваше да й се вбеси, но тези моменти не продължаваха дълго.

Мат реши да излезе и да закуси някъде. Седна в едно малко кафене и си поръча кафе с мляко и геврек.

— Здрасти, Мат, как сме? — Мат вдигна поглед и видя Роджър, приятеля на Грония, да стои до него.

— Добре, добре — кимна той с колкото ентусиазъм можа да свика. — В квартала ли живееш вече, Роджър?

— Да, страхотен е. Как е момичето ти? — поинтересува се той.

— За Чарли ли говориш?

— Да, за Чарли.

— Добре е. Ние — Мат усети, че се изчервява, — ще се женим.

— Сериозно? Поздравления.

— След като Чарли роди. — Мат реши, че може направо да си изпее всичко. Нямаше смисъл от лъжи.

— Прекрасна новина! — усмихна се Роджър. — Честно да си кажа, предполагах, че правите опити. След като видях Чарли в апартамента ти онази вечер, си спомних къде я бях виждал преди. Работя в една клиника за изкуствено оплождане и именно там я срещнах. Предай й, че много се радвам за нея. Въпреки напредъка на медицината, само малък процент жени успяват за заченат, колкото и съвременни техники да използваме.

Мат поклати объркано глава.

— Видял си Чарли в клиника за изкуствено оплождане?

— Да, нямам съмнение, че беше тя; помогнах й да си облече престилката. Но знам, че много двойки не искат да се разчува. Както и да е, желая ти успех.

— Благодаря.

— Доскоро, Мат.

— Да, доскоро.

Роджър се обърна да излезе от кафенето.

— Роджър? Случайно да си спомняш кога се е случило това?

Роджър се почеса по главата.

— Някъде в средата на май, бих казал.

— Сигурен ли си?

— Да, определено… да не би да има проблем? — погледна го объркано Роджър.

— Не, просто… е, няма значение.

Мат се върна в апартамента с мисълта, че Роджър навярно бъркаше. Защо й бе на Чарли да ходи в такава клиника в средата на май? Освен ако…

Мобилният му телефон иззвъня и Мат вдигна механично.

— Здрасти, Мат, мама е. Как е бъдещият татко?

— Ъм…

— Добре ли си, синко?

— Знаеш ли, мамо? Точно в момента не съм сигурен. Току-що чух нещо…

— Какво има, какво е станало, Мат?

— Божичко, мамо, аз… май не мога да ти кажа.

— Мати, знаеш, че можеш да ми кажеш всичко.

— Добре, мамо, но трябва да те предупредя, че не мога да го подкрепя с доказателства. Току-що срещнах един познат, стажант в клиника за изкуствено оплождане, който ми каза, че Чарли ходила на процедура там. Познал я като намина през апартамента ми, за да върне една книга. Твърди, че било около май — точно по времето, когато… по дяволите, мамо! Сигурно греши, но… чувствам се много объркан. Беше доста убеден, че е била тя. Мислиш ли, че…?

Мина известно време, преди Илейн да отговори. Накрая въздъхна и каза:

— Не, не „мисля“. Чуй какво, Мат, скрих едно нещо от теб. Ще дойдеш ли до нас?

— Тръгвам веднага.

 

 

— Чарли имаше проблеми, като навлезе в пубертета и започна… цикълът й. — Думата накара Илейн да се изчерви. — Всеки месец я мъчеше страшна болка, толкова страшна, че й се наложи да пропусне голяма част от гимназията. В крайна сметка майка й я заведе на доктор, който установи, че има заболяване, наречено ендометриоза — или кисти по яйчниците. Освен това й каза, че вероятно никога нямало да забременее по естествен път, а може би и по какъвто и да било друг. Знам, защото майка й дойде да ми се оплаче. Беше притеснена, че дъщеря й може никога да няма деца. Не разкриха пред никой друг — все пак такова нещо не се разгласява в кънтри клуба, особено ако се надяваш дъщеря ти да си намери достоен съпруг. Предписаха на Чарли противозачатъчни хапчета, които овладяваха болката. Оттогава майка й не е споменала и дума по въпроса.

Мат изсвирука.

— Ясно.

— Моля те, разбери, скъпи, че в момента издавам поверена ми тайна и вероятно губя приятели. Ще бъдеш ли така добър, когато говориш с Чарли по темата, да не споменаваш името ми? — примоли му се Илейн. — Защото е твърде вероятно приятелят ти от клиниката да казва истината. И въпреки че рискувам да вгорча живота си, ако майката на Чарли разбере, че съм издала тайната й, няма да позволя някой да мами момчето ми за толкова важно нещо.

Невиждан гняв бе изплувал в очите на Илейн. Мат потупа ръката й.

— Не се безпокой, мамо, няма да те издам. Но трябва да помисля как е най-добре да постъпя. Ако Чарли наистина… ако е… боже, мамо! Просто не разбирам. Трябва ми малко време за размисъл, преди да се е върнала вкъщи. — Мат стана и прегърна майка си. — Много съм ти благодарен, че ми каза. Ще ти се обадя през идните няколко дни.

Мат се върна в града с размътен от недоумение мозък. Не знаеше какво да мисли, как да се чувства… В най-добрия случай е било просто злочесто съвпадение, че Чарли е решила да има бебе, а той се е напил точно онази нощ. Да му се не види, та той дори не си спомняше дали наистина беше преспал с нея… Дали Чарли не беше подготвила тялото си по някакъв начин, за да увеличи шансовете си да забременее? Или пък беше инсценирала всичко и той се оказваше невинната жертва на желанието й да си роди дете?

Вариантите бяха безкрайно много и безкрайно смущаващи. Отваряйки вратата на апартамента си, Мат осъзна, че един-единствен човек можеше да отговори на всичките му въпроси. Но дори в този случай нямаше как да е сигурен, че ще разбере истината.

Чарли се прибра по-късно вечерта, преливаща от вълнение, понеже двамата с интериорния дизайнер, който беше наела, бяха измислили няколко страхотни идеи за новия им дом.

Мат дори не можеше да говори с нея. Трябваше да подреди мислите си някак, преди да подхване неотложния разговор. Съзнаваше, че с гняв нямаше да стигне до никъде. Чарли просто щеше да заеме отбранителна позиция и едва ли щеше да е откровена с него. А макар Мат да разполагаше с изобличаващи факти, тя беше невинна до доказване на противното.

Мат успя да се сдържи цяла вечер, кимайки и усмихвайки се, когато беше нужно. Когато си легнаха, Чарли се приближи да го целуне.

— Лека нощ, скъпи. Толкова съм развълнувана за бъдещето ни. — Тя се обърна да изгаси нощната лампа.

В този момент волята на Мат го предаде. Той светна лампата.

— Чарли, трябва да поговорим.

— О, добре, скъпи. — Тя седна в леглото и хвана ръката му. — Притеснен си, че ти предстои да станеш татко ли? Не се безпокой, Мати, докторът каза, че било съвсем нормално да се чувстваш така. Каза и че…

— Чарли, трябва да те попитам нещо. И искам да ми кажеш истината. — Мат впи поглед в очите й. — Трябва да си откровена с мен, независимо от последствията, разбираш ли?

— Да, скъпи, знаеш, че не бих те излъгала.

— Добре… — Мат си пое дълбока глътка въздух. — Посети ли през май специализирана клиника, в която ти помогнаха да заченеш?

Мат не отмести поглед от лицето й. Знаеше, че през първите няколко секунди, преди мозъкът да се е впуснал в съчиняването на лъжа, истината щеше да изплува в очите й.

— Аз… божичко, скъпи! — усмихна му се нервно тя.

И в този момент Мат разбра, че го е измамила.

— По дяволите, Чарли! Не знам как и защо, но си ходила на процедура, нали? Държа да си пряма с мен, защото трябва да узная истината. — Мат продължаваше да държи погледа й със своя. Чарли се поколеба за няколко секунди, преди да избухне в сълзи.

— О, Мати… как разбра?

— Вчера срещнах Роджър в едно кафене. Поздрави ни за успешния изход от начинанието ни. Но не е важно как съм разбрал, важно е…

— Добре! Да, ходих на процедура, но не защото исках да те подхлъзна или хвана в капан. Още от самото начало бях готова да отгледам бебето си сама. Нали помниш? — подкани го с отчаян тон тя. — Помниш, че го обсъждахме, нали? Още тогава ти казах, че възнамерявам да задържа бебето, каквото и да е твоето решение. Беше същинско чудо, Мати, след всички тези години, в които живеех с мисълта, че никога няма да имам дете. А изведнъж се оказвах бременна… О, Мати, можеш ли да ми простиш? Моля те, обичам те!

— Погледни ме, Чарли. — Мат взе ръцете й в своите. — Съвпадение ли беше, че забременя след нощта, която прекарахме заедно? Или всичко беше нагласено.

— О, знам, че постъпих нередно, но…

— Трябва да те попитам веднага — Мат съзнаваше, че не й дава шанс да обясни, но го глождеше един ключов въпрос, чийто отговор трябваше да научи моментално — мое ли е бебето? — Отново впи очи в нея, но тя извърна поглед. — Двамата с теб…? — подкани я той. — Онази нощ…? По дяволите, Чарли! Дай ми откровен отговор. Аз ли съм бащата на детето ти?

Чарли спря да плаче и впери безмълвно поглед в стената. Мат стана от леглото и закрачи нервно из стаята.

— Трябва да разбера сега, просто трябва. — Отново се обърна към нея. — И искам да знам, че ми казваш истината.

Като че ли всичката енергия се беше изцедила от Чарли. Тя поклати мудно глава.

— Не, Мат, не си бащата на детето ми.

— Мамка му! — Точно в онзи момент му беше нужна огромна воля да не я удари. Пое няколко дълбоки глътки въздух, за да се успокои. — Щом не съм аз, кой е?

— Не знам името му — сви рамене тя. — Но не е каквото си мислиш, Мати.

— Проклятие! Как може да не е каквото си мисля, Чарли? Чукала си някой друг и си решила да изкараш това бебе мое?

— Не! Не е вярно — зарида окаяно Чарли. — Не знам името му, защото спермата, която ми инжектираха, имаше единствено ДНК профил. И нищо повече.

— Моля? — Мат поклати глава. — Дявол да ме вземе, наречи ме наивен, но нямам представа за какво ми говориш.

— Добре — кимна Чарли, видимо опитвайки да си възвърне самообладанието. — Бащата на бебето е двайсет и осем годишен студент от Калифорния. С тъмна кожа и кафяви очи. Висок е един метър и седемдесет и осем сантиметра. Никога не се е разболявал сериозно и има по-висок от средностатистическия коефициент на интелигентност. Това е генетичният му профил и това е всичко, което знам.

— Тоест — Мат седна на леглото, започвайки да проумява — искаш да ми кажеш, че си отишла в банка за сперма и си избрала анонимен ДНК профил, чийто собственик да стане баща на детето ти? След което са те оплодили със спермата му?

— Да.

— Ясно.

Двамата поседяха мълчаливо известно време, докато Мат се мъчеше да преглътне чутото.

— А аз къде съм в цялата картинка? Още от началото ли бях част от плана?

— Мати — Чарли го погледна с пресъхнали сълзи и бледо лице, — държа да ти кажа, че бях взела това решение отдавна. Преди месеци, преди да се нанеса при теб.

— Да изясним едно нещо, значи: аз съм бил просто удобна плячка, кретенът, който си решила да представяш като таткото? — прекъсна я язвително Мат.

— Не! Обичах те преди, Мати, и все още те обичам! — Чарли кършеше ръце тревожно. — А онази нощ, един ден след като се бях подложила на процедурата… да, може да се каже, че беше съвпадение. Ти беше пиян и нежен, и ми каза някои наистина мили неща. И аз си помислих, че…

— Чарли, правихме ли наистина любов онази нощ, защото определено не си спомням нищо? А колкото и да съм се напивал преди, такова нещо не ми се е случвало.

— Не. Не и по начин, който би довел до забременяването ми — призна си Чарли. — Поцелувахме се и така нататък, но ти не беше в състояние да…

— Да те чукам?

— Да, да ме чукаш — потвърди горчиво тя.

— Божичко! Защо тогава ме излъга? И защо си игра така със съвестта ми? По дяволите, Чарли! Това беше жестоко.

— Престани, Мат! — Очите на Чарли пламнаха от внезапен гняв. — Готова съм да понеса известна доза мъмрене, но онова, което ти казах за случилото се онази нощ, не беше пълна лъжа. Държеше се мило, приятелски… целуна ме, докосна ме… каза ми, че съм красива, че ме обичаш… — Тя се задави внезапно, спря, после подхвана отново. — Макар че не можа… да го вдигнеш, очаквах поне да ми се обадиш или да ми изпратиш съобщение. Помислих си, че може би — може би — и ти изпитваш същите чувства към мен. Само че от теб нямаше и следа. Почувствах се като някоя евтина проститутка, която просто беше използвал еднократно.

— Права си — съгласи се смутено Мат. — Държах се като пълен гадняр, Чарли. За което ти се извинявам. Но наистина ли смяташ, че поведението ми ти дава оправдание да ме излъжеш за — Мат посочи с пръст корема й — това?!

— Кълна ти се, не знаех, че съм бременна, че оплождането инвитро е подействало, до малко преди да се върнеш от лекторската си командировка и да ме изведеш на вечеря. Може и да беше от хормоните, или от шока, но най-вероятно го предизвика комбинацията от новината, че ще ставам майка и прозрението, че онази нощ не съм била за теб нищо повече от най-обикновена уличница. Че никога не си ме обичал както аз теб. И никога няма да ме обикнеш така. И… май просто исках да те накажа.

Мат, поуспокоен от факта, че вече знаеше истината, слушаше мълчаливо.

— Тогава, осъзнавайки, че винаги ще обичаш Грония, а не мен, започнах да мисля за себе си. Реших да родя бебето независимо от всичко, както ти казах на срещата ни след седмица. Бях се примирила с факта, че ще го отглеждам сама, каквото беше и първоначалното ми намерение. Ти обаче предложи да опитаме. Не само с бебето, но и с нас двамата. Божичко, Мат, не бях на себе си от щастие. Сякаш всичките ми мечти се сбъдваха наведнъж. Внезапно бъдещето ми изглеждаше розово. След всички тези години, в които въздишах по теб… Тогава ми предложи брак и наистина започнах да вярвам, че връзката ни ще се получи. — Тя се хвърли ненадейно към него и го прегърна силно. — И още нищо не е загубено, нали, Мати? Моля те, знам, че те излъгах, но…

Мат се изтръгна от прегръдката й.

— Имам нужда да поизляза, да подишам малко свеж въздух.

— Моля те, Мати — продължи тя, докато Мат се обличаше, — няма да ме изоставиш в това положение, нали? Казахме на всички, купиха ни къща и бебето…

Мат затръшна вратата след себе си и слезе по стълбите до приземния етаж. Като излезе навън, затича по тротоара и не спря, докато не достигна парка „Батъри“. Облегна се на един парапет и загледа светлинките на града, отразени във водите на река Хъдсън. Тъмните фигури на пияници, любовници и буйни младежи се рояха край него — нощни птици, търсещи прикритието на мрака. Той забави дишането си и опита да нареди в главата си низа от събития, които го бяха довели дотук.

Не всичко опираше до постъпката на Чарли, но до мотивите зад нея. Още от самото начало ли бе целяла да го оплете в мрежите си? Наистина ли решението й да се подложи на инвитро нямаше нищо общо с него? Бе живяла под покрива му по време на процедурата… беше си признала, че го обича… как да й повярва, че всичко е било просто съвпадение?

Дори да беше такова, не оневиняваше Чарли, задето го беше погледнала в очите и му беше казала, че бебето е негово. Беше го излъгала най-безсрамно. И не само това, но го беше обвинила в действие, което дори не беше извършил.

Психологът в Мат разбираше, че всеки, постъпил грешно, е готов на всичко да смекчи вината си. Винаги се намираше някое правдоподобно обяснение, причина, в която извършителят вярваше и която оправдаваше поведението му. Но откъдето и да погледнеше постъпката на Чарли, Мат не намираше смекчаващи вината обстоятелства. А най-много го отвращаваше фактът, че бе готова да живее в лъжа до края на съвместния им живот. Мат можеше и никога да не научи, че детето, което несъмнено би обикнал като свое собствено, всъщност не е.

Прилоша му при мисълта и реши да се поразходи край реката, мъчейки се да преглътне фактите.

Осъзна, че е редно да отбележи и своята роля в случващото се; болката от новината, че Грония се бе омъжила беше довела до спонтанната му реакция онази нощ в ресторанта. Внезапната му готовност да се сближи с Чарли бе усложнила ситуацията и отчасти го беше довела до настоящото положение.

Все пак Чарли му беше казала, че няма против да отгледа детето сама. Той беше отхвърлил този вариант и предложил да дадат шанс на връзката им. А и чак сега осъзнаваше, че не бе имал представа какви чувства е изпитвала към него Чарли. Когато беше срещнал Грония, заслепен от страстта си по нея, не се беше замислил за Чарли, слагайки край на връзката им.

Мат потрепери при мисълта за кашата, която двамата бяха забъркали. Но нима причините и обясненията имаха някаква давност в случая? Сега трябваше да реши какво ги чака оттук нататък.

Той обмисли вариантите.

Можеха да оставят всичко както си беше — както Чарли беше изтъкнала, той вече знаеше истината. Не я обичаше — никога не я бе обичал, — а в този смисъл и той самият живееше в лъжа. Ситуацията обаче се изменяше от факта, че бебето не беше негово.

Мат въздъхна, като си спомни колко се беше грижил за Грония в първите месеци от бременността й; всеки път, помислеше ли си за рожбата им и наближаващата й поява на бял свят, стомахът му се беше преобръщал от тревога. С всяка частица от себе си се беше стремял да защитава Грония в това й така уязвимо състояние. Подобни чувства не се бяха зародили у него дори в нищожна степен нито към Чарли, нито към бебето в утробата й. Изпитваше единствено примирение. Дали някога щеше да обикне детето, което трябваше да отгледа като свое собствено? Мат прехапа долната си устна. Или пък щеше да го презира вътрешно? Редовно изнасяше лекции за това как бащите прехвърляха собствените си грехове върху отрочетата си. Познаваше ефекта от това и определено не желаеше да тръгва по този път.

След доста време, когато слънцето започваше да изплува мудно над хоризонта на Ню Джърси, Мат се върна с бавна крачка у дома. Не беше взел никакво решение и нямаше представа какво да каже на Чарли. Но поне бурята беше отшумяла.

Апартаментът беше празен. На бюрото му беше подпрян хартиен плик с неговото име отгоре.

Мат,

Тръгвам си. Много съжалявам, че те лъгах, но и ти изигра своята роля в тази бъркотия. Ще улесня нещата и за нас двамата, и за бебето. Всички заслужаваме повече.

До нови срещи,

Чарли

Мат въздъхна облекчено. Чарли бе взела решение вместо него. Поне за това й беше благодарен.