Карин Фосум
Индийската съпруга (5)

Марие огледа удивено снимката: гордото лице на брат си и индийката Пуна Бай Юман с норвежка брошка на гърдите. За няколко минути тя онемя. Брат й си беше намерил съпруга в Индия. Бе влязъл в някакъв ресторант на име „Тандури“ и бе пленил сервитьорката само за няколко часа. Какви тайни оръжия притежаваше Гюндер, за които Марие дори не подозираше? Сякаш в милионния град Бомбай тази индийка бе чакала именно него.

— Мумбай — поправи я Гюндер. — Да, точно така е било. Чакала ме е. Ще пристигне на двайсети, ще я взема от „Гардермуен“. Виж, това е брачното ни свидетелство — показа й го гордо той.

— Направо е ударила джакпота с този брак — отбеляза Марие. — В Индия мъжете с доход като твоя сигурно се броят на пръсти.

— Казах й, че не съм богат — поясни Гюндер.

— Ха! Напротив, направо си мангизлия — безпощадно възрази Марие. — И тя го е разбрала.

Той я погледна обидено, но тя не забеляза, защото продължаваше да се взира в снимката.

— Карщен ще получи удар — предупреди го Марие. — А ти се подготви за какви ли не одумки.

Марие обаче все пак се трогна. Снаха! Не беше вярвала, че това ще й се случи.

— Изобщо не ме интересува какво говорят хората — отвърна Гюндер.

Марие не се съмняваше в думите му. Брат й изглеждаше щастлив и нищо не можеше да го смути.

— Ще й помогнеш ли да се адаптира? — помоли я той. — Вие, жените, се нуждаете от време на време да си говорите по женски. На спокойствие. Тя е мила и приветлива.

— Чудя се как ли ще реагира Карщен — повтори Марие, потънала в мислите си.

— Теб това притеснява ли те?

— Не зная — вдигна рамене тя. — Ще остане шокиран. Сватбата ти ни дойде като гръм от ясно небе. Надявам се хората да приемат жена ти дружелюбно.

— Ще я приемат — убедено заяви Гюндер. — Защо да не я приемат?

— Младежите например понякога са много жестоки.

— Каква работа има тя с младежите? Тя е на трийсет и осем.

— Да, да. Просто съм малко изморена от всички тези събития. Много е хубава. Как реагираха роднините й?

— Има само по-голям брат, който живее в Ню Делхи. Виждат се рядко.

— Тукашният климат няма ли да й се стори твърде суров?

— Само зимата е студена — побърза да я обори той. — И жегата в Индия се понася трудно. Тук въздухът е по-прохладен. Казах й го. И по-сух. В Индия влажността на въздуха е много висока и плувваш в пот още щом излезеш на улицата. Иска да си намери работа. Много е пъргава и ученолюбива. Предпочита да сервира в някой ресторант. Ще намерим нещо подходящо.

Марие въздъхна, докато галеше красивия слон от слонова кост — подарък от Гюндер. Брат й разсъждаваше с несломим оптимизъм и не й се щеше да го отчайва. Съмненията обаче не й даваха мира. Мислеше как ли индийката ще понесе да живее в това малко селце на края на света, населено със земеделски стопани и безмилостни тийнейджъри, където във всяка къща щяха да я гледат със снизхождение. Гюндер щеше да го преживее, но колко ли време щеше да изтърпи тази жена тукашните нрави, преди да се върне в родината си?

Гюндер сложи снимката от Индия на таблото над бюрото. Махна досегашната: снимка на Марие и Карщен. За съпругата си искаше да отреди най-видното място в дома си. Всеки път, когато погледнеше снимката, в него се надигаше бурна вълна, все едно в тялото му бликваше фонтан. Това е моята съпруга, казваше си той. Запознайте се със съпругата ми. Казва се Пуна. После се хвана на работа с желание и усърдие. Ново спално бельо за двойното легло. Бели чаршафи с дантели на калъфките за възглавниците. Нова покривка за трапезната маса. Четири нови кърпи за банята. Свали пердетата, за да ги изпере и изглади. Марие щеше да му помогне. Трябваше да излъска сребърните украшения, останали от майка му; да измие прозорците, за да блестят от чистота, когато Пуна погледне към красивата градина с рози и божури. Реши да смени водата в малкото декоративно корито в градината. Изпразни го с кофа, защото нямаше откъде да се оттича водата. После изми коритото със сапун и го напълни наново. Разтреби градината, изхвърли боклука, почисти тревата от плевели, измете опадалите листа по чакъла пред къщата. През цялото време чуваше гласа на Пуна в ушите си, усещаше аромата й, който сякаш се носеше из въздуха. Вечер, когато си лягаше, виждаше лицето й. Усещаше още как пръстът й леко докосва носа му.

На работното му място всички го разпитваха с любопитство как е минала екскурзията. Гюндер, почернял, доволен, им разказа каквото искаха да чуят, ала не споменаваше Пуна. Искаше да запази любовта си още малко в тайна. Когато му дойдеше времето, щяха да научат и да плъзнат какви ли не слухове.

— Сигурно си се пекъл на слънце? — попита Бьорнсон и кимна одобрително.

Голата глава на Гюндер пламна като червен фенер.

— Нито за секунда не съм стоял на слънце — отвърна той. — Там на слънце не се издържа. През цялото време се криех на сянка.

— Боже мили — удиви се Бьорнсон.

Колегите му обаче надушиха, че се е случило и нещо друго. Гюндер звънеше често по телефона. Непрекъснато ходеше в празния кабинет и ги гледаше недружелюбно, ако някой се появи на вратата. През обедната почивка отиваше да пазарува и се връщаше с кристални съдове, платове и спално бельо. Пуна се обади за негова сметка. Брат й не останал очарован от сключения брак, но това не я смущавало.

— Завижда ми, това е — заключи тя. — Той живее в пълна мизерия.

— След като се установиш в Норвегия, ще го поканим да дойде при нас, за да види на какво хубаво място живееш. Аз ще поема разходите.

— Няма нужда — възрази Пуна. — Не заслужава такъв жест, защото е много заядлив.

— Ще му мине. Ще ти направя снимки в градината пред къщата и в кухнята и ще му ги изпратя, за да го убедим, че нищо не ти липсва.

Двайсети август наближаваше. Марие се обади да му съобщи, че Карщен заминавал на командировка в Хамбург и нямало да си е вкъщи, когато Пуна пристигне.

— Първия ден сигурно ще предпочетете да останете сами. Няма да се натреса веднага. Предлагам да дойдете на гости на двайсет и първи. Ще приготвя пържоли от дивеч. А на двайсет и четвърти Карщен има рожден ден. Тогава и той ще се запознае с нея. Ще се наложи да се вземе малко в ръце и да се държи любезно поне веднъж.

— Че той не се ли държи добре? — озадачи се Гюндер.

— Нали го знаеш какъв е — сърдито отвърна тя.

— Ще си дадем нужното време, за да свикнем с новата ситуация. На Пуна ще й е най-трудно, защото ще напусне родината си и ще се премести в напълно непозната страна.

— Утре ще дойда у вас да донеса цветя. Ключът още е у мен — разпалено заобяснява Марие. — Ще ги сложа във ваза във всекидневната с поздравителна картичка от мен и Карщен. Така ще се почувства добре дошла. Кога ще тръгнеш към летището?

— Рано, за да имам достатъчно време. Самолетът ще кацне в шест. Вчера е пристигнала във Франкфурт и е пренощувала там. Искаше да си напазарува разни неща. Ще бъда на „Гардермуен“ още в пет без нещо, за да паркирам колата.

— Обади се, когато се приберете. Само да зная, че сте се намерили.

— Да се намерим ли? Че защо да не се намерим?

— Тя идва отдалеч. Понякога полетите закъсняват и така нататък.

— Ще се намерим, разбира се — увери я Гюндер.

„Той и за миг не допуска възможността тя да не дойде, както са се уговорили“, помисли си Марие. На Гюндер изобщо не му хрумваше, че тя може да се откаже в последния момент. Марие обаче очакваше точно това. Гюндер й бе оставил пари и билет. Ако го върне, индийката щеше да разполага с цяло състояние за бедна жена като нея. Освен това Марие някак си не си представяше жена в тюркоазено сари да шета из кухнята на Гюндер. Спести му опасенията си. Само му поръча да шофира внимателно по Е6 към летището.

— Трафикът там е кошмарен — предупреди го тя. — В никакъв случай не бива да катастрофираш през утрешния ден. Би било ужасно неподходящо.

— Ще внимавам, обещавам.