Пиер Певел
Остриетата на Кардинала (71)

16.

Каретата взе Рошфор от площад „Кръст Траоар“ и след кратък разговор с граф Дьо Понтеведра, скоро го остави пред скелетата, покриващи фасадата на Кардиналския дворец. Извънредният посланик на Испания поиска спешно тази тайна среща. Той обеща да направи важни разкрития и не излъга.

* * *

В едно от фоайетата на Кардиналския дворец Ла Фарг и Сен Люк чакаха. Бяха безмълвни и замислени, осъзнаваха колко важна е аудиенцията, която Негово Преосвещенство щеше да им даде. Без гаранция за успех, единственият им шанс да спасят Анес минаваше през Маланконтър, когото Ришельо пазеше и с когото несъмнено нямаше да се раздели лесно.

След като дълго размишлява, Сен Люк стана от пейката и се приближи към Ла Фарг, който гледаше прав през прозореца.

— Намерих това при Сесил — рече той доверително.

Подаде разпечатано писмо, написано на пожълтяла хартия.

Старият благородник сведе поглед, поколеба се и го взе.

— Какво е това?

— Четете, капитане.

Той се зачете, строг и изпънат, обзет от вълнение, което не позволи да се забележи. След това сгъна писмото, пъхна го в ръкава си и рече:

— Ти си го чел.

— Беше отворено и ако знаех какво съдържа, нямаше да го прочета.

— Прав си.

— Нищо не съм казал на другите.

— Благодаря.

Ла Фарг отново погледна към градините на Кардинала, където работници продължаваха да градят басейни. Дървета с корените в големи керамични саксии пристигаха с каруци.

— Знаехте ли, че имате дъщеря, капитане?

— Знаех.

— Защо го скрихте?

— За да я защитя и да запазя честта на майка й.

— Ориан ли?

Ориан дьо Лувесиен, съпругата на този, който — докато извърши предателство при обсадата на Ла Рошел — беше най-добрият приятел на Ла Фарг.

— Да. И двамата с Лувесиен я обичахме, но тя избра него. И след това дойде тази нощ, когато…

Ла Фарг въздъхна, не завърши изречението, но добави:

— Така се роди Ан.

Сен Люк кимна с глава, невъзмутим зад червените стъкла на очилата си.

— Според вас защо Ориан е написала това писмо?

— Вероятно е искала един ден Ан да разбере кой е баща й…

— Може би дъщеря ви е пристигнала в Париж с надеждата да ви намери…

— Да. Може би.

Изскърца врата и Рошфор премина през фоайето с бърза крачка, без да им обърне внимание. Той никога не чакаше ред, за да бъде приет от Кардинала.

— Това не ми харесва — измърмори мелезът.

* * *

В големия си и луксозен кабинет Ришельо разговаряше с отец Жозеф, когато Рошфор влезе и ги прекъсна. Те говореха за Ленкур, тъй като нямаха вести от него.

— Простете ми, че нахлух така, Ваше Преосвещенство. Но нося важни новини.

— Слушаме ви.

— Граф Дьо Понтеведра току-що ме информира, че кавалерът Д’Иребан е в Мадрид. Смяташе се, че е изчезнал, но той решил да се върне в Испания по свой собствен почин и без да се обажда на никого.

Кардиналът и отец Жозеф размениха многозначителни погледи: те не повярваха нито дума от онова, което чуха. След това Ришельо се изтегна във фотьойла си и въздъхна:

— Дали вестта е вярна, или не — рече капуцинът, — мисията на Остриетата вече е безпредметна, Ваше Преосвещенство…

Замислен, Ришельо се съгласи.

Все пак той помълча известно време, прецени всички обстоятелства и едва тогава заключи:

— Прав сте, отче. Нека влезе капитан Ла Фарг.