Метаданни
Данни
- Серия
- Остриетата на Кардинала (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les Lames du cardinal, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Георги Цанков, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave(2018 г.)
Издание:
Автор: Пиер Певел
Заглавие: Остриетата на Кардинала
Преводач: Георги Цанков
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: френски
Издател: Издателство „Litus“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: Litus
Излязла от печат: май 2015
Редактор: Зоя Захариева-Цанкова
Коректор: Павлина Върбанова
ISBN: 978-619-209-003-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5925
История
- —Добавяне
16.
Когато пристигна в двореца на Ястреба, Лепра трудно се държеше на седлото, а Маланконтър лежеше върху коня на Алмадес. Ла Фарг повика другарите си и всички се събраха на двора. Първо се погрижиха за Лепра — Анес му помогна да върви, а в това време Гибо затвори портала. После Балардийо и испанецът отнесоха Маланконтър вътре. Изпълниха нарежданията на капитана и го настаниха на легло в необитаемо помещение без прозорци.
— Но какво се случи? — запита Марсиак, след като отиде да вземе от своята стая куфарче от тъмно дърво.
— По-късно — отговори Ла Фарг. — Погрижи се за него.
— За него ли? А Лепра?
— Първо за него.
— Кой е той?
— Името му е Маланконтър.
— И какво?
— Трябва да оживее.
Гасконецът седна на леглото, обърна се към изпадналия в безсъзнание ранен мъж и остави куфарчето до нозете си. Обковано с желязо, то имаше формата на малка ракла, която лесно може да се пренася благодарение на ремъка, закачен на капака. Беше куфарче на хирург. Марсиак го отвори, но не докосна ужасяващите инструменти — остриета, триони, чукове, клещи, — които лежаха вътре. Наведе се над Маланконтър и много внимателно започна да сваля кървавата превръзка от черепа му.
— Какво се е случило с него?
— Теглили са му куршум в главата — обясни Ла Фарг.
С усмивка на устните, Марсиак се обърна към капитана.
— И трябва да живее ли? Може би не е било необходимо да му трошите кратуната?
— Той щеше да убие Алмадес. Аз не се целех в главата му.
— Вероятно това ще му помогне да оздравее.
— Направи всичко, което е по силите ти.
Марсиак остана насаме с ранения.
* * *
Малко по-късно се присъедини към останалите в голямата зала.
— Е? — запита тревожно Ла Фарг.
— Вероятно ще живее. Куршумът ви само е одраскал черепа му. А мъжът има твърда глава… Но мисля, че доста дълго няма да е в състояние да отговаря на въпроси. Впрочем още не е дошъл в съзнание.
— По дяволите!
— В известен смисъл наистина е в ада. А сега мога ли да се заема с Лепра?
Загрижен и замислен, капитанът разреши.
С вдигнат върху табуретка крак, Лепра беше удобно настанен в един фотьойл. Скъсаният му панталон разкриваше раненото му бедро, което Наис промиваше с хладка вода и с чиста кърпа.
— Моля те, Наис, отстъпи ми мястото до него.
Младата прислужничка се дръпна, разгледа хирургическото куфарче с интерес и отправи въпросителен поглед към гасконеца.
— Аз съм лекар — обясни той. — Или почти… Историята е много сложна…
Това разкритие още повече учуди Наис. Тя се обърна към Анес, която потвърди с кимане на глава.
Докато действаше, разказаха на Марсиак как Лепра е получил раната. След това стана дума за преследването, за битката на Алмадес срещу Маланконтър в уличката и за спасителната намеса на Ла Фарг.
— Почивка и патерица — постанови лечителят, след като превърза другаря си. — Ето какво се случва с човек, който не е оздравял, а се прави на акробат.
— Опитах се да преценя силите си — започна да се оправдава Лепра.
— Струва ми се, че не си размислил добре. В близките дни те съветвам да похапваш крехко месце и да пийваш червено винце, без да раздаваш удари.
— А сега ни разкажи какво те прихвана — намеси се Ла Фарг. — Кой е този Маланконтър? И какво искаше ти от него?
Всички се приближиха, за да слушат, без Наис и Гибо, които напуснаха стаята, и Балардийо, който остана облегнат на стената и хрупаше захаросани бадеми, купени в голямо пликче от Новия мост. Почерпи с тях само Анес.
— Тази сутрин — започна Лепра — все още бях сред мускетарите. И вчера изпълнявах тайна мисия… От известно време кралските куриери бяха нападани и убивани между Брюксел и Париж. Първия път помислиха, че става дума за случайна среща с разбойници. Но имаше втори, после трети път и накрая — четвърти, въпреки взетите мерки. Установихме, че бандитите знаят не само кога тръгват куриерите, но и откъде ще минат… В Лувъра бе направено разследване. То не даде резултат. Тогава решиха да бъде устроен капан на врага.
— И този капан се оказа ти — предположи Анес.
— Да. След като пристигнах в Брюксел инкогнито, тръгнах обратно с писмо от нашето посолство в Испанска Нидерландия. Замисълът проработи: на няколко левги от Париж, в пощенска станция за смяна на конете, бях атакуван от разбойници. Само един от тях успя да се спаси. Беше Маланконтър.
— Това ли е всичко? — запита Ла Фарг.
— Почти… Прибрах се в Париж едва вчера вечерта. Тъй като конят ми се измори, не успях да пристигна бързо, избрах обиколни пътища за по-сигурно и струва ми се, Маланконтър ме е предварил. Както и да е, попаднах на засада на улица „Сен Дьони“. И щях да бъда мъртъв, ако насоченият към сърцето ми куршум не беше спрян от кожения ми портупей.
— Кога получи раната в бедрото? — осведоми се Марсиак.
— На улица „Сен Дьони“.
— А тази в ръката?
— На пощенската станция.
— И изпълнен с щастие, че си оцелял след пистолетния изстрел, още на следващия ден скачаш през прозореца…
Лепра повдигна рамене.
— Не помислих… Маланконтър ме видя в момента, когато и аз го съзрях. Хукна да бяга, а аз…
Той не довърши изречението и се обърна към Алмадес.
— Съжалявам, Анибал.
Гологлавият испанец държеше влажна кърпа до слепоочието си.
— Оставих се да бъда изненадан — рече той. — Трябва да се сърдя само на себе си. Получих хубава цицина.
— Да се върнем към най-важното — разпореди се Ла Фарг. Какво друго знаеш за Маланконтър?
— Нищо. Зная името му, защото той ми го каза. И зная, че работи за противниците на Франция.
— Испания — предположи Марсиак. — Кой друг освен Испания ще иска да научи съдържанието на френската поща, която идва от Брюксел?
— Всички — опонира му Анес. — Англия, Свещената Римска империя, Лотарингия. Може би дори Холандия или Швеция. Без да слагаме в сметката партията на кралицата майка в изгнание. Всички. Приятели и врагове.
— Да, но не всички търсят кавалера Д’Иребан… — проговори Балардийо в промеждутъка между два изядени бадема.
— Маланконтър — уточни Лепра — не се намираше случайно на улица „Ключ“. Той търсеше странноприемницата на Кастила, когато го разпознах. И дума не може да става за съвпадение.
Настъпи тишина, нарушавана само от хрускането на Балардийо, докато всеки размишляваше над току-що чутото. След това Ла Фарг постави ръка на масата и рече:
— Не е необходимо да гадаем. Без съмнение тази афера е по-сложна, отколкото изглежда, това е очевидно. Да се надяваме да научим повече неща за Маланконтър, когато той дойде в съзнание. Но сега имаме да изпълняваме мисия.
— Коя ще бъде следващата ни крачка? — запита Анес.
— Всичко зависи от Марсиак.
— От мен ли? — учуди се гасконецът.
— Да. От теб… Познаваш ли някоя си госпожа Дьо Сованж?