Тери Пратчет
Светът на а`кото (3)

Глава 2
Разходка из парка и нов приятел

Много рано на следващата сутрин Джефри дръзна да се върне в тоалетната. Той седна на седалката и докато полюшваше крака, кутрето Пишльо кръжеше около него, размотавайки руло мека хартия, очевидно попаднало в някакъв кучешки рай. Джефри се почувства като крал на величествен трон. Вярно, че също както немалко крале и той се крепеше на крайчеца несигурно, доста притеснен, че ако не внимава, може да изпадне оттам. В конкретния случай — в голяма дупка и съдържанието й отдолу. В крайна сметка, приключил с належащите дела, Джефри с облекчение откри, че няма да се наложи да се катери отново, за да се добере до верижката, защото някой услужливо беше снадил към края й връв с памучен пискюл, която беше достатъчно дълга да я достигне с лекота.

Джефри взе Пишльо и се запъти към кухнята с надеждата да открие закуска. Голямата кухня изглеждаше празна, но също както много други кухни в стари къщи, и в тази незабележимо кипеше живот. По отводнителните канали припкаха плъхове, прогризваха си път през тръбите и гърбовете на долапите, надничаха изпод мивката и дюшемето. Имаше какви ли не бръмбари, гъгрици и паяци, а във влажното кьоше под мивката — и куп залепнали за стената охлюви. Докато Джефри се зае да отваря шкафовете, надявайки се да намери нещо за ядене, чу припряно дращене иззад вратата на килера. Между едно гърненце малинов мармалад и голям буркан с мариновани яйца откри малка сива мишка. Мишката се втренчи в Джефри и Джефри се втренчи в мишката. Мишката отново заби очи в Джефри и после, може би защото така й се искаше, или понеже беше уплашена, произведе една дарадонка, а след това още една и още една, преди да отпраши^[1].

Мишките са си такива. А Джефри остана единствено с няколко малки тъмни дарадонки, които събра в шепа.

Чудя се дали мишето а̀ко е също толкова на късмет, колкото и птичето, помисли си той. Трябва да попитам господин Брътвеж.

— На твое място не бих ги сложила в джоба си, драги — обади се приятелски глас зад гърба му. — Чакай да видя какво мога да сторя за теб.

Той се обърна и видя засмяна възпълничка жена, застанала пред старата кухненска печка.

— Казвам се Хартли — представи се тя, подавайки му празна кибритена кутийка — и съм готвачката. Ще ти приготвя закусчица, след като много хубаво си измиеш ръцете. Какво ще кажеш за рохко сварено яйце и препечени филийки?

След закуска Джефри помогна на Просто Хъмфри да нахрани кокошките и да събере яйцата.

— Някои от тези яйца сигурно са много късметлийски — отбеляза Джефри. — По тях е залепнало кокоше а̀ко^[2].

Просто Хъмфри почеса глава.

— Е, няма съмнение, че ако някое пиле ти се изцвъка върху главата, то ти носи късмет, ама пилето трябва да направи избор, чат ли си? А̀кото може невинаги да е късметлийско, но със сигурност е полезно. Използвам го в градината. Виж тук! Смесвам конски ябълки и слама с отпадъците от градината и те изгниват до най-добрия компост, който някога ще откриеш. Номерът е там, че има и много червеи, които се ровичкат из него и дрискат колкото им душа иска, като така го разрохкват и той става хубав и ситен^[3].

Джефри отиде да порови из миризливата купчина компост, за да намери а̀ко от червеи.

— Не, недей така — спря го Просто Хъмфри. — Сигурен съм, че разполагам с нещо, което ще помогне на един надежден млад момък като теб да започне собствена колекция от а̀ко.

Той влезе в една от бараките си. Последва дрънчене, трополене и едно гадничко пльонгггг^[4]. Просто Хъмфри се появи с градински маркуч, омотан около него като змия. Когато най-накрая успя да я пребори и да я натика обратно в бараката, той отново изчезна, за да се върне след няколко минути с кофа и лопата.

Подхванал лопатата, Джефри усърдно изкопа малка яма в дъното на голямата купчина и разкри сложна плетеница от гърчещи се розови червеи.

— Как изглежда а̀кото им? — попита момчето, като се наведе, за да огледа по-добре червеите.

— Е, доста трудно ще го различиш тук — обясни Просто Хъмфри, — ама виждаш ли малките рохкави купчинки пръст ей там по тревата? Това си е а̀ко от червеи, дума да няма. Нарича се глистовина. — За тази деликатна работа той измъкна по-малка лопатка и стар буркан, покрит с паяжини, и ето че с малко помощ Джефри трепетно прехвърли в буркана първия си образец на а̀ко от червеи.

Междувременно Пишльо търчеше околовръст и джафкаше по нищо специално или по всичко като цяло. Джефри зърна голяма черна котка, която ровеше сред зеленчуковите лехи.

— Какво прави тази котка? — по любопитства той.

— Този проклет котак — процеди Просто Хъмфри през стиснати зъби — изравя превъзходния ми праз. Отново! Тъпкано ще му го върна, ще види той.

— А защо го изравя?

— Защото а̀ка. И защото котките са си малко особени. Обичат да си заравят а̀кото, ама понеже са мързеливи, гледат да го заравят там, където вече съм прекопал. — Когато котаракът приключи работата си и високомерно се отдалечи, Джефри се насочи целеустремено към мястото, стиснал кофата и лопатката.

— На твое място бих изчакал да поизветрее малко, да го събера — предупреди Просто Хъмфри. — Отбележѝ си мястото с пръчка и го прибери след ден-два. Бая силничко вони това, котешкото а̀ко^[5].

— Ще ме прощаваш, момко, ама трябва да ида до едното място. — Изкусно запалвайки лулата си и вземайки един стар брой от Алманаха, Просто Хъмфри се отправи към малката си лична тоалетна между купчините компост и живия плет. — Защо не изведеш това твое кутре на разходка в парка? — подвикна той през рамо.

— А може ли да почакам да се върнете? — помоли Джефри, стиснал кофата си.

— Не, не може — твърдо отговори Просто Хъмфри. — Някои неща човек трябва да ги върши без надзор, особено от малко момче с кофа в ръка. Дори да не го вижда, човек се разконцентрира, така че заминавай.

Джефри се покатери върху купчина стари сандъчета за семена и хванал Пишльо в ръце, надникна над живия плет към парка.

— Да идем ли на експедиция, Пишльо? — запита го той. Пишльо толкова ентусиазирано размаха опашница, че цялото му телце се разтресе.

И така, двамата се провряха през една дупка в живия плет, притичаха през моравата и взеха да се гонят околовръст, докато накрая Джефри не падна. С крайчеца на окото си видя как недалеч някакво друго куче спря, приклекна и произведе малка купчинка а̀ко, преди да продължи бързешком по пътя си. Джефри съжали, че не е взел кофата, и тъкмо стоеше втренчен пред малката кафява купчинка, чудейки се как да я занесе у дома, когато се разнесе глас:

— Твое ли е?

— Не, аз ходих, преди да изляза — призна си Джефри пред собственика на гласа, хлапак с опърпани дрехи и с кофа в ръката.

Хлапакът явно остана доволен.

— Е, тогава е мое.

— Какво? И ти ли събираш а̀ко? — развълнува се Джефри.

— И още как! Казвам се Луис и събирам кучешко а̀ко за сър Хари Кинг. Той ми плаща по пени на кофа, ако е добре натъпкана. Че и по нещо отгоре, ако кучешкото а̀ко е бяло. Бялото е най-доброто. Ние в службата го наричаме „чиста работа“.

— Сър Хари колекционира ли го? — запита Джефри с нарастващ интерес.

— Не, продава го на кожарските работилници.

— А купува ли мише а̀ко? — продължи Джефри, опипвайки кибритената кутийка в джоба си.

— Не знам — сви рамене Луис, — ама ако има кяр от това, сър Хари Кинг ще го събира, повярвай ми. Той има страхотна къща между Мътилково и Грунския панаир, само че не държи а̀кото там, понеже лейди Кинг не му дава да си носи работата вкъщи. Той събира всичкото а̀ко в Анкх-Морпорк и го трупа в големи депа извън градските порти.

Много ми се ще да се запозная със сър Хари, помисли си Джефри. Изглежда е доста разумен човек.

— Е, сега изчезвам да занеса това до склада на сър Хари — заяви Луис, когато пълната кофа беше добре натъпкана.

— Може ли пак да ти помогна утре? — попита Джефри.

Луис го изгледа косо.

— Не мога да ти плащам — бързо пресметна той, — ама ако искаш, идвам тук най-вече рано сутрин, когато хората си разхождат кучетата. — Това е моят район — добави с гордост. — Яко се борих да си го извоювам. Само питай братята Мичел. Няма и да пробват да си го върнат, о, да, дума да няма! Кучешки свят е това, друже, чиста кучешка работа и макар че сам го казвам, аз съм един от най-добрите в занаята. Понякога съм тук с моята лопатка още преди малкият Фидо да знае, че ще се изходи. — С тези думи, зърнал в другия край на парка малка фигурка в напрегната поза, хлапакът изфиряса, сякаш имаше криле на подметките… макар че онова по подметките му сигурно не бяха криле.

Джефри и Пишльо отново пролазиха под живия плет, за да се върнат в бабината градина. Просто Хъмфри изглежда не беше там, така че те отърчаха по стълбите чак до горе с кратко отклонение на площадката на първия етаж, където Джефри се опита да надникне зад рицарските доспехи. Когато влезе в детската, с ужас установи, че късметлийските курешки не бяха на перваза на прозореца, където ги беше оставил. И ножиците липсваха.

— О, не! Подложен съм на ошетване — проплака той. Ошетването е нещо, което периодично му се случваше у дома, но откакто най-ценната му пръчка беше ошетана (което предизвика дълго и контраобвинително претърсване на кофите за боклук), обикновено му даваха някакво предизвестие.

Той се втурна надолу към кухнята, където прислужничката Лили търкаше пода.

— Виждали ли сте късметлийското ми а̀ко? — трескаво запита той. — Оставих го на перваза на прозореца с едни ножици.

— Такова ли било? — изписка Лили. — Отвратително, направо отвратително! Изхвърлих го през прозореца. А тези ножици ми бяха най-хубавите. Да не си посмял да носиш повече мръсотии в стаята си, младежо, че ще кажа на баба ти. И какво е това по обувките ти?

Джефри отърча навън да открие Просто Хъмфри, който тъкмо се връщаше по пътечката с вида на човек, чийто свят е вече по-комфортно място.

— Лили ми е ошетала късметлийското а̀ко — оплака се момчето. — Сигурно никога повече няма да имам такъв късмет да ме нацвъка пак птица.

— Не се кахърѝ, момчето ми. Просто иди през парка до гълъбарника на улица „Мътилково“ и постой там минута-две. Ама ей ти един акъл от мен: първо си сложѝ парче картон на главата, че да можеш да си го донесеш лесно и сгодно. Пък аз тук имам една стара барака, която не използвам. Можеш да си го къташ в нея.

— Може ли да прибера и мишето си а̀ко там? Може ли да си направя музей на а̀кото? Според мен а̀кото е много интересно и хич не е отвратително — додаде той, като се изчерви. — Ами нали без а̀ко в края на краищата всички ще експлодират.

— Разбира се — съгласи се Просто Хъмфри. — Ще питам Хартли дали има още излишни буркани. Според мен ще са ти доста полезни.

В този момент Джефри чу баба си да го вика от къщата.

— Май ти е време за чай — кимна Просто Хъмфри. — На твое място нямаше да се помайвам.

Баба пресрещна Джефри на задния вход.

— Ако бъдеш така добър да си изтриеш краката и да си умиеш ръцете наистина щателно, Джефри, струва ми се, че може и да има кекс към чая. Но първо ми кажи: с какво се занимава днес?

— Ами започнах да си правя колекция — запъхтяно заобяснява той, — а Просто Хъмфри каза, че може да използвам старата му барака за музей, и ми даде кофа и лопата, а също и по-малка лопатка за събиране. И изведох Пишльо в парка, само че си забравих кофата, ама срещнахме едно момче на име Луис. То събираше кучешко а̀ко в кофа за сър Хари Кинг и каза, че може да му помагам и утре.

— Сигурно е от чистниците на сър Хари — вметна баба му. — Вършат много полезна работа. Но какво точно колекционираш ти, Джефри?

— О, ами всякакво а̀ко — грейна той. — Всъщност искам да събера а̀ко от всеки вид, който съществува. Просто Хъмфри казва, че то може да е много полезно и интересно и понякога носи късмет.

— Сигурен ли си, че искаш да се занимаваш именно с това? — запита баба му. — Братовчед ти Робърт колекционира марки. Според мен те са доста интересни и понякога са доста ценни.

— Не, според мен а̀кото е по-ценно — без колебание заяви Джефри. — Не мисля, че някой друг на света има колекция от а̀ко, така че моята ще бъде първият истински музей и хората ще могат да идват да го разгледат срещу заплащане^[6].

За негова немалка изненада баба му се усмихна широко, макар и малко особено.

— Имаш много оригинално мислене, Джефри. — Тя докосна перлената огърлица на врата си. — Ще се учудиш ли, ако ти кажа, че тези доста скъпи перли всъщност са а̀ко на стриди? Предвид особените ти интереси ще си помисля кои места би било най-добре да посетим, докато си тук. Утре след закуска се отбий при мен и ще ти кажа какъв е планът.