Пиер Певел
Остриетата на Кардинала (51)

21.

През тази нощ Сен Люк се срещна с Рошфор в една чакалня на Кардиналския дворец. Поздравиха се хладно, с кимване с глава, като всеки от тях потвърждаваше, че приема присъствието на другия, но не проявява никакви чувства. Беше поздрав, разменен между двама професионалисти, които се познаваха и оставаха безразлични един към друг.

— Той ви очаква — рече човекът на Кардинала. — Не чукайте.

Изглеждаше забързан и веднага отмина. Мелезът се позабави, за да остане сам. Свали очилата си с червени стъкла, оправи облеклото си и след това отвори вратата.

Влезе.

Стаята беше висока и широка, тиха, луксозна и почти тъмна. В другия край на обширния кабинет, затрупан с ценни книги, отвъд креслата, етажерките и красивите масички, чиито форми и лакирани повърхности едва се виждаха, свещите на два големи сребърни канделабъра осветяваха работното бюро, пред което седеше Ришельо, обърнал гръб на великолепната тапицерия.

— Приближете се, господин Дьо Сен Люк. Приближете се.

Сен Люк се подчини, пресече помещението и стигна до осветената му част.

— Отдавна не сме се виждали, нали?

— Да, Ваше Преосвещенство.

— Господин Гаже е успешен посредник. Какво мислите за него?

— Той е дискретен и компетентен.

— Смятате ли, че ни е верен?

— Повечето мъже са верни, когато не е в техен интерес да изменят, Ваше Преосвещенство.

Ришельо леко се усмихна.

— Информирайте ме как се развиват нещата около вашата мисия, господин Дьо Сен Люк. Граф Рошфор се притеснява, че времето лети. Според него дните ни са преброени…

— Ето — рече мелезът и подаде откъснатата някога страница от регистър за кръщене.

Кардиналът я взе, разгъна я, приближи към нея свещ, за да разчете написаното с бледо мастило, и внимателно я постави в кожена папка.

— Запознахте ли се с нея?

— Не.

— Справихте се за три дни. Мислех, че искането ми е невъзможно. Приемете поздравленията ми.

— Благодаря, Ваше Преосвещенство.

— Как го сторихте?

— Искате да научите детайлите ли?

— В основни линии.

— Узнах от Великия кесар кой и къде държи в плен Байо. След това го освободих и успях да го убедя, че ни преследват тези, на които е трябвало да бъде предаден.

— Което не беше истина…

— Да. Но конниците, които вървяха по следите ни през полетата и застрашаваха, че всеки момент могат да ни заловят, имаха единствената задача да плашат Байо, за да мога да взема от него документа.

— Ето значи за какво са били необходими мъжете, които сте поискали от Рошфор.

— Точно така, Ваше Преосвещенство.

— А нотариусът?

— Той няма да проговори.

По този въпрос Кардиналът не пожела повече обяснения.

Известно време той гледаше умилително пурпурното си драконче, което, в просторна клетка от ковано желязо, глозгаше голям кокал.

След това въздъхна и рече:

— Ще ми липсвате, господин Дьо Сен Люк.

— Простете, Ваше Преосвещенство?

— Дадох обещание, което трябва да спазя. За мое огромно съжаление, повярвайте ми…

Появил се дискретно, един секретар прекъсна разговора, тъй като прошепна нещо на ухото на господаря си.

Ришельо го изслуша, кимна с глава и каза:

— Господин Дьо Сен Люк, моля ви, изчакайте малко в съседното помещение, ако обичате…

Мелезът се поклони и през една открехната врата излезе след секретаря. Малко по-късно влезе Ла Фарг, а неговите решителни крачки издаваха спешността на появата му. Държеше с дясната си ръка дръжката на рапирата, но поздрави, като си свали шапката.

— Ваше Преосвещенство.

— Добър вечер, господин Дьо ла Фарг. Напредвате ли?

— Още е рано да се каже, Ваше Преосвещенство. Но плътно вървим по една следа. Научихме, че кавалерът Д’Иребан и един от близките му приятели посещават госпожа Дьо Сованж. В този момент две от моите Остриета се намират там под чужда самоличност.

— Отлично… Но какво ще ми кажете за пленника си?

Ла Фарг примига учудено.

— Пленник ли?

— Днес сте прибрали някой си Маланконтър, с когото господин Лепра наскоро е имал разправия. Искам този човек да ми бъде предаден.

— Ваше Преосвещенство! Маланконтър още не е дошъл в съзнание! Не е проговорил и…

— Всичко, което би могъл да каже, няма нищо общо с вашата мисия.

— Но как да бъдем сигурни? Съвпадението изглежда много голямо…

Кардиналът вдигна ръка и принуди събеседника си да замълчи.

Заповедта му не подлежеше на обсъждане и старият капитан, със стисната челюст и с гневен поглед, трябваше да се подчини.

— Ще изпълня разпорежданията ви, Ваше Преосвещенство.

— Ще разберете, че все пак не съм човек, който взема, без да дава — промълви Ришельо.

И гръмогласно, така че да бъде чут в съседното помещение, той изкомандва:

— Въведете господин Дьо Сен Люк.