Лусинда Райли
Момичето на скалата (28)

Аврора

Струва ми се, че е редно да се намеся тук… всичко вървеше плавно, докато не осъзнах, че ако аз самата четях това, щях да съм напълно объркана. Историята се заплете доста. Е, за ваше улеснение ще прибягна до семейно дърво.

Божичко! Отне ми повече време от написването на трите глави преди него. Дано поне ви изясни нещата.

Боя се, че може да сметнете разказа ми за нагласен. Но ви уверявам, че не е. Все пак семействата Райън и Лайл живеехме в съседство в малка, изолирана общност накрай света. Така е от стотици години. Затова не ми се струва изненадващо, че житейските ни истории се преплитат.

Признавам си, че съставянето на семейното дърво ме затрудни. Наясно съм, че съвсем скоро и под моето име ще се появи втора дата и ще се превърна в част от миналото, а не от настоящето. Имам чувството, че ние, хората, се заблуждаваме, че сме безсмъртни, вземаме решения, сякаш ще живеем завинаги, без да приемаме онова неизбежно явление, което рано или късно спохожда всички ни. Разбира се, само така можем да оцелеем.

Мисля, че вече е време да напуснем Ирландия и миналото и да отправим поглед към бъдещето, към Америка. Земя на надеждата, на сбъднатите мечти, на неограничените възможности.

Ето това, читателю, е моят тип страна!

Там вярват в магията, също като мен, защото са млада раса, която тепърва ще се сдобие с мъдростта и цинизма, произхождащи от житейския опит.

Да разберем, тогава, как се справя Мат…