Пиер Певел
Остриетата на Кардинала (58)

3.

След като пристигна на улица „Ясен поглед“ маркиз Дьо Ганиер скочи от седлото пред църквата „Света Богородица на Благата вест“ и завърза юздата на коня си на една халка. Беше рано сутринта и на площада нямаше много хора. Но елегантният благородник реши, че ще бъде по-разумно да повери жребеца с луксозната амуниция на някой от търговците на ракия, които от изгрев-слънце бродеха из Париж, викаха: „Пийнете си! Пийнете си!“ и продаваха малки чашки с алкохол, поглъщани с удоволствие от простолюдието в началото на тежкия работен ден.

Църквата беше смълчана, мрачна, влажна и празна. Както всички божии храмове по онова време, вътре нямаше пейки, а столове, наредени в един ъгъл, които човек можеше да наеме от портиера, натоварен да осигурява спокойствието и усърдно да гони просяците и уличните кучета. Ганиер премина между колоните и точно пред главния олтар застана редом със слаб младеж с избръснати бузи, бледа кожа и кристално сини очи. Мъжът не реагира, макар двамата да стояха рамо до рамо. С ботуши и с рапира на кръста, той носеше жълто-кафяв дублет и панталони от фин плат. Макар да не се молеше, беше се вглъбил в себе си, със затворени клепачи и шапка в ръка.

— Много съм учуден, че ви виждам тази сутрин — каза след малко маркизът.

— Нима съм пропускал някоя от нашите срещи? — отвърна Арно дьо Ленкур и отвори очи.

— Наистина не. Но до този момент не са ви арестували.

Няколко секунди бившият енсин в гвардията на Негово Преосвещенство остана безмълвен.

— Значи знаете — най-после промълви той.

— Очевидно. Как си представяте, че подобна новина може да ни се изплъзне?

— Не може, вярно е. Но толкова бързо…

— Ние сме навсякъде, Ленкур. Дори в Кардиналския дворец. Вие по-добре от всеки друг трябва да сте наясно с това.

— И в „Шатле“ ли, маркизе? И там ли?

Ганиер смръщи вежди.

— Там стените са… да кажем, по-дебели.

За минута замълчаха в ужасяващото убежище на тази безлюдна църква, която винаги призори беше използвана за тайните им срещи.

„Света Богородица на Благата вест“ отначало беше параклис, разрушен от войската на Католическата лига, когато Наварският крал, бъдещият Анри IV, обсади Париж през 1591 година. Сегашната църква, чийто първи камък постави кралицата Анна Австрийска, беше издигната на неговото място. Столицата отнемаше площи от предградията, тя вече беше стигнала до самия край на квартал Сен Дьони, близо до чертата на града, определена от Луи XIII. Само тясната новоизникнала уличка, от край до край в строежи, я разделяше от бастиона, намиращ се между Вратата на Рибния пазар и вратата „Сен Дьони“.

— Винаги съм бил верен слуга на Черния нокът — обяви Ленкур спокойно. — Лоялността ми е непроменена.

— Позволете ми да се усъмня. Освобождаването ви не е свидетелство във ваша полза. Сега трябваше да бъдете изправен тайно пред съда във Винсен, в очакване на строга присъда. Но вместо да ви обвинят в предателство, вие се оказвате на свобода. Признайте, че странното милосърдие, което Кардиналът прояви към вас, поражда сериозни съмнения…

С повдигане на раменете Ленкур потвърди, че е разбрал в какво го подозират. Той обясни:

— Притежавам документ, който ме защитава и от чието разгласяване Кардиналът се страхува.

Ганиер почувства леко объркване и смръщи вежди. След това почти весело заяви:

— Документ, който не сте ни представили. Чудесна лоялност!

— Аз съм лоялен, но предпазлив — невъзмутимо отговори събеседникът му. — Знаех си, че подобен ден ще настъпи.

Дойде ред на маркиза да приеме аргумента: трябваше да признае, че подобен ден е настъпил.

— Добре. Какъв е този документ?

— Това е списък на тайните служители на Франция в испанския двор. Той е в сигурни ръце и ще бъде оповестен, ако нещо се случи с мен. Кардиналът нямаше друг избор. Двамата постигнахме съгласие да остана на свобода и да живея, докато списъкът остане скрит.

— Вие сте много наивен, ако си представяте, че Рошфор дълго време ще спазва споразумението. Той ще ви изиграе при първа възможност. А може би дори вече се е заел с тази задача. Ще намери списъка и ще ви убие.

— Ето защо се обръщам към вас, вместо да препусна в галоп към най-близката граница.

— Къде е списъкът?

— В сигурни ръце, нали ви казах. Те ще бъдат анонимни.

Ганиер заговори заплашително.

— Можем да изтръгнем от вас тази тайна.

— Не преди всички да се запознаят със списъка.

— И какво тогава? Ние не споделяме страховете на Кардинала. Точно обратното, ще бъдем очаровани, ако отношенията между Франция и Испания станат още по-напрегнати.

— Така е — съгласи се Ленкур. — Обаче други сведения, които се отнасят директно до Черния нокът, също ще излязат наяве. И повярвайте ми, тези сведения могат да причинят големи неприятности.

Ганиер прие новината спокойно, опита се да прецени какво точно знае Ленкур за Черния нокът и каква опасност представлява.

— Още един списък ли? — запита.

— Още един списък.

— Много опасна игра играете, господин Дьо Ленкур…

— Отдавна упражнявам занаята на шпионина, Ганиер. Достатъчно отдавна, за да зная, че агенти като мен са жертвани на драго сърце, също като пехотата на бойното поле.

Вероятно вбесен, че не е могъл да се наложи, маркизът въздъхна.

— Да караме накратко. Нямаше да сте тук, ако не възнамерявахте да ми предложите нещо. Говорете.

— Предлагам да ви предоставя и двата списъка в знак на вярност. Ще унищожите единия, а с другия правете каквото щете.

— Тези документи ви предпазват, но вие сте готов да се разделите с тях? Не вървите ли срещу интересите си?

— Ще се разделя, с риск да предизвикам мълниите на Кардинала. Но в замяна желая да получа сигурната защита от Черния нокът.

Ганиер започна да разбира, но все пак запита:

— Как?

— Искам да вляза в кръга на посветените, където сте и вие. Струва ми се впрочем, че съм заслужил тази чест.

— Не е ваша работа да се самооценявате.

— Зная. Отнесете вестта на този, от когото зависи всичко.