Пиер Певел
Остриетата на Кардинала (54)

24.

Ла Фарг препускаше заедно с Алмадес из Париж. Той току-що беше излязъл от Кардиналския дворец и се беше срещнал с учителя по фехтовка, който го чакаше отвън с конете. Преминаха по кея пред Лувъра и бързо пресякоха безлюдния Нов мост.

— Негово Преосвещенство иска да получи Маланконтър ли? — викаше капитанът, за да заглуши тропота на копитата. — Добре. Не мога да не изпълня тази заповед. Но нищо не би ми попречило преди това да му извадя душичката!

— Щом Кардиналът го иска, значи Маланконтър струва повече, отколкото предполагахме. Вероятно знае много неща. Но какви ли са те?

— Или за кого са?… Ако можем да вярваме на Кардинала, онова, което е известно на Маланконтър, няма нищо общо с нашата мисия. Ще проверим…

Малко след като се отдалечиха от Новия мост, трябваше да спрат пред вратата „Бюси“.

Минаха покрай двете високи кули с бойници, под широкия свод, а копитата на конете кънтяха по паветата като изстрели с мускет. Дежурните от милицията повикаха офицера си, който, държейки фенер, прегледа пропуските на кавалерите и разпозна печата на Кардинала — той имаше стойност на „Сезам, отвори се!“ навсякъде из Франция.

Мостикът беше спуснат. Но трябваше да отворят огромната порта и сънливите милиционери провлачиха крака, за да вдигнат резетата и да дръпнат тежките крила от ковано желязо. Това отне време, а Ла Фарг бързаше.

Той прояви нетърпение.

— Не се мотайте, господа! Не се мотайте!

— Маланконтър се чувстваше много зле преди малко — рече му Алмадес. — Едва дойде в съзнание и не…

— Няма значение… За по-малко от час ще изтръгна от него всичко, което знае. Ако е необходимо — и със сила. Каквото и да ми струва.

— Но капитане…

— Не! В крайна сметка, не съм длъжен да предам тази гадина в добро здраве. Нито дори жив, ако помисли човек…

Най-после преминаха и смушкаха конете, за да преодолеят рова, пълен с гнусна кал, и бързо да се озоват в предградието. Изникнаха на малката уличка „Сен Гийом“ в момента, в който Гибо се готвеше да затвори портала на двореца на Ястреба. Алмадес забави ход, но не и Ла Фарг. Той продължи в галоп и принуди стария портиер рязко да се дръпне и да отвори широко едно от крилата на вратата. Конят се закова на място в двора, кавалерът скочи от седлото, хвърли се към сградата…

… и намери Лепра седнал, или по-точно проснат на каменното стълбище.

Гологлав, с разкопчан дублет и извадена от панталона риза, изпънал ранения си крак, бившият мускетар се беше облегнал назад и се опираше с лакти на последното стъпало. Без да изпитва особена жажда, пиеше вино от бутилка с тясно гърло. Рапирата му лежеше до него.

— Много е късно — изохка той… — Отведоха го.

— Маланконтър ли?

Лепра потвърди.

— Кой? — настоя Ла Фарг. — Кой го отведе?

Другият отпи последна глътка, установи, че бутилката вече е празна, и я запрати с все сила към стената. След това грабна рапирата си и мъчително стана.

— Кардиналът ви повика, за да ви отдалечи оттук, нали? — рече той с горчивина.

— Спести ми заключенията си, ако обичаш. И отговори на въпроса ми.

— Рошфор и копоите му, естествено… Заминаха си. Носеха заповед, подписана от Негово Преосвещенство. Заповед, която с огромно удоволствие Рошфор ми натика в лицето.

— Не можех да предвидя това! Откъде да зная…

— Какво да знаете? — разгорещи се Лепра. — Да знаете, че нищо не се е променило? Да знаете, че Кардиналът продължава да играе собствената си игра с наша помощ? Да знаете, че сме марионетки в ръцете му? Да знаете, че са готови да ни продадат на безценица?… Е, капитане, каза ли ви Кардиналът защо му е необходим Маланконтър? Не, нали? Затова пък предвидливо ви съобщи решението си едва когато беше сигурен, че не можете да сторите нищо… Това трябва да събуди у вас някои спомени. И да породи немалко въпроси…

Отвратен, Лепра се върна, куцайки, вътре в двореца.

Той остави Ла Фарг, към когото се приближи Алмадес, държейки конете за юздите.

— Той… Той е прав — промълви капитанът с леден глас.

— Да. Но това не е най-лошото…

Ла Фарг се обърна към испанеца.

— Гибо — обясни Алмадес — току-що ми каза, че Рошфор и хората му са дошли с карета, с която са отвели Маланконтър. Което означава, че Кардиналът е бил известен не само, че го държим в плен, но и че той не е в състояние да язди.

— И какво?

— Само ние знаехме, че Маланконтър е ранен, капитане. Само ние. Никой друг.

— Един от нас тайно докладва всичко на Ришельо.