Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Остриетата на Кардинала (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Lames du cardinal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave(2018 г.)

Издание:

Автор: Пиер Певел

Заглавие: Остриетата на Кардинала

Преводач: Георги Цанков

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: френски

Издател: Издателство „Litus“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: Litus

Излязла от печат: май 2015

Редактор: Зоя Захариева-Цанкова

Коректор: Павлина Върбанова

ISBN: 978-619-209-003-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5925

История

  1. —Добавяне

16.

Когато пристигна в двореца на Ястреба, Лепра трудно се държеше на седлото, а Маланконтър лежеше върху коня на Алмадес. Ла Фарг повика другарите си и всички се събраха на двора. Първо се погрижиха за Лепра — Анес му помогна да върви, а в това време Гибо затвори портала. После Балардийо и испанецът отнесоха Маланконтър вътре. Изпълниха нарежданията на капитана и го настаниха на легло в необитаемо помещение без прозорци.

— Но какво се случи? — запита Марсиак, след като отиде да вземе от своята стая куфарче от тъмно дърво.

— По-късно — отговори Ла Фарг. — Погрижи се за него.

— За него ли? А Лепра?

— Първо за него.

— Кой е той?

— Името му е Маланконтър.

— И какво?

— Трябва да оживее.

Гасконецът седна на леглото, обърна се към изпадналия в безсъзнание ранен мъж и остави куфарчето до нозете си. Обковано с желязо, то имаше формата на малка ракла, която лесно може да се пренася благодарение на ремъка, закачен на капака. Беше куфарче на хирург. Марсиак го отвори, но не докосна ужасяващите инструменти — остриета, триони, чукове, клещи, — които лежаха вътре. Наведе се над Маланконтър и много внимателно започна да сваля кървавата превръзка от черепа му.

— Какво се е случило с него?

— Теглили са му куршум в главата — обясни Ла Фарг.

С усмивка на устните, Марсиак се обърна към капитана.

— И трябва да живее ли? Може би не е било необходимо да му трошите кратуната?

— Той щеше да убие Алмадес. Аз не се целех в главата му.

— Вероятно това ще му помогне да оздравее.

— Направи всичко, което е по силите ти.

Марсиак остана насаме с ранения.

* * *

Малко по-късно се присъедини към останалите в голямата зала.

— Е? — запита тревожно Ла Фарг.

— Вероятно ще живее. Куршумът ви само е одраскал черепа му. А мъжът има твърда глава… Но мисля, че доста дълго няма да е в състояние да отговаря на въпроси. Впрочем още не е дошъл в съзнание.

— По дяволите!

— В известен смисъл наистина е в ада. А сега мога ли да се заема с Лепра?

Загрижен и замислен, капитанът разреши.

С вдигнат върху табуретка крак, Лепра беше удобно настанен в един фотьойл. Скъсаният му панталон разкриваше раненото му бедро, което Наис промиваше с хладка вода и с чиста кърпа.

— Моля те, Наис, отстъпи ми мястото до него.

Младата прислужничка се дръпна, разгледа хирургическото куфарче с интерес и отправи въпросителен поглед към гасконеца.

— Аз съм лекар — обясни той. — Или почти… Историята е много сложна…

Това разкритие още повече учуди Наис. Тя се обърна към Анес, която потвърди с кимане на глава.

Докато действаше, разказаха на Марсиак как Лепра е получил раната. След това стана дума за преследването, за битката на Алмадес срещу Маланконтър в уличката и за спасителната намеса на Ла Фарг.

— Почивка и патерица — постанови лечителят, след като превърза другаря си. — Ето какво се случва с човек, който не е оздравял, а се прави на акробат.

— Опитах се да преценя силите си — започна да се оправдава Лепра.

— Струва ми се, че не си размислил добре. В близките дни те съветвам да похапваш крехко месце и да пийваш червено винце, без да раздаваш удари.

— А сега ни разкажи какво те прихвана — намеси се Ла Фарг. — Кой е този Маланконтър? И какво искаше ти от него?

Всички се приближиха, за да слушат, без Наис и Гибо, които напуснаха стаята, и Балардийо, който остана облегнат на стената и хрупаше захаросани бадеми, купени в голямо пликче от Новия мост. Почерпи с тях само Анес.

— Тази сутрин — започна Лепра — все още бях сред мускетарите. И вчера изпълнявах тайна мисия… От известно време кралските куриери бяха нападани и убивани между Брюксел и Париж. Първия път помислиха, че става дума за случайна среща с разбойници. Но имаше втори, после трети път и накрая — четвърти, въпреки взетите мерки. Установихме, че бандитите знаят не само кога тръгват куриерите, но и откъде ще минат… В Лувъра бе направено разследване. То не даде резултат. Тогава решиха да бъде устроен капан на врага.

— И този капан се оказа ти — предположи Анес.

— Да. След като пристигнах в Брюксел инкогнито, тръгнах обратно с писмо от нашето посолство в Испанска Нидерландия. Замисълът проработи: на няколко левги от Париж, в пощенска станция за смяна на конете, бях атакуван от разбойници. Само един от тях успя да се спаси. Беше Маланконтър.

— Това ли е всичко? — запита Ла Фарг.

— Почти… Прибрах се в Париж едва вчера вечерта. Тъй като конят ми се измори, не успях да пристигна бързо, избрах обиколни пътища за по-сигурно и струва ми се, Маланконтър ме е предварил. Както и да е, попаднах на засада на улица „Сен Дьони“. И щях да бъда мъртъв, ако насоченият към сърцето ми куршум не беше спрян от кожения ми портупей.

— Кога получи раната в бедрото? — осведоми се Марсиак.

— На улица „Сен Дьони“.

— А тази в ръката?

— На пощенската станция.

— И изпълнен с щастие, че си оцелял след пистолетния изстрел, още на следващия ден скачаш през прозореца…

Лепра повдигна рамене.

— Не помислих… Маланконтър ме видя в момента, когато и аз го съзрях. Хукна да бяга, а аз…

Той не довърши изречението и се обърна към Алмадес.

— Съжалявам, Анибал.

Гологлавият испанец държеше влажна кърпа до слепоочието си.

— Оставих се да бъда изненадан — рече той. — Трябва да се сърдя само на себе си. Получих хубава цицина.

— Да се върнем към най-важното — разпореди се Ла Фарг. Какво друго знаеш за Маланконтър?

— Нищо. Зная името му, защото той ми го каза. И зная, че работи за противниците на Франция.

— Испания — предположи Марсиак. — Кой друг освен Испания ще иска да научи съдържанието на френската поща, която идва от Брюксел?

— Всички — опонира му Анес. — Англия, Свещената Римска империя, Лотарингия. Може би дори Холандия или Швеция. Без да слагаме в сметката партията на кралицата майка в изгнание. Всички. Приятели и врагове.

— Да, но не всички търсят кавалера Д’Иребан… — проговори Балардийо в промеждутъка между два изядени бадема.

— Маланконтър — уточни Лепра — не се намираше случайно на улица „Ключ“. Той търсеше странноприемницата на Кастила, когато го разпознах. И дума не може да става за съвпадение.

Настъпи тишина, нарушавана само от хрускането на Балардийо, докато всеки размишляваше над току-що чутото. След това Ла Фарг постави ръка на масата и рече:

— Не е необходимо да гадаем. Без съмнение тази афера е по-сложна, отколкото изглежда, това е очевидно. Да се надяваме да научим повече неща за Маланконтър, когато той дойде в съзнание. Но сега имаме да изпълняваме мисия.

— Коя ще бъде следващата ни крачка? — запита Анес.

— Всичко зависи от Марсиак.

— От мен ли? — учуди се гасконецът.

— Да. От теб… Познаваш ли някоя си госпожа Дьо Сованж?