Лусинда Райли
Момичето на скалата (45)

37

Чарли се беше пренесла в стаята на Мат още в нощта, в която бяха решили да дадат шанс на връзката си. Въпреки това беше забранила всякакъв физически контакт помежду им заради бременността. Която отсрочка Мат бе посрещнал с облекчение. Тъй като заради пияното си състояние не си спомняше последния път, в който бяха правили любов, можеше единствено да се върне към времето, когато бяха имали връзка. Тогава половият акт му се беше струвал невдъхновяващ и — поне за него — механичен. За разлика от приказните му изживявания с Грония, по време на които буквално бе имал чувството, че душите им се сливат в едно…

Мат прекъсна нишката на мисълта си, стана от леглото и влезе в банята, за да си вземе душ, отбелязвайки още един — доста дразнещ — ефект от новото положение на Чарли. Огромният й арсенал от козметики например — лосиони и кремове, които можеха да заредят цял козметичен щанд в „Сакс“, отрупваха мивката и рафтовете. Скромният разкрасителен режим на Грония — кремът за лице я устройваше напълно — и най-вече фактът, че сега дрехите му бяха натъпкани в една осма от гардероба заради внушителния брой дизайнерски тоалети на Чарли подчертаваха очебийно разликата между двете жени.

Докато издирваше самобръсначката си, съумявайки да бутне несесер с гримове в мивката, Мат впрегна цялата си воля да укроти нервите си. Все пак идеята да дадат шанс на връзката си беше негова. Чарли нито го беше притиснала, нито му беше втълпила чувство на вина. Не биваше да обвинява нея.

Но тя вече беше повдигнала въпроса да се изнесат от апартамента му, предлагайки да си купят къща в Гринуич близо до родителите й. Идеята й не беше допаднала особено на Мат. Въпреки това фактът, че двамата с Грония — поставени пред подобен въпрос едва преди няколко месеца — не бяха се замислили да напуснат града, не правеше желанието на Чарли детето й да диша чист въздух противоестествено. Когато Мат бе споменал, че по никакъв начин не може да събере парите, необходими за купуването на такъв дом, Чарли бе отхвърлила опасенията му с небрежно махване на ръка.

— Мама и татко ще ни помогнат, Мати. Бъди спокоен.

Мат разбра как се бе чувствала Грония, когато собствените му родители бяха предложили да им помогнат финансово. Не искаше подаяния от семейството на Чарли. Освен това миналата вечер го беше попитала дали наистина е чак толкова против да влезе в бизнеса на баща й.

— Ще ми се наложи да спра работа, когато малкото човече се появи на бял свят, макар и само за няколко месеца. Пък кой знае — беше свила рамене Чарли, — може би и завинаги. Не ми е приятно да ти го кажа, Мати, но с твоята заплата ще можем да си позволим само услугите на някоя филипинска прислужничка, която да идва три пъти седмично, а на мен ще ми е нужна постоянна помощ.

Мат се облече набързо, доволен, че Чарли бе отскочила до апартамента си, за да даде последния чек на интериорния дизайнер. Миналата седмица бяха отишли да видят новото й жилище и Мат бе опулил очи при вида на шикозния интериор. Минималистичната атмосфера, постигната с много стъкло, хром и бели мебели, беше също толкова уютна, колкото операционна зала. Мат се чудеше как Чарли понасяше да живее в бохемския му апартамент. Направи си кафе и изрови един стар геврек от хладилника. Чарли не си падаше по готвенето — през последните две седмици всеки ден си бяха поръчвали храна от ресторанти — и Мат усети как му потичат лигите при мисълта за вкусната шунка с колканон, която редовно му бе готвила Грония.

— Мамка му! — възпря се Мат. Не биваше да сравнява двете жени. Просто бяха различни, и толкова. Същинският проблем беше там, че в неговите очи Чарли беше по-ниско във всяко едно отношение. Мат седна пред бюрото и включи лаптопа си. В момента работеше по статия, която трябваше да е завършил още преди три седмици, но заради всички събития в живота му напоследък концентрацията му куцаше. Хвърли един поглед на написаното дотук и веднага разбра, че не е на нужното равнище. Облегна се назад в стола си и въздъхна. Съвсем ясно си личеше накъде е тръгнал животът му. След като толкова години бе избягвал съществувание като това на родителите си, сега се бе устремил именно към него. Искаше му се да поговори с някого… беше отчаян. А единственият човек за когото се сещаше, при положение че Грония я нямаше, беше майка му.

Затова грабна мобилния си телефон и набра домашния й номер.

— Мамо? Мат се обажда.

— Мат, радвам се да те чуя. Как се чувстваш?

— Знаеш ли, мамо, мислех си, че няколко часа извън града ще ми се отразят добре. Натоварен ли ще е уикендът ти?

— Утре сме поканили разни приятели на барбекю, но днес баща ти играе голф и аз съм сама вкъщи. Как ти звучи да наминеш за обяд?

— Дадено, мамо. Тръгвам още сега.

Движението по магистрала „Уест Сайд“ беше спокойно и Мат пристигна в жилищния комплекс Бел Хейвън, дома на родителите му, само за четирийсет и пет минути.

— Здравей, миличък. — Илейн го посрещна на прага с топла прегръдка. — Каква хубава изненада. Вече рядко ми се удава шанс да се порадвам на момчето ми. Влизай.

Мат последва майка си през просторното антре, откъдето влязоха в огромната кухня, оборудвана с всички възможни уреди. Баща му Боб обичаше електрическите джаджи. Подаряваше такива на жена си за всеки неин рожден ден и всяка Коледа. Илейн ги отваряше със смирена усмивка, благодареше му, а после ги прибираше при другите в някой от големите кухненски шкафове.

— Мога ли да ти предложа питие, скъпи?

— Една бира ще ми се отрази добре. — Мат стоеше неловко по средата на кухнята; сега, когато вече беше тук, нямаше представа какво точно да каже. Майка му знаеше, че Грония си беше тръгнала, но нищо друго.

— Е, как върви животът в града?

— Ами… по дяволите, мамо! — поклати глава Мат. — Няма да те лъжа, добре съм оплел конците.

— Щом е така — Илейн остави бирата пред сина си, гледайки го с майчинска загриженост, — защо не споделиш с майка си?

Мат така и направи, стараейки се да е колкото може по-откровен за ситуацията, макар че й спести факта, че не помнеше нищо от съдбовната нощ. Не искаше да подлага крехката й чувствителност на изпитание.

— Така — заключи Илейн, — да проверим дали съм те разбрала правилно. Грония изчезва веднага щом се връща от болницата. Заминава за Ирландия и отказва да ти каже къде си сбъркал. Двамата не си говорите месеци наред. А накрая разбираш, че се е омъжила за друг?

— Да, това е общо взето — потвърди с въздишка той.

— През това време Чарли се нанася в твоя апартамент, за да ти прави компания, докато нейният е в ремонт. Двамата се сближавате и започвате връзка. — Илейн се почеса по главата. — И сега казваш, че не си сигурен дали изпитваш чувства към нея?

— Да — потвърди отново Мат. — Може ли още една бира?

Илейн отиде да му донесе.

— Значи мислиш, че си се впуснал във връзка с Чарли от мъка по Грония?

— Аха. И — Мат си пое дълбока глътка въздух, — има още нещо.

— Най-добре си излей душата, скъпи.

— Чарли е бременна.

Илейн му хвърли странен поглед, преди да каже:

— Наистина ли? Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен, мамо. Записала си е час за видеозон след няколко седмици. Ще ходя с нея.

— Ясно — проточи Илейн. — Направих салата за обяд. Предлагам да излезем на терасата.

Мат й помогна да пренесат салатата, чинии и прибори навън. Чак като седнаха на масата, му направи впечатление колко разтърсена е майка му.

— Много съжалявам, мамо.

— Недей, Мат. Голямо момиче съм, ще го преглътна. Просто… — тя свъси вежди — … нещо не ми се връзва. Но да не мислим за това. Въпросът е обичаш ли Чарли?

— Да, обичам я като приятелка, може би и като партньорка… още не знам, мамо, наистина. Да, израснахме заедно, имаме общи приятели… вие сте близки с нейните родители… звучи идеално. Лесно — въздъхна той.

— Винаги е най-лесно да се обвържеш с човек от собствения си свят. Няма спор, Мат. И аз така направих. — Илейн се усмихна, сипвайки от салатата. — Удобно е, а и сродството понякога ражда любов. Но не е — Илейн потърси подходящата дума — вълнуващо. По-скоро е недраматичният вариант.

Мат бе изненадан от съпричастността на майка си.

— Добре го каза, мамо.

— Не мисли, че не те разбирам, Мат, защото ще сбъркаш. Връзката ти с Грония беше истинско приключение и ти се възхищавах за смелостта. Тя ти беше страст. Вливаше енергия в света около теб.

— Да, така си беше. — Мат преглътна тежко. Усещаше, че е на ръба на сълзите. — И чак когато я загубих, започнах да осъзнавам колко много съм я обичал… колко много я обичам.

— И аз някога обичах един човек… преди баща ти. Родителите ми не го приемаха, защото беше музикант. Затова прекъснах отношенията ни, отблъснах го…

— Не знаех. — Мат беше смаян от признанието на майка си. — Съжаляваш ли за решението си?

— Какъв е смисълът? — попита горчиво Илейн. — Постъпих както сметнах за нужно, за да са доволни всички. Но нито ден не минава, без да се замисля за него, да се зачудя къде ли е сега… — Гласът й заглъхна и тя се осъзна. — Извинявай, Мат, това не е за твоите уши. Двамата с баща ти винаги сме се разбирали. Пък и нали си имам теб. Така че, не, не съжалявам за решението си.

— Разликата в моя случай е, че не аз отпратих Грония.

— Да. А сега е омъжена за друг — отбеляза Илейн.

— Така ми каза майка й, когато звъннах у тях.

— Е, много съм изненадана да го чуя. Знам, че не се чувстваше в свои води с нас, Мат, вероятно си е мислила, че не я одобряваме. Но аз уважавам безкрайно нея и таланта й. Освен това — подчерта Илейн — знам, че обичаше момчето ми. А за това съм склонна да й простя всичко.

— Е, мамо, Грония я няма вече. И не очаквам да се върне. Трябва да продължа с живота си. Въпросът е да дам ли шанс на Чарли?

— Трудно решение. Чарли е красива, интелигентна и част от твоя свят. Пък и положението се усложнява от бременността й. Сигурен ли си, че е бременна? — попита отново Илейн.

— Да, мамо!

— Е — въздъхна тя, — в такъв случай май всичко е ясно. А и знам колко страда по загубата на детето ви с Грония. Макар че…

— Какво, мамо?

— Нищо, нищо — отвърна бързо Илейн. — Ако всичко е такова, каквото ми го описваш, не мисля, че имаш голям избор.

— Да — съгласи се мрачно Мат, — като че ли нямам. И ще трябва да подготвя джоба си за нов начин на живот. Тя вече спомена, че може да вляза в бизнеса на баща й. Лъскаво момиче като Чарли няма да се задоволи с приходите на преподавател по психология.

— Знаеш, че баща ти си мечтае да наследиш семейния бизнес. Но Мат, ако не това искаш…

— Мамо, в момента нищо не е такова, каквото „искам“ да бъде. — Мат остави ножа и вилицата си и хвърли един поглед към часовника си. — Ще трябва да се връщам. Чарли сигурно се чуди къде съм — каза той и вдигна вежди.

— Иска ми се да можех да ти кажа нещо друго, но щом Грония се е омъжила…

— Някак, незнайно как, успях да оплета конците.

— Разбирам те, миличък. Но ще обикнеш Чарли. И на мен ми трябваше малко време да заобичам баща ти — вметна Илейн с иронична усмивка.

— Сигурен съм, че си права — съгласи се той с въздишка. — Както и да е, благодаря ти за обяда и вниманието. Довиждане, мамо.

Илейн погледа как синът й изкарва колата си от входната алея. После затвори вратата и се върна на терасата. Нарушавайки утвърдения си навик, не разчисти веднага чиниите от масата. Вместо това седна и се замисли върху думите на сина си.

Половин час по-късно Илейн вече бе стигнала до заключението, че е изправена пред избор: можеше да постъпи както повеляваше възпитанието й и да си замълчи за онова, което знаеше. Което щеше не само да запази статуквото, но и да удовлетвори собственото й егоистично желание синът и бъдещото й внуче да останат близо до нея. Изобщо не се съмняваше, че Чарли щеше да довлече Мат в Гринуич след раждането на бебето. Другият й вариант беше да обърне внимание на подозренията си и да проучи нещата…

Илейн чу джипа на съпруга си по входната алея.

И реши да си даде малко време за размисъл.