Нора Робъртс
Магията на кръвта (12)

Дванадесета глава

Брана си тръгна едва по обяд и завари Кател отвън да се боричка с Бъгс. Реши да не обръща внимание на факта, че служителите, които са дошли на работа в конюшнята сутринта, са видели колата й паркирана отпред.

Скоро щяха да плъзнат приказки, но нямаше какво да се направи. Тя потърка гръбчето на Бъгс, каза му, че е добре дошъл заедно с Фин в дома й, където може да си поиграе на воля с Кател.

После подсвирна на своето куче да се качи в колата и тръгна към дома. Качи се веднага горе, за да свали официалната рокля и да се преоблече в топъл клин, мек пуловер и пухкави боти. След като вдигна косата си на небрежен кок, сметна, че е готова за работа.

В ателието сложи чайника на котлона, запали огъня. Усети полъх във въздуха и се извъртя рязко.

Дъщерята на Сърха стоеше пред нея с колчан със стрели на гърба и нейното куче Кател до краката й.

— Нещо се промени — каза тя. — Изви се буря и вилня през цялата нощ. Гръмотевици ехтяха, а светкавици раздираха снежната пелена. Кеван беснееше с бурята, докато самите камъни на замъка не започнаха да се тресат.

— Ранена ли си? Ами някой от другите?

— Той не може да премине преградите, които сме издигнали, и никога няма да успее. Но липсва още едно момиче от замъка, далечна роднина, и се безпокоя, че я е сполетяла ужасна съдба. Нещо се е променило.

Да, помисли си Брана, нещо се бе променило. Но първо имаше други въпроси.

— Какво знаеш за демоните?

Дъщерята на Сърха сведе очи към кучето на Брана, което отиде при нейния Кател и двете започнаха да се душат едно друго.

— Те ходят, хранят се, жадуват кръвта на смъртните. Могат да приемат различни форми, но само една е истинската им.

— И търсят, нали така — добави Брана, — онези, които са склонни да ги нахранят, да утолят жаждата им? Червеният камък — видяхме как бе създаден и как демонът, с който Кеван сключи сделката, премина през него в тялото му. Те са едно. Сърха не е могла да унищожи Кеван, защото демонът е оживял и го е изцелил. Мисля, че взаимно са се излекували.

— Как видяхте?

— Пренесохме се в заклинанието на съня, аз и Финбар Бърк.

— Онзи, който носи кръвта на Кеван. Отишла си с него, пренесла си се във времето на Кеван, в леговището му. Как е възможно подобно доверие?

— А как иначе? Това е доверие — каза тя и махна към кучетата, които се боричкаха на пода. — Познавам сърцето на Фин и без него нямаше да знаем всичко, което знаем сега.

— Била си с него.

— Да. — И макар да усещаше загрижеността и дори укора на родственицата си, тя не съжаляваше. — Бурята е дошла и при вас. Чух я, когато се слях с Фин, и си казах, че съдбата вдига шум заради избора, който сме направили. Но ти казваш, че Кеван е развихрил бурята, и си усетила, че неговата сила или ярост са разтърсили камъните на замъка. Може би сливането ни го е разгневило — това ми звучи логично. А щом той е ядосан, аз съм доволна.

— Знам какво е да обичаш. Бъди внимателна, Брана, тази любов те обвързва с онзи, който носи клеймото.

— Внимателна съм, откакто белегът се появи върху него. Няма да пренебрегна дълга си. Заклевам се. Вярвам, че Фин може да е истинската промяна, оръжието, което винаги ни е било нужно. Рамо до рамо с него, както никои други трима досега, ще сложим край. Затова ми кажи какво знаеш за демоните?

Брана поклати глава.

— Малко, но ще науча повече. Трябва да го назовеш по име. Това съм чувала. Трябва да използваш името му в заклинанието.

— Значи ще разберем името му. Колко време е минало за теб от последния път, в който говорихме?

— Днес е La nag Cearpairi.

Денят на хляба с масло, преведе си Брана. Нова година.

— Както и тук. Значи сме в един и същи ден, което е друга промяна. Това ще бъде нашата година, годината на тримата. Годината на Тъмната вещица.

— Ще се моля за това. Трябва да вървя, бебето се събужда.

— Почакай. — Брана затвори очи и си представи кутията на тавана. В ръката й се появи малко плюшено кученце. — За бебето. Подарък от родствениците му.

— Малко куче. — Докато го галеше, дъщерята на Сърха се усмихна. — Толкова е меко, умело изработено.

— Беше мое и много го обичах. Благословени да сте ти и всички твои близки в този ден.

— Както ти и близките ти. Ще се видим пак. Ще бъдем с вас, когато е потребно, в това вярвам и го знам. — Сложи ръка върху главата на кучето си и заедно избледняха и изчезнаха.

Брана също погали главата на своето куче.

— Някога мечтаех да дам малкото кученце на своето бебе. Но след като това няма да се случи, ми се стори подходящ подарък за детенцето на предшественичката ми. — Кател притисна едрото си тяло към нея, за да я утеши. — Е, добре, имаме работа за вършене, нали така? Но първо мисля, че си заслужи бисквитка, задето прояви такова гостоприемство към Кател на Брана.

Тя взе една от кутията и се усмихна на хрътката, която седна възпитано на задни крака.

— Каква късметлийка съм с толкова много любов в живота си.

Наведе се, целуна кучето по главата, после му подаде бисквитката.

Доволна от спокойствието и тишината у дома, тя си направи чай и седна с книгите си със заклинания, за да потърси каквото и да е за демоните.

Имаше на разположение целия следобед само за себе си, което бе чудесно, затова между работата и четенето се хвана да опече курабийки за свое удоволствие. Сложи да се вари пиле с идеята, че може да стане вкусна супа с едро нарязани зеленчуци и дебело фиде. Ако нямаше пълна къща за вечеря, можеше да замрази по-голямата част за друг път.

С настъпването на вечерта тя премести книгите си в кухнята, за да продължи да работи, докато наглеждаше супата. Тъкмо си бе сипала чаша вино, когато дойде Айона.

— Господи, една чаша би ми дошла добре и на мен. Закарах Нан, поплаках си — мъчно ми е, че си заминава, радвам се, че ще дойде пак. И си казах, че ми стига толкова за днес. — Тя си наля от виното. — Но Бойл ми прати съобщение, че са дошли дванайсет души, които посрещнали Нова година в замъка Ашфорд, решили, че махмурлукът им е отминал, и искали разходки с коне. Така че пак се върнах на работа.

Тя отпи първата си глътка.

— И бъбря за каквото ми хрумне — мога да продължа и още, ако е нужно — само за да не те питам за теб и Фин, в случай че не искаш да те питат.

— Може би си се досетила, че правихме секс.

— Мисля, че всички се досетихме, че има силна вероятност това да се случи. Щастлива ли си, Брана?

Брана отиде да разбърка супата.

— Мога да кажа без капчица колебание, че изпитвах дългогодишна нужда, която бе напълно задоволена, и не съжалявам за това. Щастлива съм — каза тя, когато Айона продължи да чака. — Днес съм щастлива и това е достатъчно.

— Значи и аз съм щастлива. — Тя пристъпи към братовчедка си и я прегърна силно. — С какво мога да ти помогна?

— Вечерята е под контрол. Можеш да седнеш и да прочетеш бележките ми, да ми кажеш какво мислиш.

— Добре. Двамата е Бойл щяхме да хапнем навън, а после да останем в неговия апартамент. Конър и Мийра — също. Предположихме, че имаш планове с Фин, и искахме да ти осигурим малко лично пространство. Но вече си сложила тази огромна тенджера със супа на огъня, така че…

— Не променяйте плановете си заради мен. Вече съм планирала да замразя по-голямата част. Дойде ми настроение за готвене, а и така мисля по-добре. — Не спомена, че нямаха общи планове с Фин и че тя би се радвала да остане сама за една нощ.

— Нали планираш да продължиш да се виждаш с него — да бъдеш с него, имам предвид.

— Ден за ден, Айона. Не мога да мисля за по-далечно бъдеще.

— Добре, но искам да ти кажа само, че Фин се отби в конюшнята да говори нещо с Бойл и изглеждаше… щастлив. Спокоен.

— Сексът носи известно успокояване впоследствие. Двамата с Фин сме се разбрали. И двамата сме доволни.

— Щом е така, и аз съм доволна.

Айона седна и започна да чете.

Брана опита супата, помисли малко, после добави още розмарин.

Седнала до масата, Айона възкликна:

— Портал! Има логика. Това е камък на злото, сътворен чрез жертвоприношение — отцеубийство, майцеубийство — какъв по-добър начин за един демон да се въплъти в Кеван? Това обяснява всичко. Сърха го е превърнала в пепел. Ние почти го бяхме довършили, направо береше душа, но не сме се разправяли с демона. Как да го направим?

— Продължи с четенето — предложи Брана. Замисли се дали да не хапне супа, докато е по пижама. Може би дори щеше да качи таблата в стаята си, където можеше да почете книга междувременно, която да няма нищо общо със заклинания, зли сили или демони.

— Втора отрова — промърмори Айона, — нещо като двоен удар в бокса. И заклинание, което да затвори портала. Как да затворим портал, който е отворен чрез човешко жертвоприношение? Това ще е сложно. А и… Да призовем демона по име. — Тя вдигна очи и ги впери в Брана. — Знаеш ли името му?

— Не, още не. Но така ме посъветва Брана от първите трима. Днес дойде при мен. Описала съм подробно и срещата ни, но според мен най-важната част е, че в нейното време бе същият ден, който е и за нас. За нея днес е първият ден от новата година. Мисля, че ако по някакъв начин успеем да запазим този баланс, ще успеем да извлечем повече сила един от друг.

— Познаваме ли специалист по демони?

— Не се сещам веднага, но… подозирам, че можем да открием, ако се наложи. Вярвам, че може да се окаже много просто и основно нещо.

— Какво просто има в откриването на името на един демон?

— Просто трябва да попиташ за него.

Айона се отпусна назад в стола си, изсмя се задавено.

— Това е просто, да. Можем да се съберем тук или да идем всички в бара, ако искаш да го обсъдим тази нощ.

— Мисля, че ти можеш да го разгласиш на останалите.

— Така да бъде. Кога ще дойде Фин? Не искам да ви преча.

— О… — Брана се върна към супата. — Не сме определили точен час. Най-добре е да сме непринудени.

— Ясно. Ще се кача да взема душ и да се преоблека. Ще помоля Бойл да мине да ме вземе. Четиримата ще обсъдим всичко подробно тази вечер, а после ще обсъдим нещата с теб и Фин.

— Това ме устройва чудесно.

Уклончив отговор, помисли си Брана, когато отново остана сама. Предпочиташе да го определя като уклончив, вместо заблуждаващ. Не беше казала категорично, че очаква Фин. А и така мозъкът й щеше да си почине от приказки и щеше да има възможност идеите да се уталожат малко в главата й.

Би могла да си почине малко пред телевизора, вместо с книга в ръка. Да погледа нещо забавно и отпускащо. Не можеше да се сети кога за последен път го бе правила.

— Излизам! — викна Айона от коридора. — Прати ми съобщение, ако имаш нужда от мен.

— Приятно прекарване!

Брана изчака, докато вратата се затвори, после с лека усмивка извади кутия, в която да замрази цялата супа, освен една купичка.

Малко супа, чаша вино, за десерт парче от ябълковата пита, която бе опекла по-рано. Тишина вкъщи, стара пижама и нещо смешно по телевизията.

Докато си представяше привлекателната картинка, вратата се отвори.

Фин, с Бъгс по петите му, влезе с безумно грамаден букет люлякови клонки. Уханието им изпълни въздуха с аромат на пролет и обещания. Зачуди се къде ли е пътувал, за да ги набере, и вдигна въпросително вежди.

— Предполагам, си мислиш, че малка цветна градинка ще ти отвори вратата към вечеря и секс, нали?

— Винаги си обичала люляк. И Конър и Бойл подхвърлиха, че излизат тази вечер, за да ни оставят насаме в къщата ти. Кой съм аз, че да разочаровам приятелите си?

Тя извади най-голямата си ваза и отиде да я напълни с вода, докато Бъгс и Кател весело се боричкаха на пода.

— Канех се да хапна малко супа пред телевизора.

— С удоволствие ще се присъединя.

Тя взе цъфналите клонки, вдъхна уханието им — и си спомни как бе направила същото в една далечна пролет, когато той й бе донесъл също толкова огромен букет.

— Изпекла съм и ябълков сладкиш за десерт.

— Много обичам ябълков сладкиш.

— Спомням си. — И сега си обясни защо изведнъж й бе дошло желание да изпече точно такъв. — Имах толкова хубав план за вечерта. Почти идеален за мен. — Остави за миг цветята настрани и се обърна към него. — Беше почти идеален, а сега вече е точно такъв. Идеален е, след като и ти си тук.

Брана се хвърли в прегръдките му и притисна лице към рамото му.

— Ти си тук — прошепна тя.

 

 

Брана си каза, че това е начин да намери нова перспектива. Седмици наред проучвания, съставяне на карти и схеми, на изчисления не я бяха довели и на сантиметър по-близо до определянето на дата и час за третата и ако Бог беше отредил, последна битка с Кеван. Рядко спеше спокойно или дълго и ясно си даваше сметка, че липсата на сън е започнала да й личи.

Дори и само от суета би трябвало да смени посоката.

Сега, когато спеше с Фин и той с нея и беше напълно задоволена, заслужаваше да се отбележи. Не можеше да се каже, че спи повече часове, но се чувстваше забележително отпочинала след краткия сън.

И все пак още нямаше никаква яснота относно кога или как ще се случи всичко, затова й трябваше нова перспектива.

Рутината винаги я успокояваше. Работата й, домът й, семейството и всичко, което ги свързваше. Новата година означаваше нови стоки за магазина, семена за засаждане в лехите на малката й оранжерия. Отрицателната енергия трябваше да бъде очистена, защитните заклинания — да се подновят.

В добавка към всичко трябваше да помага в планирането на две сватби.

Посвети сутринта на стоката за магазина. Доволна от новите аромати, тя напълни кутийките и бурканчетата, които бе поръчала за продуктите от серията „Син лед“, сложи им етикети, подготви ги за пренасянето до селото заедно с цяла кутия свещи, за да попълни запасите, които Айона бе унищожила почти напълно за партито на Фин.

Провери в списъка си и направи още от мехлема, който Бойл използваше в конюшнята. Можеше да се отбие да му го занесе, ако денят потръгнеше добре, и като се замисли, добави още един буркан и за голямата конюшня.

Трябваше да иде и до пазара, каза си тя. Въпреки че беше ред на Айона, Брана реши, че би й било приятно да иде до селото, да се разходи с колата. Вечерята в компанията на всички от кръга й след онази нощ на почивка не бе довела до друго, освен до унищожаването на супата, затова пазаруването бе необходимост.

Погледна часовника и пресметна, че ще се върне след най-много два часа. Тогава щеше да опита да направи отровата за демони. Загърна се в палтото си, яркоцветен шал в синьо и червено, сложи си кашмирените ръкавици без пръсти, които си бе купила сама като коледен подарък, и натовари колата.

Понеже Кател не се виждаше наоколо, тя потърси кучето в мислите си, откри го в компанията на Бъгс и конете. Позволи му да остане там, ако така му харесва, и тръгна сама за Конг.

Прекара половината от времето, което си бе определила за престой в селото, в сладки приказки с Айлийн в магазина. След това се застоя на пазара, докато купуваше продукти и разменяше клюки с Мини О’Хара, която знаеше всичко, случило се с всекиго. Включително и факта, че в новогодишната нощ Младия Тим Макгий, за разлика от баща му — Големия Тим, и дядо му — Стария Тим, се напил като пират. И в това състояние направил серенада на Лана Кери — същата, която бе развалила тригодишния им годеж заради липса на развитие в отношенията им — и пеел под прозорците на апартамента й песни за тъга и отчаяние, за съжаление, страшно фалшиво.

Всички знаеха, че Младия Тим не може да изпее и една нота, без да разлае в протест кучетата из селото. Започнал серенадата си към три и половина сутринта и не спрял, докато французойката в апартамента под този на Лана — Вайлет Босе, която сега работеше в кафенето, не отворила прозореца си и не го замерила със стар ботуш. Като за французойка, вметна Мини, прицелът й бил отличен и ботушът ударил Младия Тим по главата, при което той паднал на задника си и продължил серенадата.

Тогава Лана излязла и го замъкнала навътре. Когато двамата излезли за вечеря на следващия ден, пръстенът отново бил на ръката на Лана, а сватбата била определена за първи май.

Чудесна история, мислеше си Брана, докато шофираше към дома си, особено предвид факта, че познаваше всички участници, с изключение на французойката с точния мерник.

И напълно си заслужаваше допълнителното време, което бе останала в селото.

Пое по заобиколния път само заради удоволствието от разходката и вече бе наближила конюшните, когато забеляза стареца отстрани на пътя, застанал на колене и опрян на бастуна си.

Тя рязко спря колата и слезе.

— Господине, ранен ли сте? — Тръгна към него, започна да търси рана или болест в него със съзнанието си. Тогава спря, наведе леко глава настрани. — Паднахте ли?

— Сърцето ми май. Едва си поемам въздух. Ще ми помогнеш ли, млада девойко?

— Разбира се, ще ви помогна. — Тя се пресегна да стисне ръката му и го блъсна със силата си.

Старецът политна назад и се катурна.

— Мислиш, че ще ме заблудиш с този номер? — Тя отметна коса, докато старецът вдигаше глава, за да я погледне. — Че не мога да прозра под заклинанието и да видя истината?

— Ти спря, стоиш извън защитните си заклинания. — Докато се надигаше от земята, старецът се превърна в Кеван, усмихнат широко и с пулсиращ червен камък на шията.

— Мислиш, че съм без защита. Ела тогава. — Тя го подкани с пренебрежително помръдване на пръсти. — Да си премерим силите.

Мъглата се появи, хапеше глезените й, сякаш хиляди иглички се забиваха в кожата й. Небето притъмня, внезапно се спусна сумрак. Кеван падна на земята и се превърна във вълка, а вълкът приклекна и скочи.

Брана махна с ръце, изпъна ги с дланите навън и направи блокада, в която вълкът се блъсна във въздуха и падна по гръб.

„Лош избор“, помисли си тя, докато го гледаше как я дебне. В този му вид тя можеше да разчете мислите на Кеван като отворена книга.

Проникна в съзнанието му, потърси някакво име, но усети само ярост и глад.

И когато вълкът се приготви за атака отдясно, тя бе готова за нападението на мъжа от лявата й страна. Срещна огъня му с огън, силата му — със своята.

Изненада се, че земята под краката й не се продъни от силата, която изригна от нея, и онази, която бе запратена към нея. Но въздухът изтрещя и засъска наоколо. Тя удържаше атаката, напрегнала мускулите на тялото си, мобилизирала цяла си сила до краен предел. И в това време студената мъгла се надигна по-високо.

Макар да бе напълно съсредоточена и очите й да не се откъсваха от неговите, докато магическите им сили бяха изправени една срещу друга, тя усети пръстите му — пръстите на демона — да се плъзгат нагоре по крака й.

Обидата имаше собствена сила. Тя замахна с всичко, което имаше, и го удари, сякаш му нанесе кроше по лицето. Макар от устата му да потече кръв, той се засмя. Тя разбра, че не го е преценила добре, че е оставила гневът й да замъгли разума, когато той се хвърли напред и стисна с ръце гърдите й.

Само за миг, но и това бе прекалено. Сега сля в едно гнева си, разума и уменията си и призова дъжда — топъл пречистващ порой, който разми мъглата и изгори кожата му.

Тя се приготви за следващата атака, видя я в очите му. После чу, както и той, грохота на конски копита, пронизителния и дързък вик на сокола, злокобния вой на кучето.

— Мека, сочна и плодовита. В теб ще посадя семето си и моя син.

— Ще изгоря члена ти до основата и димящ, ще го хвърля за храна на гарваните само да се опиташ. О, остани още малко, Кеван. — Тя разпери ръце, спря дъжда, стисна здраво ослепително бляскав жезъл в едната ръка и огнено кълбо в другата. — Моят кръг идва да те поздрави.

— Друг път, Сърха, искам само теб.

Докато Фин скачаше от гърба на препускащия Бару, размахал огнен меч, Кеван се превърна във вихър от мъгла.

Фин и Кател стигнаха до нея тичешком и Фин стисна раменете й.

— Ранена ли си?

— Не. — Но още докато го изричаше, усети как гърдите й туптят, някакво тъмно пулсиране дълбоко вътре като от развален зъб. — Нищо страшно.

Тя сложи ръка върху сърцето на Фин, с другата погали главата на Кател.

— Спокойно — каза тя, когато и останалите се появиха на коне или с колите си.

Соколите — Ройбиър и Мерлин, кацнаха заедно на покрива на пикапа на Бойл. Преди да успее да отвърне на някой от многобройните въпроси, тя забеляза Бъгс да тича с всичка сила по пътя.

— Смело сърце — похвали го тя и се наведе да го гушне, когато стигна до нея. — Тук е прекалено открито — каза тя на останалите. — И съм напълно добре.

— Конър, ще се погрижиш ли за колата на Брана? Тя идва с мен. Моята къща е най-близо.

— Мога да шофирам съвсем спокойно — подхвана Брана, но той просто я грабна и метна на седлото, а после скочи зад нея. — Позволяваш си прекалено много — сковано каза тя.

— А ти си много бледа.

Тя гушна Бъгс по-здраво, когато Бару се втурна в галоп.

Бледността й се дължеше на напрегнатата битка, разсъждаваше Брана, макар и краткотрайна. Щеше да си върне цвета на лицето, а с него — и душевното равновесие.

Нямаше смисъл да спори, понеже всички се тревожеха за нея, както и тя би се притеснявала за всеки от тях, ако ролите бяха разменени.

Когато стигнаха конюшнята, Фин скочи на земята, вдигна я на ръце и викна на стоящия с отворена уста Шон:

— Погрижи се за конете.

Тъй като сметна, че би било по-унизително да се бори с него, Брана му позволи да я занесе на ръце в голямата къща.

— Направи излишна сцена и сега из цялото графство ще плъзнат приказки.

— Достатъчна причина е, че Кеван те нападна на пътя посред бял ден. Ще пийнеш ли малко уиски?

— Не, но бих пийнала чай, ако нямаш нищо против.

Той понечи да каже нещо, после само се завъртя на пети и я остави на дивана във всекидневната, преди да хукне към кухнята.

Останала за миг сама, Брана смъкна надолу деколтето на пуловера си и погледна тялото си. Ясно се виждаше отпечатък от пръстите на Кеван върху кожата й над сутиена. Тя стана, решена да се справи с проблема насаме.

Но останалите от кръга й, заедно с кучето, нахлуха в къщата.

— Не казвайте нищо. Първо трябва да мина през банята за минутка. — Тя погледна към Мийра, после и към Айона, с молба в очите.

Двете я последваха в малкото мокро помещение под стълбите.

— Какво има? — попита Айона. — Какво не искаш да видят?

— Предпочитам брат ми и годеникът ти да не зяпат гърдите ми. — С тези думи тя свали пуловера през главата. А след като Мийра си пое рязко въздух, махна и сутиена.

— О, Брана — измърмори Айона и вдигна ръце. — Позволи ми.

— Би ли сложила ръцете си върху моите? — Брана покри гърдите си с длани. — Бих могла и сама, но ще стане по-бързо и лесно с твоята помощ.

Брана потърси силата вътре в себе си, извади навън лечебната топлина, въздъхна, когато Айона сля силите си с нея, и после отново, когато Мийра просто я прегърна през кръста.

— Не е дълбоко. Докосна ме само за част от секундата.

— Боли много.

Брана кимна на Айона.

— Боли или болеше. Вече е по-добре, а и само аз съм си виновна, задето му дадох тази нищожна възможност.

— Мисля, че ще ти мине по-бързо, ще боли по-малко, ако гледаш в мен. Ако ти подсилиш онова, което аз мога да направя със своята сила. Само този път, става ли? Погледни ме, Брана. Погледни вътре в мен. Болката излиза навън, пусни я. Синината изчезва. Почувствай топлината.

Тя се остави на силата, отвори съзнанието си, сля онова, което имаше, със силата на Айона.

— Чисто е. Не е оставил следа върху тялото ти или вътре. Ти си… — Айона спря за миг, докато още търсеше скрити рани. И очите й се разшириха. — О, Брана.

— Хм, ами предполагам, че това следва. — Тя разкопча панталона си, смъкна го и разкри драскотините и синините по вътрешната страна на бедрата си.

— Проклет негодник — изруга Мийра и стисна здраво ръката на приятелката си.

— Направи го мъглата, хитра и подмолна атака. Усетих го по-скоро като докосване, а не като стискане, затова не е толкова тъмно или болезнено. Погрижи се, Айона, моля те.

Тя отново се отвори напълно и усети как се понася в топлината, която Айона й даваше, докато дори и споменът за болката избледня.

— Искаше да ме изплаши, да ме нападне по начин, от който жените се страхуват най-много. Но не ме уплаши. — Брана спокойно закопча отново панталона си, сложи си сутиена, после облече пуловера. — Вбеси ме, което му даде възможност за секунда да пробие преградите ми. Няма да се повтори.

Обърна се към огледалото над мивката и се взря напрегнато в отражението си. След това направи леко заклинание за хубост.

— Така, това ще свърши работа. Благодаря ви и на двете. Да видим дали Фин е приготвил приличен чай и ще ви разкажа на всички какво стана.

Тя излезе в коридора. Фин спря да крачи напред-назад до входната врата, отиде право при нея и я сграбчи в прегръдките си.

— Добре съм, кълна ти се. Аз… никакво ровичкане в главата ми, Конър, иначе ще се ядосам.

— Имам право да се уверя, че сестра ми не е ранена.

— Казах ти, че съм добре.

— Той беше оставил отпечатък от ръцете си, черен като катран, върху гърдите й.

При думите на Мийра Брана се извъртя мигом, изумена от предателството.

— Няма да крием нищо един от друг. — Мийра изпъна гръб. — Не е честно, нито правилно, а и не е много умно. И ти щеше да го кажеш, ако беше се случило с мен или с Айона.

Конър понечи да вдигне пуловера й, но Брана го удари през ръцете.

— Дръж се прилично! Двете с Айона се погрижихме за всичко. Питай я, ако не ми вярваш.

— По нея вече няма следа от него — потвърди Айона. — Но беше оставил отпечатъка си върху нея — по бедрата и върху гърдите.

— Сложил е ръка върху теб. — Фин говореше с тих глас, който ехтеше като гръм.

Брана затвори очи за миг. Не беше го усетила да се приближава зад гърба й.

— Оставих се да ме разгневи, така че грешката си е моя.

— Каза, че не си ранена.

— Не го знаех, докато не дойдохме тук и не погледнах. Не беше нищо толкова сериозно както при Конър, Бойл или теб. Остави синини по кожата ми и заради мястото, на което ги остави, ги почувствах като оскверняване, каквото бе и намерението му.

Фин се извърна, отиде до огъня, загледа се в него.

Бойл се приближи до нея, прегърна я през кръста.

— Хайде, скъпа, ела. Седни и си изпий чая. Добре ще ти се отрази и малко уиски в него.

— Чувствата ми не са накърнени. Не съм толкова крехка натура. Но благодаря. Благодаря на всички ви, че дойдохте толкова бързо.

— Не достатъчно бързо.

Тя стисна ръката на Конър, когато той седна до нея.

— Това сигурно също е моя грешка, признавам си го, след като Мийра — съвсем правилно — ме засрами преди малко и ме принуди да кажа истината. Исках да съм сама с него само за миг-два и се забавих, преди да ви повикам. И преди всички да ми скочите на главата, беше наистина само миг-два, с много основателна причина при това.

— Основателна причина ли? — обърна се с лице към нея Фин. — Да не повикаш кръга си?

— Само за миг — повтори тя. — Защитена съм добре.

Ярост, чиста и жестока ярост пламна в очите му.

— Не чак толкова добре, щом е успял да сложи ръце върху теб и да остави отпечатъка си.

— Грешката е моя. Надявах се да се превърне във вълка и го направи. Кучето е моят водач, а вълкът е от същото семейство. Надявах се, че ще мога да разбера името на демона, след като вече знаем какво търсим. Но нямах достатъчно време и единственото, което намерих вътре в него, беше черен мрак и жажда. Трябва ми повече време. Вярвам, кълна ви се, че бих могла да изкопча името му, ако имам повече време на разположение.

Тя взе чая си, пийна и откри, че е толкова силен, че сама би се справила с неколцина магьосници. Точно такъв й харесваше.

— Появи се като старец, болнав на вид, приклекнал край пътя. Беше намислил да ме подмами и за миг успя, но само толкова, защото все пак съм лечител и мой дълг и призвание е да помагам на нуждаещите се.

— Което му е добре известно — отбеляза Конър.

— Разбира се. Но той продължава да си мисли, че жените, независимо от силата им, са по-маловажни, по-слаби и глупави. Затова използвах неговата хитрост срещу него и за миг се престорих, че вярвам, че е просто един болнав старец, преди да го просна по очи на земята. Вярно, трябваше да ви повикам в същия миг и ви давам думата си, че няма да се поколебая да го сторя мигновено следващия път. Той направи точно това, на която се надявах, и се превърна във вълка.

Тя им описа всичко подробно, без да пропуска нищо, после остави чая си настрани. Конър я стисна здраво в прегръдките си.

— Ще хвърлиш члена му за храна на гарваните, така ли?

— Това ми хрумна в онзи момент.

— А камъкът?

— Грееше ярко в началото. И отново проблесна, когато ме докосна. Но когато дъждът ми го опари, светлината му помръкна.

Тя си пое дълбоко въздух.

— И в очите му се появи някаква лудост. Нарече ме Сърха. Гледаше мен, а виждаше нея, както каза Фин, че е било, когато ме видя в пещерата. Той все още иска Сърха.

— Векове наред. — С присвити очи, Бойл кимна. — Да бъде това, което е, да желае това и никога да не го получи. Определено може да го доведе до лудост, а Сърха е в центъра на всичко.

— А сега си ти — довърши Фин. — Приличаш на нея. Достатъчно добре чета мислите му, за да знам, че той вижда нея в теб.

— Тя е част от мен, но в неговата лудост имаше объркване. А объркването е слабост. Всяка слабост е предимство за нас.

— Видях го само за миг, но няколко пъти, докато водех туристи на разходка тази сутрин — обади се Мийра.

— И аз го видях по време на една от моите разходки. Нямах възможност да споделя с никого от вас досега. — Айона издиша шумно. — Явно отново се чувства силен и става по-дързък.

— По-лесно е да го довършим, когато не се крие — изтъкна Бойл. — Трябва да се връщам в конюшнята. Мога да се справя без Мийра или Айона, ако имаш нужда от тях, Брана.

— Сега съм добре, а и… О, по дяволите! — Тя скочи на крака. — Ходих до пазара и всичко, което купих, още е в колата.

— Аз ще се погрижа — предложи Конър.

— И да сложиш всичко там, където не мога да го намеря, нали? Купих чудесно парче телешко месо и щях да го пека.

— С малки картофки, моркови и лукчета, запечени заедно с него?

Мийра вдигна очи към тавана.

— Конър, само ти можеш да мислиш за стомаха си, докато сестра ти е разстроена.

— Понеже знае, че съм добре, а ако не бях, готвенето ще ме успокои напълно.

— Ще го донесем тук. — Фин заговори с тон, който не търпеше възражения. — Ако имаш желание да готвиш, ще го правиш тук. Ако ти е нужно нещо, което нямам в кухнята, ще го купим. Аз имам малко работа в конюшнята, както и доста в кабинета си, но някой винаги ще е наблизо.

Той излезе, за да донесе покупките й, предположи Брана.

— Прояви малко разбиране към него. — Айона говореше тихо, стана и отиде да потупа Брана по ръката. — Това не те прави слаба, той няма да си помисли нищо такова. Просто го остави на мира за малко.

— Можеше поне да попита какво искам.

Конър я целуна по слепоочието.

— Можеше и ти да го попиташ същото. Е, значи тръгваме и ще се върнем за вечеря. Ако ти трябва нещо, само ми кажи.

Когато всички излязоха, Брана се облегна и се загледа мрачно в огъня.