Нора Робъртс
Магията на кръвта (19)

Деветнадесета глава

Фин носеше брошката на верижка, усещаше тежестта й върху гърдите си. Но когато се погледнеше в огледалото, виждаше същия човек. Беше пак този, който винаги е бил.

И макар амулетът да бе близо до сърцето му, белегът оставаше върху рамото му. Това, че в кръвта му има и светлина, и мрак, не променяше стореното, не променяше него.

Нямаше да промени и онова, което предстоеше само след няколко седмици.

Той се грижеше за бизнеса си, работеше в конюшнята, в школата, прекарваше време в своето ателие, за да усъвършенства заклинания, които биха могли да са от полза за кръга му.

Разхождаше се или яздеше с Брана и с кучетата с надеждата да подмамят Кеван и да открият начин да изровят това последно парченце от мозайката.

Но името на демона продължаваше да му убягва, докато февруари плавно премина в март.

— Връщането в пещерата може би е единственото, което не сме опитали. — Фин подхвърли идеята небрежно, докато двамата с Конър наблюдаваха полета на два млади сокола над полето.

— Има още време.

— Времето си минава, а той чака, както изчакваме и ние.

— Омръзнало ти е да чакаш, това е ясно. Но връщането там не е отговор на проблема, а и не можеш да си сигурен, че ще научиш името, ако се върнеш.

Конър извади от джоба си белия камък, който Иймън от първите трима му бе дал.

— Всички чакаме, Фин. Тримата и тримата, и трима още, защото вече не мога да видя Иймън в сънищата си. Не го намирам, но все пак знам, че е там. И той чака като нас.

Фин се възхищаваше на самообладанието на Конър. И го проклинаше.

— Без името какво да чакаме?

— Каквото е писано да стане, а това винаги е било по-лесно за мен, отколкото за теб. Кажи ми нещо. Когато свършим, когато всичко приключи, а аз вярвам, че ще победим, какво ще правиш?

— Има много места по света, където не съм бил.

Гняв проблесна в очите на Конър, а той рядко се гневеше.

— Мястото ти е тук, при Брана, при нас.

— Домът ми е тук, не мога да го отрека. Но двамата с Брана не можем да имаме живота, за който си мечтахме, затова вземаме това, което можем, докато можем. Няма да имаме онова, което ти ще имаш с Мийра или Бойл с Айона. Не е писано.

— О, глупости. Тя мисли прекалено много, а ти обвиняваш себе си за неща, които не си направил. Миналото може да е написано, но не и бъдещето, а двама толкова умни хора би трябвало да измислят как да създадат общо бъдеще за себе си.

— Това, че кръвта на Дайхи тече във вените ми, не променя факта, че имам и от кръвта на Кеван или че нося белега му. Ако спечелим и го унищожим, както и демона, леговището му, каква е гаранцията, че няма да бъда привлечен от мрака, както е бил той, може би след година или десет? Знам колко силно и сладостно е това притегляне, а Брана знае, че то е вътре в мен. Никога не бихме могли да имаме деца, които да носят същото бреме.

— Ако не може, не бива. — Конър махна с ръка и отхвърли всички аргументи. — Все същите глупости. И двамата сте се вторачили в проблемите.

— Клетвата на умиращата вещица е нещо, за което тя сега съжалява, но силата й остава. Може би в някое от местата, които не съм обиколил, ще намеря начина да разваля проклятието. Няма да спра да го търся.

— Значи, когато всичко тук свърши, ще търсим заедно с теб. Помисли само колко свободно време ще имаме, след като се отървем от Кеван.

Фин се усмихна, но си помисли, че те трябваше да живеят своя живот.

— Нека се съсредоточим върху унищожаването му. Кажи ми каква къща мислиш да построиш за себе си и за своята съпруга. Нещо такова…

Фин завъртя пръст във въздуха и му показа бляскав вълшебен замък над сребърно езеро.

Конър се засмя и също завъртя пръст.

— Като начало по-скоро такова. — И превърна двореца в къщурка със сламен покрив сред зелено поле.

— На теб повече ти подхожда. А какво мисли Мийра по въпроса?

— Че не иска да мисли за това, докато Айона и Бойл не се оженят и не завършат тяхната къща. Тогава, понеже и бездруго трябва да напусне апартамента си в началото на месеца, мислехме, че след като Бойл и Айона се настанят в новата си къща, може да оставим Брана на спокойствие и да се преместим в апартамента над твоя гараж.

— Бихте могли. Колкото дълго пожелаете, но си мисля, че теб ще те засърбят пръстите да построиш нещо свое.

— Е, може и да съм нахвърлил някои идеи. Мисля…

Той замлъкна, когато чу сигнала за съобщение на телефона си.

— Брана е. Не, нищо не е станало — понеже Фин скочи на крака. — Просто иска да се върнем, пише, че има нещо, което иска да обсъди с нас и с Айона. Хм. — Конър върна отговор на съобщението. — Явно ще бъдем само вещери, което ме озадачава.

— Нещо се върти напоследък в главата й — допълни Фин. — Може най-после да го е измислила.

Двамата с Конър повикаха соколите си.

Брана продължаваше да работи, докато чакаше. Наистина бе измислила всичко и сметна, че е време да сподели с другите, за да види дали са съгласни и дали изобщо им допада идеята.

Беше проучила начините как може да се направи и бе огледала под лупа нужния ритуал, защото наистина щеше да поиска много от останалите.

Дали това бе верният отговор, питаше се тя. Още една стъпка по пътя към крайната цел?

Не беше импулсивно решение, повтаряше си тя, докато пълнеше и последните бутилчици с ароматно масло за магазина. Беше мислила много върху идеята, огледала я бе от всички страни и много задълбочено, така че нямаше как да се нарече импулсивна.

Не, беше решение, избор, който трябваше да бъде подкрепен изцяло от всички.

Изми си ръцете, избърса плота, после отиде и надникна в кристала.

Пещерата беше празна и се виждаше само червеното зарево на огъня и тъмният пушек, който се надигаше от котлето. Значи Кеван се скиташе на воля. И ако сега гледаше към тях, нямаше да види нищо, което би могъл да използва срещу тях. Беше се погрижила за това.

Стана да посрещне Айона и се зае с обичайното си занимание. Сложи чайника на котлона.

— Каза да не се тревожим, но…

— Няма причина — увери я Брана. — Просто трябва да обсъдя нещо с теб, Конър и Фин.

— Но не и с Бойл или Мийра.

— Още не. Не е нещо, което бихме направили без тях, давам ти думата си, но трябва първо да го обсъдим помежду си. Е, избра ли си вече какви цветя искаш за сватбата?

— Да. — Айона окачи палтото и шала си и се опита да смени темата, както искаше Брана. — Беше права за дизайнерката, прекрасна жена. С нея избрахме всичко необходимо и съм почти готова — все това си повтарям — с избора на меню за сватбеното тържество. Много се радвам, че оставих музиката на теб и Мийра, иначе щях съвсем да полудея.

— С радост ти помагаме, а и Мийра си води бележки за това какво правиш ти и как би искала тя да го промени. Макар да твърди, че изобщо не мисли още за сватбата.

Брана запари чая.

— Ето ги и Фин и Конър. Ще използваме ниската масичка, за да сме близо един до друг.

— Нещо важно е, нали?

— Всеки сам ще реши. Би ли сложила чашите?

Брана донесе чайника, захарта, сметаната и курабийките, които брат й със сигурност очакваше да получи.

Още с влизането си Конър повдигна вежди.

— Чаено парти?

— Не точно парти, но има чай. Ако всички седнете, съм готова да споделя какво ми се върти в главата.

— И то от доста време. — Фин се приближи и седна.

— Трябваше да съм сигурна какво мисля и изпитвам, преди да поискам вашето мнение.

— Но не и на целия ни кръг — изтъкна Конър.

— Още не и ще видите защо е нужно да сме само ние засега.

— Добре. — Айона издиша дълбоко. — Напрежението ме съсипва. Давай направо.

— Мислех за онова, което изрекох, без да е само мое, в деня, когато двамата с Фин направихме отровата за демона. За всичко и за всяка дума в момента, когато работата ни се увенча с успех. Имаме средството, нужно ни да унищожим Кеван и онова, което е вътре в него, или поне ще го имаме, когато научим името му. Знаем и как да унищожим камъка, да затворим портала.

— Това много ми харесва — отбеляза Айона. — Толкова много светлина и огън има в ритуала.

— Ще ни е нужна цялата, за да затворим мрака в отвъдното. Но и още нещо се прокрадна в мен, освен отровите и оръжията. Всичко е голям риск, въпрос на дълг, а кръвта и смъртта може да са и наши, на всеки от нас. И все пак дори и когато се съвзех напълно, едно нещо продължи да отеква в мен. Трима и трима, и трима.

— Точно така е — съгласи се Конър. — Ако си намерила начин да ни събереш отново с тримата на Сърха, много искам да го чуя, защото усещам и знам с цялото си сърце, че те трябва да са част от битката. Трябва да са там.

— И вярвам, че ще бъдат, така както сенките им дойдоха в деня на Самхейн. Да се появяват от плът и кръв, може да е сложно. Трима и трима, и трима — повтори Брана. — Но има двама, които са въоръжени само със смелост и меч или юмрук. Нямат магически сили. Тримата на Сърха, ние тримата и Фин — част от нас и част от Кеван. Остават Бойл и Мийра. Няма истински баланс.

— Ти сама каза, че няма да ги изолираме — подхвана Айона.

— И аз дадох дума на Мийра, че никога няма да я държа настрани, както и Бойл, независимо от желанието си да ги предпазя. — Конър пренебрегна бисквитите и се намръщи на сестра си. — Ако си мислиш да се обърнеш към други от нашата кръв, към баща ни или…

— Не. Ние сме кръг и нищо не може да го промени. Ще бъдем трима и трима, и трима, както е писано. Но баланс може да бъде постигнат, стига да го искаме. И на свой ред Бойл и Мийра да го пожелаят.

— Би им дала магия. — Фин се облегна назад, започнал да схваща. — Би им дала, както е направила Сърха с децата си, от нашата сила.

— Бих — не всичко, както е направила тя, никога. Нуждаем се от силата си, а и никога не бих обременила с такъв товар двамата, които толкова обичам. Но някаква сила — от всички нас за тях. Може да бъде направено. Проучих как го е сторила Сърха, помислих как да предадем — възможно най-внимателно — част от своята магия. Рискът при грешка е голям, затова трябва да бъде избор на всеки един.

— Децата на Сърха вече са имали магия, наследена от нея — изтъкна Айона — чрез кръвта й. Аз съм най-нова в тази област, но никога не съм чувала за прехвърляне на магически сили върху, ами, да кажем, простосмъртни.

— Те са свързани. Не само с нас, но и с кръвта си. Със или без силата, тази връзка е истинска. И именно тя би позволила да се получи, ако е писано да се случи.

— Ще имат по-добра защита — замислено отбеляза Конър.

— Така е, макар че колкото и да ги обичам, целта ми тук е балансът. Така ще се изпълни пророчеството, което ми се разкри. Но трябва да бъде наша цел. Наша и тяхна. И не можем да знаем, не и със сигурност, какви сили ще получат.

— Но след като ги имат — подхвана Фин, — те двамата и аз ставаме истинска тройка.

Тъй като точно това си мислеше и тя, Брана издиша сдържана досега въздишка.

— Да, още една тройка. Стигнах до това заключение. Сега всеки от вас трябва да го обмисли внимателно и да реши дали иска да им даде онова, което е едновременно дар и бреме. Аз ще ви покажа как може да бъде направено според мен, така че никой от нас да не остане без сили и да не натоварим някого от тях с повече, отколкото е в състояние да поеме. Ако някой от нас не е сигурен, не е склонен на това, тогава оставяме идеята настрани. Такъв дар трябва да бъде даден доброволно и от все сърце, а също и да се приеме така.

— Разумно ли е част от силата да дойде от мен? Ако всички са съгласни — продължи Фин, — дали е добре да дойде и от мен, след като моята е опетнена.

— Не ми харесва, когато говориш така — отвърна Айона.

— Това е прекалено важна стъпка, за да не назоваваме нещата с истинските им имена.

— Истината е, че сама си задавах този въпрос, докато всичко се въртеше в главата ми. — След като огледа другите край масата, Брана впери очи във Фин. — Още преди да научим, че си потомък на Дайхи, аз вече вярвах — от цялото си сърце — че трябва да вземат и от теб. Те са и твои — продължи Брана, — както са наши. И ти си един от тримата. Онова, което имаш, не е чисто, но това според мен прави светлината в силата ти още по-силна.

— Ще се съглася, ако и те са съгласни. Трябва да са убедени, че искат да приемат онова, което е в мен.

— Нужно ви е време да го обмислите напълно — каза Брана, а Конър само изсумтя и грабна курабийка.

— Не ти ли казах, че тя мисли прекалено много? Нима не си ровичкала в ума си достатъчно и за петима ни? Огледала си под всеки препъникамък, проиграла си всяка възможна стъпка, претеглила си аргументите „за“ и „против“, и господ още знае колко детайли, нали така? Ако те приемат, силата е тяхна. — Той погледна Айона.

— Абсолютно. Не съм сигурна как ще реагира Бойл на идеята. Приема всичко досега, както всички знаем. И ще се бие редом с нас. Но дълбоко в себе си…

— Той е мъж, здраво стъпил на земята — довърши Фин. — Това е вярно. Можем само да го попитаме, както попита Брана, и да оставим решението на него и на Мийра.

— Е, явно съм си изгубила времето да направя подробни обяснителни бележки за вас тримата.

Конър се ухили на сестра си.

— Мислиш прекалено — отсече той и хапна курабийка.

— Кога ще ги питаме? — зачуди се Айона.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — реши Фин. — Когато свърши работният ден?

— Значи ще готвя за шестима. — Брана зарови пръсти в косата си.

— Случайно вече съм купил кокошката, която беше включила в списъка за пазаруване — обади се Фин. — И всичко необходимо за картофено пюре и зеле.

— Добре тогава. Вечеря у Фин. Ще ида и ще започна с готвенето, но мисля, че е най-добре и най-честно да им кажем какво обмисляме, преди да седнем да хапваме. Ще имат нужда да… смелят всичко, да кажем.

— Да приемем, че са съгласни. Кога можем да извършим ритуала?

Брана кимна на Айона и най-сетне отпи от своя чай.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре и в това отношение. Ти най-добре от всички знаеш, че има период на адаптация и овладяване на уменията.

 

 

Брана подправи кокошката с чесън, градински чай и лимон, приготви картофеното пюре със сметана и зеле, обели моркови, които да задуши в масло, докато птицата се пече. Тъй като бе измислила целия план, другите решиха, че тя трябва да го сподели с Бойл и Мийра.

Докато готвеше, прехвърляше наум различни варианти как да им го представи, но накрая реши, че директният подход е най-удачният. Това я успокои, докато не се появи Мийра.

— Тук ухае божествено. И изглежда, си свършила цялата работа, а аз дойдох възможно най-рано, за да ти помогна.

— Няма проблем.

— Е, поне мога да сложа масата.

— Не се занимавай сега. — Брана не искаше чинии и прибори по масата, докато говорят. — Просто ми прави компания. Да видим какво можем да изровим от дълбоките запаси вино на Фин.

— Съгласна съм. Признавам си, че нервите ми са доста опънати от това, че виждам Кеван да дебне в сенките всеки път, когато изляза на обиколка с клиенти. Сигурно и с Айона е същото — добави тя, докато изваждаше бутилка бяло вино от хладилния шкаф в кухнята. — Днес беше много нервна, поне към края. Двамата с Бойл скоро ще се появят.

— Значи се показва на теб, на Айона, дори и на Конър от време на време, но когато двамата с Фин излизаме да пообиколим, ни избягва. Ще продължим — реши Брана. — Той няма дълго да устои на изкушението да ни подразни или ядоса.

— Не му остава много, ако питаш мен. — Мийра извади тапата. — Хубаво е, че се събираме всички — напоследък все по-редовно. Не се знае кога може на някого да му хрумне нова идея.

„О, определено имам нова идея“, помисли си Брана, но само се усмихна.

— Права си. Но нека оставим всичко за после. Кажи ми как е майка ти.

— По-щастлива от всякога. И знаеш ли, започнала е да взема уроци по пиано от една жена в църквата. Казва, че има толкова свободно време, че е решила да го използва за уроците, понеже винаги била искала да се научи да свири. Сякаш нямаше цялото време на света, преди да се премести да живее при Морийн, но…

Мийра вдигна и двете си ръце, сякаш се опитваше сама да се спре.

— Не, няма да кажа нищо лошо. Тя е там, а не тук, щастлива, а не нещастна и притеснена, при това и Морийн ми казва, че е много хубаво да е при нея.

— Значи, само добри новини.

— Е, прекарва част от многото си свободно време, с което сега разполага, в това да ми праща купища предложения за сватбата. Снимки на рокли, с които бих изглеждала като принцеса великан, навлякла сватбена торта, и за които е нужен толкова много тюл, че няма да остане никакъв в цялото графство Мейо. Виж. — Мийра бръкна в джоба си и извади телефона. — Само погледни последното й хрумване.

Брана се вгледа внимателно в снимката, която Мийра увеличи на екрана — рокля с огромна пола, съставена от множество пластове тюл и украсена с дантела, мъниста и панделки.

— Ще кажа само, че си късметлийка, че можеш сама да избираш сватбената си рокля.

— Така е и тя много ще се разочарова, когато разбере, че клоня повече към нещо такова.

Тя извади друга снимка на прилепнала по тялото рокля, семпла и без украси.

— Прекрасна е, самата прелест и напълно подхожда на Мийра Куин. Бих ти предложила да я носиш с малка тиара на главата, тъй като ти не си падаш по цветя в косите, както Айона. Само този детайл на изисканост и блясък. Няма да бъде разочарована, когато те види.

— Тиара… може и да ми хареса, а на нея ще й даде поне частица от принцесата, за която мечтае.

— Можеш да избереш три рокли, които с удоволствие би облякла. Изпрати й снимките и я помоли да избере вместо теб.

Мийра вдигна чашата си вино.

— Много си хитра.

— И още как.

В този момент влязоха Бойл и Айона и Брана се помоли мислено Мийра да продължи да счита хитростта й за комплимент и след като чуе какъв избор им предлага.

Изчака Мийра да сипе вино на останалите, докато Фин и Конър също дойдат, а после помоли всички да седнат около масата, тъй като има нещо за обсъждане.

— Случило ли се е нещо днес? — попита Мийра.

— Не днес. Може да се каже, че се случи преди известно време и оттогава работя върху идеята. — Директен подход, напомни си Брана. — Казах ви всички думи, които произнесох в деня, когато с Фин довършихме втората отрова — започна тя.

И завърши:

— Може да бъде направено и ние четиримата сме съгласни. Но изборът е ваш.

Последва дълга тишина.

Бойл наруши мълчанието.

— Това е някаква шега, нали?

— Не е. — Айона погали ръката му. — Мислим, че можем да го направим, но вие с Мийра трябва да вземете важно решение.

— Да не би да искате да кажете, че можете да превърнете във вещери мен и Бойл и трябва само да се съгласим?

— Не е точно така. Вярвам, че във всеки от нас има семенца на силата — продължи Брана. — У някои хора те покълват и порастват повече, отколкото у други. Инстинктите, чувствата, усещането, че си правил нещо и преди или си бил някъде. Това, което ще ви дадем, само ще подхрани тези семенца.

— Като тор? — подхвърли Бойл. — Звучи ми като цяла количка силен тор.

— Ще си бъдете същите хора. — Конър разпери ръце. — Същите хора, но с някои заложби на магически способности, които могат да се развият и усъвършенстват.

— Ако си мислите да ни защитите допълнително…

— Има го и това предимство. — Фин прекъсна Бойл със спокоен тон. — Но целта е, както каза Брана, да се получи баланс. В тълкуванието на пророчеството.

— Трябва да се разтъпча. — Бойл стана и започна да крачи напред-назад. — Искате да ни дадете нещо, което ни липсва.

— Според мен не ви липсва нищо. Нищо — повтори Брана. — И също така вярвам, че това винаги е било писано да се случи. Било е писано, но досега не сме го видели или разбрали. Може и да бъркам, но дори и да съм права, ще намерим друг начин, ако вие сметнете, че не е добра идея.

— Струва ми се погрешно да се отказвате от нещо, което имате, за да добавите нещо към нашите качества — каза той. — Сърха е останала почти без сили, правейки същото.

— И аз се притеснявам от това — намеси се Мийра. — Отдаването на силата й е струвало живота.

— Тя е била сама и е дала всичко, което има, на тримата. Ние сме четирима и ще дадем малка част от онова, което имаме, на вас двамата. — Конър й се усмихна. — Проста аритметика.

— Има и още нещо, което трябва да изберете, в случай че приемете първото предложение. Може да бъде и само трима към двама — добави Фин. — Онова, което аз мога да споделя, има и частица от Кеван, затова трябва да помислите и над този въпрос.

— Или всичко, или нищо — сопнато отвърна Бойл. — Не ни обиждай.

— Съгласна съм. — Мийра отпи голяма глътка. — Всичко или нищо.

— Помислете колкото ви е нужно. — Брана се изправи. — Питайте каквото ви хрумне и ще се опитаме да отговорим. И помнете, че каквото и да изберете, вие сте ни много скъпи. Сега да хапнем и да оставим всичко друго настрани, освен ако нямате някакви въпроси.

— Да хапнем — измърмори Бойл под нос и продължи да крачи наоколо, докато другите подреждаха масата. После Айона отиде при него и просто го прегърна.

Той въздъхна дълбоко, срещна погледа на Мийра над главата на Айона. Отговорът на Мийра бе само вдигане на рамене.

— Ако се съгласим, как ще се случи? — поиска да знае той.

— Горе-долу както Сърха е направила с децата си — обясни Брана. — Поне в основни линии. С някои промени, разбира се, за да отговаря на нуждите ни.

— Ако се съгласим — обади се и Мийра, — кога може да се направи?

— Тази вечер. — Конър махна с ръка да възпре възражението на сестра си. — Използват „ако“ само проформа. И двамата са решили да се съгласят, защото и те като нас знаят, че това е още един отговор. Затова да го направим тази вечер чисто и просто, така че да имат повече време да свикнат с новото в себе си. — Сипа си голяма порция от пюрето и подаде купата на Мийра. — Не съм ли прав?

— Адски самоуверен си, Конър, но си прав. Хайде, Бойл, да хапваме, и то добре, защото това е последното ни ядене каквито сме сега.

— Нищо няма да се промени в тялото и душата ви. — Айона потри с длан ръката на Бойл. — Това е… Представете си го като ново умение или талант.

— Като уроци по пиано — обади се Мийра и разсмя до сълзи Брана.

След това хапнаха и поговориха, разчистиха масата и пак поговориха.

После шестимата отидоха в ателието на Фин.

— Кеван не бива да вижда какво правим тук — каза Брана на Фин.

— Няма да види. Закрил съм прозорците и вратите отдавна, но още едно було няма да е излишно. Добави и своята защита. Имам всичко необходимо. Прочетох бележките ти — обясни той. — Ще приготвя каквото е нужно и ще го оставя на твое разположение.

— Той обаче ще усети нещо, нали? — Айона хвърли поглед към прозорците. — Силата усеща силата.

— Може и да усети, но няма да знае какво става. — Конър хвана Мийра за ръка. — Ти си любовта на живота ми преди и след това.

— Много хубаво, но се надявам да получа достатъчно от каквото имате да ни дадете, за да мога да те разтърся здравата, ако е нужно.

— Ти вече го правиш. — Той я наведе драматично назад и я целуна страстно.

— Много спокойно приемаш всичко — подхвърли Бойл.

— По-нервна съм и от котка в кучешка колибка. — Мийра притисна длан до стомаха си. — Но да бъдем честни, Бойл, през целия си живот сме били свидетели какво е магията и какво означава. И четиримата до нас са ни показали колко високо трябва да се цени и уважава този дар и така и ще бъде. А колкото повече си мисля за това, толкова повече ми допада идеята да мога да отвърна с още нещо на Кеван и господаря му.

— И това го има, определено, не мога да отрека, че си го мисля и аз. Макар да предпочитам да използвам юмруците си.

— Ти си безкрайно щедър човек, Бойл, затова не разбираш, че тази вечер ти си този, който ни дава нещо, а не ние на теб. — Айона хвана дланите му. — Ти даваш. — После отстъпи назад. — Искаш ли нещо от нас, Брана?

— Три капки кръв от всеки, който дава от силата си. Само три. Но първо да направим кръг, да запалим огън, който да го освети. В твоя дом сме, Фин. Ти започни.

— Тук и сега кръгът е сътворен, за да предпазва всички вътре, и нека вътре в него ритуалът да започне. Пламъци да се надигнат, но не да изгорят, в светлината нашата сила ще се разкрие. Затваряме вратите, пускаме резето. Да се върне обратно каквото и да почука.

Фин очерта кръг от огън около всички тях, от хладен и бял пламък.

— Свързани сме — започна Брана. — Сега, в миналото и завинаги. Макар и не чрез плът и кръв, а със сърце и дух. Ще скрепим тази връзка тук с дар, който даден и приет е доброволно. Съгласни ли са всички? — попита Брана.

— Съгласни — отвърнаха останалите.

И тя започна.

— Вино и мед, сладко и тъмно. — Сипа и от двете в купа. — За да помогне на искрата вътре в теб да пламне. Билково масло и радостни сълзи примесени са вътре, за да заглушат страха ти. От сърцето ми три капки кръв. — Тя убоде китката си близо до пулсираща вена и добави три капки в чашата. — Сестро, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

Тя подаде купата на Фин.

— От сърце и от душа аз давам капки три от кръвта си. Сестро, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

Когато свърши, прехвърли купата на Конър.

— В нов път поемате сега и давам ви три капки от моето сърце. Любима, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

И беше ред на Айона.

— Ти си моето сърце, мойта светлина, която грее силно в мрака. От туптящото ми сърце за сестрата и любимия човек една, две и три. Споделям светлината си и с двама ви.

— Запечатан с огън, чист и бял, дара си ний даваме в таз нощ. — Брана взе купата, вдигна я високо и вътре блесна бял пламък. — Благословен е този дар и онези, които го приемат, знаят, че от правдата сме всички водени. От купата за един, за двама сипваме ний таз светена отвара.

Течността в купата се издигна на фонтан, раздели се надве и всяка струя се изви в дъга към очакващата я чаша.

Брана даде знак на Конър и Айона.

— Най-близките ще трябва да предложат дара.

— Добре. — Айона взе едната чаша и се обърна към Бойл. Докосна бузата му, после му подаде чашата. — На това място и в този час поднасяме ви тази сила. Ако избрал си по своя воля да я приемеш, отвърни ми с тези думи: „Приемам я в тялото си, в сърцето и душата си по своя воля. Както казахме, да бъде тъй“.

Той повтори думите, поколеба се само за миг, после впери поглед в очите й. И изпи отварата.

Конър се обърна към Мийра, изрече думите си и нейните също.

Тя му се усмихна широко, не можа да се сдържи, отпи от чашата.

— Това ли беше? — попита тя. — Получи ли се? Не се чувствам по-различно.

Погледна към Бойл.

— Не, нищо различно.

— Как ще разберем, че е станало? — настоя Мийра.

Окръжаващият ги пламък се издигна високо към тавана. Въздухът затрепери от светлина и горещина. Бляскав лъч се спусна над главите на Бойл и Мийра като приветствие.

— Това — заключи Конър — е доста показателно.

— Какво можем да правим? Какво трябва да направим?

— Ще благодарим, ще затворим кръга. — Брана се усмихна на приятелката си от детинство. — После ще видим.