Лусинда Райли
Момичето на скалата (33)

Аврора

Преди да сте попитали, не се гордея с постъпката си. Баща ми, естествено, беше прав — голяма манипулаторка бях. Но освен това бях отчаяна. Пък и вече ми бяха казали, че Грония ще ме гледа дълго, дълго време, така че не бях доволна от развитието на нещата и раздялата си с нея.

Отне ми доста време да реша къде точно да се скрия. Трябваше ми някое място, на което, ако ме обичаше истински, щеше да ме намери, но не и някое прекалено очевидно, като обора с кученцата или скалите.

Макар да не ме е страх от духове, тъй като добре ги познавам и разбирам, не ми беше особено приятно самичка в гробището. Чувствах се като натрапница, понеже бях единствената жива сред толкова мъртъвци. Пък и все пак бях осемгодишно момиченце…

Горката Грония. Нямаше как да ми устои, като се имаше предвид колко добродушна беше. Пък и наистина ме обичаше. Което, както споменах по-горе, често ни спасява.

И вярвам, че можеше да обикне и татко ми, ако нещата се бяха стекли другояче…

Трябва най-сетне да проумея, че не мога да пренапиша историята на живота си. Сигурна съм, че Великият разказвач, който преплита фините нишки на съдбата в животите ни, е много по-умел в това от мен самата. И макар понякога да ни е трудно да разберем „защо“, просто трябва да вярваме, че е така. Че Той знае каква е причината зад нещата, които ни се случват, и ще донесе на всички ни „щастлив финал“. Макар и отвъд ефирната завеса, която наричаме смърт, тоест може и да не го видим приживе.

Както вероятно сте забелязали, не съм голяма привърженичка на Теорията за еволюцията, въпреки че съм чела дарвиновия „Произход на видовете“.

Е, излъгах. Прочетох две глави и подхванах „Война и мир“, което се оказа по-лекото четиво от двете.

Аз съм креационист.

Но предполагам, че няма какъв друг да си, наближи ли краят на дните ти.

Прости ми за меланхоличното отклонение, Читателю. Напоследък ми се струпа много. Пък и „Война и мир“ не е точно вълшебна приказка.

Май ще продължа с Джейн Остин, за да се поразведря. Нейните истории завършват по-хубаво от моята.

И така, да продължим с разказа…