Лусинда Райли
Момичето на скалата (18)

Аврора

И така… бедната, добродушна Мери бе изхвърлена на улицата от злата мащеха. Може би тя е Пепеляшката в моя разказ — пообъркана метафора, що се отнася до истинската приказка, но дано ми простите. А Ана, Малкото сираче, лишено не от житейски блага, а от любов, заминаваше за учебния интернат, където щеше само да се бори с живота.

Писмата на Мери до бъдещата й свекърва, Бриджит, които Грония чете задълбочено до късно през нощта, свършваха тук. Като се замисля, напълно разбирам защо гордостта на Мери не би й позволила да продължи кореспонденцията си с родителите на Шон.

Знам, че когато писмата свършиха, Грония се примоли на майка си да й разкаже какво се бе случило с Мери след това. В името на добрата художественост на разказа ми — читатели мои, смея да твърдя, че започвам да схващам идеята на писателството — няма да ви отегчавам с подробностите около разходката на Грония до фермата и чашите чай, които изпи с майка си, слушайки продължението на историята.

Чаят беше неразделна част от живота ни във фермата.

Напоследък рядко пия. Прилошава ми от него, но май това важи за още много неща.

Ето, пак се отклоних. И така, както знаете, във всяка вълшебна приказка тъжната принцеса открива щастието в обятията на своя принц.

Мен обаче винаги ме е интересувало най-много какво се случва след „и заживели щастливо“.

Принцеса Аврора от „Спящата красавица“ например се буди цял век по-късно. Боже! Представяте ли си? Тоест е на сто и шестнайсет години. Принцът й е на осемнайсет. Което си е доста сериозна възрастова разлика. А тепърва й предстои да се справя със свят, променял се в течение на сто години.

Аз лично не бих заложила много пари на шанса връзката им да оцелее.

Е, бихте се намесили вие, така е в приказките. Но дали изпитанията, пред които ще се изправи принцеса Аврора, събуждайки се в Страната на щастливия край, са много по-различни от тези, които нашата Мери ще срещне? Ако случайно срещне принца си? Все пак войната — особено ако е толкова ожесточена като тази, която е преживяла Мери, — предизвиква ужасяващи поврати и оставя незаличими следи в душата на човек.

Е, ще видим…